Р Е Ш Е Н И Е № 67.

 

Гр.Варна, 17.03. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 835 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ОДИСЕЙ ВИП ТРАВЕЛ” ООД срещу решение № 789/27.10.2015 година по т.д.№ 1100/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на „Одисей 96“ ЕООД /в несъстоятелност/ договор за продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 074049, находящ се в землището на с.Чифлик, Община Троян, м. „Бъково“, целият с площ от 3211 кв.м., обективиран в нотариален акт № 160, том VІІ, рег.№ 9343, дело № 1226/08г. на нотариус Б К, вписан под № 337 на регистъра на НК, който акт е вписан в Служба по вписванията – Троян с вх.рег.№ 4499 от 2008г., акт № 37, том 17, дело № 3667, сключен между „Одисей 96“ ЕООД, със седалище гр. Варна и „Одисей ВИП Травел“ ООД, със седалище гр. Варна, по предявения от В.С.С., в качеството й на синдик на „Одисей 96“ ЕООД /в несъстоятелност/, с адрес за призоваване гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ 11, ет.1 срещу „Одисей 96“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103061657, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 27-29, ет.1, магазин с офис 6 и „Одисей Вип Травел“ ООД, ЕИК 148143482, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 27-29, ет.1, магазин с офис 6 иск с правно основание чл.135 от ЗЗД вр. чл.649, ал.1 от ТЗ и е осъдено „Одисей 96“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103061657, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 27-29, ет.1, магазин с офис 6 и „Одисей Вип Травел“ ООД, ЕИК 148143482, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 27-29, ет.1, магазин с офис 6 да заплатят по сметка на ВОС сумата от 279,16 лв. /двеста седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща дължимата държавна такса, на осн. чл. 649, ал.6 от ТЗ и сумата от 70 лв. /седемдесет лева/, представляваща направените в производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е допуснато при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като редица релевантни факти не са включени в мотивите на решението, като са счетени за неотносими към правния спор. Основният извод на първоинстанционния съд се свежда до приемане за установен факта на знание на длъжника за съществуването на задължения, поради което и сделката е увреждаща. Съдът не е обсъдил възражението, че е преклудирана възможността за предявяване на отменителен иск, като е предвидена възможността да бъде обявена за недействителна сделка, извършена в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Молбата е подадена на 11.02.2012 година, а сделката е с дата 20.12.2008 година, като сделката е са дата предхождаща началната дата на неплатежоспособност. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск.

Въззиваемата страна синдика В.С. е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. Излага съображения, че двете дружества са свързани лица, а тъй като искът е с правно основание чл.135 ЗЗД следва да са налице двете предпоставки искът да е предявен от синдика и да е предявен в срока по чл.649, ал.1 ТЗ.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД вр. чл.649, ал.1 от ТЗ.

Ищцата В.С., в качеството си на синдик на „Одисей-96” ЕООД излага в исковата молба, че с решение № 197 от 28.05.2013г. по в.търг.дело № 172/13г. по описа на ВАС, публикувано в ТР на 12.07.2013г. е обявена неплатежоспособността на „Одисей 96“ ЕООД, определена е начална дата – 31.12.2008г. и е открито производство по несъстоятелност. Назначена е за синдик на дружеството с определение от 12.11.2013г. Твърди се в исковата молба, че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт от 14.10.2004г. „Одисей 96“ ЕООД е придобило правото на собственост върху ливада с площ от 3.211 дка, находяща се в м.“Бъково“, землището на с.Чифлик, община Троян, съставляваща имот с № 074049, а с договор за продажба от 20.12.2008г., обективиран в нотариален акт № 160, том VІІ, рег.№ 9343, дело № 1226/08г. на нотариус Б К, вписан под № 337 на регистъра на НК, вписан в служба по вписванията вх.рег.№ 4499 от 2008г., акт № 37, том 17, дело № 3667 имотът е прехвърлен в собственост на „Одисей ВИП Травел“ ООД. Сделката от 20.12.2008г. е сключена с цел да се увредят кредиторите на несъстоятелния търговец, тъй като към момента на сключването й длъжникът и договарящото с него дружество са знаели, че продавачът има непогасени задължения към кредитори, включително и публични задължения. Сочи наличието на изискуеми задължения към кредитор с прието вземане в производството – „Алфа Банка – клон България“ АД , с най-ранен момент 23.03.2008г. по договор за кредит № 496 от 13.06.2007г., посочен в мотивите на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди, че са налице и други изискуеми вземания към 04.11.2008г. и към друг кредитор с прието вземане „Юробанк България“ АД, както и публични задължения към 31.05.2007г. Твърди, че договорът е сключен с цел да увреди кредиторите и да не съществува имущество, което да подлежи на осребряване след откриване на производството по несъстоятелност. Твърди, че договорът е сключен между свързани лица по смисъла на § 1 от ЗР на ТЗ и спрямо тях следва да намери приложение чл.649, ал.4 от ТЗ.

В срока за отговор по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът „Одисей 96“ ЕООД /в несъстоятелност/, със седалище гр.Варна не е подал писмен отговор, не е изразил становище по предявения иск, в съдебно заседание не изпраща представител.

В срока за отговор по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът „Одисей ВИП Травел” ЕООД, със седалище гр.Варна е депозирал писмен отговор и изразил становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца и поради изтекъл преклузивен срок за предявяване на иска, по които съдът се е произнесъл в разпоредително заседание от 15.05.2015г. Оспорена е и основателността на предявения иск.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С решение № 197/09.07.2013г. по в.търг.дело № 172/13г. по описа на ВАпС, публикувано в ТР на 12.07.2013г. е обявена неплатежоспособността на „Одисей 96“ ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2008г. и е открито производство по несъстоятелност. С определение от 12.11.2013г. по т.д. № 60/2012г. на ВОС В.С.С. е назначена за постоянен синдик на дружеството.

С договор за продажба от 14.10.2004г., обективиран в НА № 64, т.Х, дело № 1481/2004г. на нотариус Б К, вписан под № 337 на регистъра на НК, който акт е вписан в Служба по вписванията - Троян с вх.рег.№ 2898 от 2004г., акт № 178, том Х, дело № 2193/2004г., М Д М и М Л М са продали на „Одисей 96“ ЕООД ливада с площ от 3.211 дка, находяща се в м. „Бъково“, землището на с.Чифлик, община Троян, съставляваща имот с № 074049.

С договор за продажба от 20.12.2008г., обективиран в НА № 169, том VІІ, рег.№ 9343, дело № 1226/2008г. на нотариус Б К, вписан под № 337 на регистъра на НК, който акт е вписан в Служба по вписванията – Троян с вх.рег.№ 4499 от 2008г., акт № 37, том 17, дело № 3667, „Одисей 96“ ЕООД е продало на „Одисей ВИП Травел“ ООД собствения си гореописан недвижим имот за сумата от 35000 лв.

На л.198-л.200 от делото като доказателства са приети удостоверения, изходящи от „Юробанк България“ АД, „Алфа Банк“ АД – Гърция и НАП, ТД – Варна, в които е изложено, че най-ранните вземания на тези кредитори, с приети вземания в производството по несъстоятелност, от „Одисей 96“ ЕООД са съответно от 05.11.2008г., 23.03.2008г. и 01.06.2007г. От представените списъци /л.33 – л.40/ е видно, че вземанията на тези кредитори са приети в производството по несъстоятелността.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът е предявен от В.С.С., в качеството й на синдик на „Одисей 96“ ЕООД /в несъстоятелност/, като съгласно разрешението, дадено по силата на разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ същата е активно легитимирана да предяви иска, в качеството на процесуален субституент.

За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора, длъжникът да е знаел за увреждането при продажбата на имота на третото лице, като при възмездна сделка е необходимо и третото лице - купувач да е знаело също за увреждането на кредитора. В случаите, когато между длъжника и третото лице има родствена връзка, знанието за увреждане се предполага до доказване на противното.

Оплакванията във въззивната жалба касаят допустимостта на предявения иск с твърдения, че е преклудиран, тъй като недвижимия имот е закупен на 20.12.2008 година, а молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 11.02.2012 година, а началната дата на неплатежоспособността, посочена в решението на съда е 31.12.2008 година.

Посочените от страната срокове касаят отменителните искове по чл.647, а предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ е изменена с параграф 10 на ЗИД на ТЗ, обн. ДВ, бр.20/28.02.2013 година. До влизане в сила на изменението предявяването на посочените искове не беше ограничено с преклузивен срок, поради което с оглед характеристиката на преклузивните срокове същите започват да текат занапред от момента на определянето им и крайният срок за предявяване на иска е едногодишен от датата на влизане на ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр.20/28.02.2013 година/ , но само за заварените случаи. Съгласно параграф 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ параграф 10 се прилага и по отношение на заварените от този закон производства за попълване на масата на несъстоятелността. В настоящия случай датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност е след изменението на ТЗ, поради което едногодишният срок започва да тече от тази дата и към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл.

Датата на разпоредителната сделка с имота е 20.12.2008 година, а вземанията на кредиторите са възникнали преди тази дата. Разпоредителната сделка с имота е увреждаща кредитора, тъй като с нея длъжникът затруднява удовлетворяването на кредитора и възможността да се погаси вземането чрез принудително изпълнение върху имота. Към датата на сключване на сделката длъжникът е знаел за съществуването на тези задължения, поради което с действията си е увредил кредиторите си. От извършената служебна справка по партидите на двете дружества – страни по процесната сделка се установява, че към датата на сключването на договора за продажба управител и на двете дружества е бил Делян Алтимиров Николов. Следователно, двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.6 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. При това положение следва да намери приложение презумпцията на чл.135, ал.2 от ГПК, съобразно препращащата норма на чл. 649, ал.4 от ТЗ. Презумпцията е оборима за знание у третото лице –страна по сделката, че с нея се цели увреждане на кредиторите, като тежестта за оборване на презумпцията е на третото лице.

Предвид установяването на всички кумулативно дадени предпоставки по чл.135 ЗЗД искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора и на основание чл.649, ал.6 от ТЗ, ответниците следва да бъдат осъдени да внесат по сметка на Варненски апелативен съд дължимата държавна такса в размер на 34.89 лв.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 789/27.10.2015 година по т.д.№ 1100/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Одисей 96“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103061657, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 27-29, ет.1, магазин с офис 6 и „Одисей Вип Травел“ ООД, ЕИК 148143482, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Козлодуй“ № 27-29, ет.1, магазин с офис 6 да заплатят по сметка на ВОС сумата от 34.89 лева, /тридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща дължима държавна такса, на осн. чл. 649, ал.6 от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: