РЕШЕНИЕ

 

№   50/  24.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                            търговско отделение

На четвърти февруари                                                                                         2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                         ЧЛЕНОВЕ: Анета Братанова

 :                                                             Кристияна Генковска

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 834 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Р.А. *** срещу решение № 194/30.10.2013 г. постановено по т.д.341/2012 г. на Добричкия окръжен съд, с което е осъден да заплати на „Саф холанд България” ЕООД вреди на стойност 157 405,70 лв., които е причинил в качеството си на управител за периода април 2008 – юли 2011 г.

Въззивникът сочи като пороци на обжалвания акт недопустимост, в частта с която съдът се е произнесъл плюс петитум за периода 2002-2008 г. евентуално неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата, незаконосъобразно приложение на материалния закон и  необоснованост. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска като недоказан.

Ответната страна оспорва основателността на въззивната жалба по изложени в писмен отговор съображения.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличието на правен интерес и е допустима.

Съдът след проверка в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК и предвид оплакванията в жалбата констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение. Неправилно посочената в диспозитива 2002 вместо 2008 г. относно периода на търсената отговорност на управителя е очевидна фактическа грешка. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с петитум включващ периода 2008 – 2011  год, поради което няма произнасяне извън предмета на спора.

Предявен е иск с правно основание чл. 145 от ТЗ.

Ищецът „Саф холанд България” ЕООД твърди, че И.Р.А., като управител на дружеството чрез сключване на неизгодни сделки с резервни части между „Саф холанд България” ЕООД и свързаното лице „ТТ- сервиз” ООД; извършени плащания по сключени с „ФСБ-Добрич” ООД договори за физическа охрана и изработка на сигналноохранителна система, по които изпълнението е в полза на „ТТ- сервиз” ООД и бездействие за ограничаване на вредите от несъбираеми вземания чрез сключване на застраховка на финансовия риск, за периода 2008 – 2011 г. е причинил вреди общо в размер на 157 405,70 лв, които се претендират.

Ответникът оспорва иска по съображения, че сочените вреди по п. 1-6 от исковата молба касаят сделки от 2008 и 2009 г. за които години ответникът с решения на едноличния собственик на капитала от 25.06.2009 г. и 18.06.2010 г. е освободен от отговорност на основание чл. 137 т. 5 от ТЗ. По тези съображения следва да отпадне и отговорността по п.8, тъй като видно от обосновката в исковата молба /л.94/ бездействието касае същия период. Направени са и възражения, че искът е недоказан поради липса на елементите от фактическия състав на чл.145 от ТЗ, а именно действителни вреди и причинна връзка между поведението на ответника и вредоносния резултат.

В допълнителната искова на /л. 1169/, ищецът сочи, че параметрите на отделните сделки сключвани от управителя и в частност сделките от които са произтекли вредите не са отразени в отчетите и прилежащите към тях доклади, поради което доказването на размера на вредите следва да стане чрез допускане на съдебно счетоводна експертиза и свидетелски показания.

По делото е в първоинстанционния съд е приета ССЕ, допуснати са до разпит и свидетели на страните, след съвкупната преценка на които съдът приема за установени следните факти:

По п. 1 от исковата молба се претендират вреди за дружеството в размер на 25 151,16 лв. произтичащи от закупени резервни части от „ТТ- сервиз” ООД вместо директно от чуждестранния доставчик. На л.6-37 от исковата молба са описани всички фактури по които стоките са придобити от ищеца в периода 27.12.2007 – 11.05.2009 г. Заключението на ССЕ е направено единствено при съпоставката на цените по придобивна стойност при продавача „ТТ- сервиз” ООД и продажната към „Саф холанд България” ЕООД /л. 6- 37 от ИМ/, като относно придобивната цена от доставчика WEWELER COLAERT NV вещото лице е работило само с данни от заявки.

По п. 2 от исковата молба се претендират причинени вреди в размер на 1 141,77 лв. произтичащи от продажбата от страна на „САФ холан България” ЕООД на „ТТ- сервиз” ООД на стоки за 570,34 лв. и обратното им изкупуване за 1 711,70 лв. всички в периода м.септември – м. декември 2009 г , съгласно заключението на ССЕ..

По п. 3 от исковата молба съответно и от заключението на ССЕ са посочени фактурите по които в периода юли декември 2009 г. ищецът е закупил от „ТТ-сервиз” ООД резервни части на стойност 1473,15 лв. и ги е продал обратно за 489,21 лв. като претендираната загуба е в размер на 983,94 лв.

По п.4 от л. 52 до л.69 на исковата молба се претендират вреди в резултат от продажба от ищцовото дружество на „ТТ- сервиз” ООД на стоки на много ниски цени равни на почни половината от придобивната цена, като за периода вредите са в размер на 4 532,28 лв. Видно от заключението на ССЕ те са закупени от ищеца в периода август – декември 2009 г. общо на цена 9 474,13 лв. и са продадени в периода 2-22 декември 2009 г. за 4 927,30 лв.

По п. 5 от л.69 до л.94 от исковата молба се претендира загуба от продажба на резервни части от ищовото дружество на „ТТ-сервиз”ООД по цени значително по-ниски от цените по които „САФ холанд България” ЕООД е продавало на други клиенти, а именно: „Арис” ООД, „Вир” ООД  и „ТИМ 97” ЕООД, въпреки еднаквата договореност по отношение на ценовите условия. Видно от обобщената справка в заключението на вещото лице през 2009 г. другите посочени клиенти са платили 15 489,07 лв. Според заключението за същите стоки по същото време „ТТ – севриз” ООД са платили 6 232,05 лв. или загубата на ищеца от тази разлика възлиза на 9 257,02 лв.

Съдът не възприема заключението на СТЕ като годно доказателство досежно претенциите по п.1 до 5 включително. Експертизата илюстрира в табличен вид и сумира посоченото от ищеца по отделните пунктове на исковата молба, но липсва методологията въз основа на която е направено сравнението в цените. Не са обсъдени възраженията на ответника, че при сделките с чуждестранния доставчик от значение е количеството на доставени стоки, транспортните разходи и бързината на доставка и сочените в подкрепа от ответника доказателства. Не са взети предвид разпорежданията дадени от собственика на ищцовото дружество за обезценка на складовата наличност и в размер на 100 хил. до 150 хил. евро и продажби на приблизително 150 хил. евро под доставните цени, съгл. решение от 17.07.2009 г. и продължаваната политика на собственика и през 2010 г. за оптимизиране на стоковите запаси. Изводите на вещото лице, че конкретно описаните резервни части не са обект на обезценка не са подкрепени с доказателства. На възраженията на ответника, че няма идентичност между артикулите по п.5 и съпоставката в цените е некоректна, в.л. Емилия Георгиева, разпитана в с.заседание /л. 1272/ отговаря, че не е специалист по резервни части, но е правила сравнение на артикулите, като е приела съответствие защото, „ако каталожния номер някъде се разминаваше, наименованието съвпадаше, независимо, че каталожния номер се разминаваше”. В заключението липсват данни при какви условия чуждестранните доставчици са сключвали сделки с български фирми – срок за доставяне, количество и асортимент, съпътстващи разходи, за да може да се направи преценка би ли могъл ищецът да сключи сделки при по-изгодни условия, като се има предвид, че продава малки количества от различни артикули.

По п. 6 от исковата молба се твърди, че в периода 11.02.2008 – 7.04.2009 г. дружеството „САФ холанд България”ЕООД е заплащало фактури издадени от „ФСБ- Добрич” ООД в които като основание е посочена услуга по предоставяне на физическа охрана и допълнителна дневна охрана, за помещения извън наетите от дружеството. Според ищеца платените 15 286 лв. по договора за физическа охрана са щета, защото дружеството няма друг имот, единственият имот ползван в процесния период от страна на дружеството е бил наетия имот на бул.”25 септември” № 8 в гр. Добрич. По спорния факт охраняван ли е с физическа охрана друг имот на дружеството съдът приема за достоверни показанията на свид. Кирчо Кирилов разпитан в с.заседание на 11.06.2013 г /л. 1215/, че като служител на „ФСБ” ООД е охранявал обект на „Саф холанд България” ЕООД находящ се в района на бившия ДАП -Товарни превози със физическа охрана. Твърди, че това е продължило докато обекта е бил в строеж и сега обекта се охранява само със СОТ.

По п. 7 от исковата молба се претендира вреда от 3 260,04 лв. представляваща стойност на доставена сигналноохранителна система по ф-ра 0000011225/08.04.2011 г. , предадена с протокол обр. 19 от 5.04.2011 г., но не е заведена като актив Претенцията за вреди се основава на липсата на доказателства за отразяването и по сметка „Стопански инвентар”. Ответникът е оспорил доказателство № 464 /л.1078/, за което ищецът твърди, че е извлечение от счетоводните книги. Съдът намира, че въз основа на една представена страница не може да се направи извод за съществуването на счетоводен документ, част от които е представената страница. Но дори и представен в цялост документът на който се позовава ищецът, не би бил годно доказателство за установяване на факта, че активът не е осчетоводен, след като изхожда от страната която черпи от него благоприятни последици. Не се доказва и положителния факт, че в действителност охранителната система е монтирана в „ТТ-сервиз” ООД. Разпитаният свидетел Христов отговаря уклончиво. Твърди че е изработвал системи за „ТТ сервиз” ООД, но че е възможно през 2011 г. да е монтирал охранителна система и на „Саф холанд България”, но не може да отговори конкретно.

При иск за вреди по чл.145 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже настъпилата вреда и причинната връзка между вредата и поведението на управителя, поради което не може само от факта на свързаност на две търговски дружества да се призюмира, че в резултат на сключени между тях сделки за „Саф холанд България” ЕООД е настъпила вреда. Сделките между свързани лица не са забранени от закона и преценката има ли нарушения поради сключването им е на съда, а направените изводи от вещото лице са извън неговата компетентност. Предвид изложеното искът за вреди по п.1 до 7 от исковата молба е неоснователен.

По п. 8 от исковата молба се претендират вреди на стойност 97 763,71 лв.  Ищецът твърди, че съгласно решение на едноличния собственик на капитала от 7.10.2007 г. инкорпорирано в приложение към Правилник за дейността на ръководството управителят е бил длъжен да застрахова или обезпечи доставките на стойност над 10 000 лв. Като не е положил дължимата грижа и е извършил продажби на „ПРК 2002” ЕООД за които има непогасени вземания в размер на 115 016,13 лв., той е нанесъл вреди на дружеството представляващи размера на застрахователното обезщетение, което би получил - 85% от стойността, поради което вредите са 97 763,71 лв. От заключението на назначената ССЕ и разпита на вещото лице в с.заседание на 1.10.2013 г. е видно, че за периода 1.01.2007 – 28.12.2012 г. ищецът е издал на „ПРК – 2002” ЕООД фактури на стойност 597 632,72 лв. като са получени плащания за 594 635,72 лв. Началното салдо към 1.01.2007 г. е 112 хил.лв. а. към 31.12.2012 г. -115 хил.лв. Според обясненията на вещото лице /л.1272 и сл./ от това следва, че през целия период се е поддържал баланс между издадени фактури и постъпили плащания, т.е. ищцовото дружество е продавало резервни части само при предварително заплащане. Реално рисковите сделки са били извършени в предходния период до 1.01.2007 г.и след публикуване на отчетите за финансовото състояние на „ПРК-2002” ООД ищцовото дружество чрез управителя – отв. А. е преустановил практиката за отложено плащане, като по този начин е ограничило евентуални вреди. Несъбраните задължения от 112 000 лв. са съществували към 2007 г. и затова те не биха могли да бъдат обект на финансова застраховка, доколкото на застраховане подлежи бъдещ финансов риск. Затова твърденията, че в резултат на бездействие на ответника е настъпила вреда за дружеството в размер на обезщетението, което би получил от застрахователя не намират опора в доказателствата по делото, а искът за отговорност за вреди е неоснователен.

Но дори да се приеме, че фактическият състав на деянието е осъществен, законодателят изрично е предоставил възможност за опрощаване отговорността на управителя чрез вземане на решение на ОС на съдружниците по реда на чл. 137 ал. 1 т. 5 от ТЗ. Видно от представените като доказателство протоколи на ОС на ЕООД „Саф холанд България” от 25.06.2009 г. и 18.06.2010 г. /л. 1095 и 1096/, едноличният собственик на капитала е взел решения за приемане на годишните доклади за дейността на дружеството съответно за 2008 и 2009 г. и е освободил ръководството от отговорност. Тези решения са правопогасяващи факти относно отговорността на управителя за дейността му през 2008 и 2009 г. Затова протоколът от 06.11.2012 г. с който е взето решение на ЕООД за незабавно предприемане на действия и ангажиране отговорността на И.Р.А. като управител, защото е извършвал конкурентна дейност в периода 1.01.2007 до освобождаването му през м. 08.2011 г. /л. 1176/ не създава ново правомощие на ОС /едноличния собственик на капитала на ЕООД/. Чрез разпоредбата на чл. 137 ал. 1 т. 5 от ТЗ законодателят създава гаранция за управителя, че при смяна на ръководството няма да се търси отново отговорност за вреди, а свързаността на двете дружества не е нов факт. Родствената връзка между управителите на фирмите е била известна още към момента когато ответникът е освободен от отговорност, освен това сама по себе си свързаността не означава и не доказва конкурентна дейност.

Поради различие в мотивите и крайния резултат първоинстанционното решение следва да се отмени и се постанови друго с което искът де отхвърли.

Предвид направеното искане и с оглед изхода на спора „Саф холанд България” ЕООД дължи на И.Р.А. възстановяване на направените съдебни разноски съобразно представените доказателства, които са в размер на 5 948,11 лв. от които 4 448,11 лв. за въззивна инстанция и 1500 лв. платено адвокатско възнаграждение за първа инстанция.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ решение № 194/30. от 30.10.2013 г. по т.д. 341/2012 г. на ДОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Саф Холанд България” ЕООД със седалище гр. Добрич срещу И.Р.А. за причинени в периода 2008 г – 2011 г. в качеството му на управител, имуществени вреди на дружеството в размер на сумата 157 405,70 лв. 

ОСЪЖДА „Саф холанд България” ЕООД със седалище и адрес на управление ул.”25 септември” № 8 гр. Добрич ЕИК 124515903 да плати на И.Р.А. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, сумата 5 948,11 лв. съдебни разноски за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :