РЕШЕНИЕ

 

№  61/ 10.03.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                            търговско отделение

На дванадесети февруари                                                                                   2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                         ЧЛЕНОВЕ: Анета Братанова

 :                                                             Кристияна Генковска

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 835 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗК”Лев Инс” АД със седалище гр. София срещу решение № 13/03.09.2013 г. постановено по т.д. 62/2012 г. на Силистренския окръжен съд с което е осъден застрахователят да плати на Е.М.Р. сумата 25 001 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които представляват екцес на претърпени вреди от пътно транспортно произшествие настъпило на 24.03.2007 г. и съдебни разноски.

Въззивникът претендира отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска поради недоказаност на претенцията за вреди в резултат на новонастъпило влошаване на състоянието, което да обуслови екцес.

Ответната страна оспорва основателността на въззивната жалба по изложени в писмен отговор съображения.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличието на правен интерес и е допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 от КЗ.. вр. с чл. 52 ЗЗД.

По приобщеното като доказателство гр.д. 134/2009 г. на Тутракански районен съд, е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД, като е осъден В.К. да плати 10 000 лв. неимуществени вреди за болките и страданията, които е претърпяла Е.Р. в резултат на мозъчно-черепна травма получена при ПТП настъпило на 24.03.2007 г. В същото производство е разгледан и уважен обратен иск на К. срещу застрахователя ЗК”Лев Инс” АД за същата сума.

Предмет на настоящото производство са вреди от екцес. Ищцата претендира обезщетение на болките и страданията резултат от влошаване на състоянието и по време на бременността и раждането през 2011 г, както и настъпилите трайните неблагоприятни последици за емоционалното състояние физическото и психическо здраве коренно променил ежедневието и живота на същата, които са провокирани от изключително тежкия характер на травматичните увреждания от ПТП

Ответникът оспорва иска, твърди че не се доказва влошаване на състоянието на ищцата, че всички медицински интервенции и всички травматични увреждания, като етап на провежданото лечение са били предвидими и известни към момента на постановяване на решението по първото дело.

След преценка в съвкупност на събраните по делото доказателства съставът на съда приема за установено: Независимо, че симптоматиката която илюстрира заболяването има същите проявни форми характерни за първоначалния период след настъпилото ПТП, обективните находки сочат настъпила промяна на мозъчната тъкан. Така според заключение на вещо лице Д-р Игнатов прието по първото гр.д. 134/2009 г., като резултат от мозъчната контузия се наблюдават интерцеребрални контузии с разкъсване на мозъчни съдове на по- късен етап се развива мозъчна церебрастения, като стабилизирането на тези промени продължава от 6 месеца до 1-2 години. Това заключение е прието въз основа на преглед извършен през 2009 г. Очакваното стабилизиране не е настъпило, когато през 2013 г. след томографски преглед вещото лице д-р К. констатира: „На мястото на контузията на мозъка се е оформила зона с ниска плътност и мозъчна течност” В съд.заседание на 24.04.2013 г./л.203 -204 първ.д./ обяснява, че мозъчната тъкан липсва има течност /ликвур/ и характеризира промяната като травмена енцефалопатия, която не се нуждае от оперативна намеса поради създаденото крехко равновесието между нормалния мозък в съседство и увредената зона, но този баланс може да бъде провокиран от всяко натоварване и напрежение и да доведе до допълнително нарушение на мозъчните функции. Именно в това продължило увреждане на мозъка се изразява промяната в сравнение с очакванията за стабилизиране. Според вещото лице голямата част от проявите на уврежданията са паметови и поведенчески, няма епилептично огнище и пострадали мозъчни клетки, които имат отношение към моториката, но какви функции на мозъка са засегнати може да се отговори след прецизни тестове от психиатри и психолози. Съдебно-психологическата експертиза с вещо лице Д.С. /л. 193 и сл  първ.д./ свързва психоемоционалните проблеми на ищцата със постравматичен стрес. В съд.заседание л. 204 205 пър.д./ обяснява разликата между стреса, след травмиращо събитие и постравматичния. Симптомите са самоизолация, проблеми със съня изразяващи се в безсъния или кошмари, нарушения в храненето характеризиращи се с дълги периоди на безапетитие, проява на натрапливи мисли, които пострадалата усеща, че не са правилни но не може да се справи с тях, засягане на паметовите способности. На базата на всичко това се променя цялото поведение и живот на човека, затвърждава се усещането за несигурност. Поради невъзможност да се справи със житейските ситуации следва чувството на безпомощност, на ищцата и липсва ресурс сама да се справи със обичайните натоварвания на една майка и сама да поеме грижите за детето. Необходимо е продължително медикаментозно и психотерапевтично лечение, за да не се инвалидизира. В заключението си /л.92-93 от първ.д./ д-р П. –акушер-гинеколог приема, че тежката черепно-мозъчна травма и настъпилата контузия на мозъка са оказали влияние върху бременността, която е протекла със силни световъртежи, главоболие, лесна уморяемост и раздразнителност. Рискът поради повишеното вътречерепно налягане при напъните съпътстващи раждането е наложил оперативно раждане чрез цезарово сечение, което от своя страна създава по- голям дисконфорт от нормалното раждане и по- дълъг възстановителен период. В заключението си д-Р. – психиатър сочи, че травматичното увреждане от 2007 г., с последица постравматичен /посткомоционен органичен синдром/ е бил наличен преди бременността и не се констатира промяна или влошаване, което да е оказало непредвидимо въздействие върху психическото здраве и емоционално състояние по време на бременността. Съдът не възприема като обективни и компетентни изводите за състоянието на ищцата в експертизата на д-р Р.,която е изготвена единствено въз основа на данни по делото и епикризи, без психиатъра да има непосредствени впечатления и е в противоречие със заключенията на всички други експерти за развитие на заболяването. Неоснователни са и твърденията, че сама ищцата се е поставила в това състояние, защото не се е лекувала. В съд. заседание в.л. Д.С. обяснява, че ищцата не знае, че развива посттравматичен стрес, а също така няма необходимите познания за болестта си за да вземе адекватно решение. Доколкото е зависело от нея е взела необходимите мерки след като е ходила на консултации с невролог, видно от препоръчаното от специалиста раждане чрез секцио.  

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че контузията на мозъка, като резултат от мозъчно-черепната травма причинена от ПТП не е отшумяла, каквито са били очакванията на специалистите по първото дело, напротив обективните находки сочат развитие изразяващо се в промяна на мозъчната тъкан, като проява на травмена енцефалопатия. В продължило увреждане на мозъка, след мозъчно черепната травма, при което мозъчните клетки са унищожени безвъзвратно се състои промяната на състоянието на ищцата в сравнение с очакванията за стабилизиране, а не в характеризиращата налична симптоматика изразяваща се в световъртежи главоболие,персистираща болка страхове и панически атаки. Затова доводите, че няма промяна в състоянието, защото оплакванията са същите и вещите лица не сочат необходимост от операция са необосновани и неоснователни. Развилата се травмена енцефалопатия макар и в средна степен, без епилептично огнище, представлява усложнение, което е в причинна връзка с ПТП и причинява физическите болки и негативни емоции които ищцата ще продължава да търпи в необозримо дълъг период от време /до 40 години според в.л. Д. С./, дори при постоянно медикаментозно поддържане за подтискане на симптоматиката и прилагане на психотерапия. Налице е основание за присъждане на нови неимуществени вреди поради екцес в претендирания размер от 25 001лв.

Искането за присъждане на законна лихва от датата на деликта – 24.03.2007 г. е неоснователно. Законната лихва следва да се присъди считано от момента на влошаването, когато е настъпил екцеса, т.е. от началото на бременността през втората половина на 2010 г, каквито са твърденията в исковата молба, подкрепени с доказателства за това, поради което съдът счита, че законна лихва се дължи от 01.07.2010 г.

Поради еднаквия краен резултат решението на първата инстанция следва да се потвърди относно присъденото обезщетение и разноски и да се измени само в частта за началната дата на законната лихва.

За въззивната инстанция съдебни разноски на ЗК”Бул Инс” АД с оглед изхода на спора не се дължат, а на Е.Р. следва да се присъдят в размера на извършените и неоспорени съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение от 6 000 лв.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/03.09.2013 г. постановено по т.д. 62/2012 г. на Силистренския окръжен съд в частта с която ЗК”Лев Инс„ АД е осъден да плати на Е.М.Р. сумата 25 001 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които представляват екцес на претърпени вреди от пътно транспортно произшествие настъпило на 24.03.2007 г., ведно със законната лихва считано от 01.07.2010 г. до окончателното плащане и 6000 лв. съдебни разноски за първа инстанция и държавна такса.

ОТМЕНЯ решението в частта с която е присъдена законна лихва върху главницата за периода от 24.03.2007 г. до 01.07.2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на законна лихва  върху главницата от 25 001 лв. периода от 24.03.2007 г. до 01.07.2010 г.

ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс” АД  ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София бул”Черни връх” № 51Д да плати на Е.М.Р. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Тутракан ул.”Бр. Мавродиеви” № 19 сумата 6 000 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :