Р Е Ш Е Н И Е № 63

 

Гр.Варна, 16.03. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 836 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „НИКОМ-М” ООД срещу решение № 826/05.11.2015 година по т.д.№ 640/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният иск срещу „ЛАЙФ-2002” ООД за заплащане на сумата от 48728.17 лева, представляваща цената на получени, но неплатени стоки –части и консумативи за селскостопанска техника, с включен ДДС, за които е издадена фактура No-0200000161/24.01.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -22.04.2015 година до окончателното изплащане на задължението и е осъдено да заплати сумата от 2100 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в това, че при формиране на правните си изводи не е взел предвид събраните по делото доказателства-товарителници и таблици за пратките за 2014 година. От заключението на вещото лице е видно, че процесната фактура е включена в дневника за продажбите  на ищеца.  Липсва протокол за анулиране на фактурата, липсва искане за издаване на кредитно известие, поради което следва да се приеме, че исковете са доказани.   Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „ЛАЙФ-2002” ООД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен e иск с правно основание чл.327 ТЗ.

В исковата си молба от 22.04.2015 година ищецът „НИКОМ-М” ООД излага, че основната дейност на дружеството е търговия на едро с машини и оборудване за селското и горското стопанство и части и консумативи за тях, а ответникът „Лайф-2002” ООД извършва търговска дейност като извършва продажби в магазин в Нови пазар. Между двете дружества са съществували трайни търговски взаимоотношения, като през м.ноември и декември 2014 г. „НИКОМ-М” ООД е продало на „ЛАЙФ – 2002” ООД части и консумативи за селскостопанска техника на обща стойност 48728,17 лв., с включен ДДС, за което ищцовото дружество е издало фактура № 0200000161/24.01.2015 г., в която са описани подробно всички продадени вещи по вид, количество и цена. Същите са транспортирани от склада на ищцовото дружество и доставени за магазина на ответника в гр. Нови пазар от „ЕКОНТ – ЕКСПРЕС” ООД. Твърди се, че до момента дължимата сума по горепосочената фактура не е платена от „ЛАЙФ – 2002” ООД на „НИКОМ – М“ ООД. Във връзка с това, ищцовото дружество отправило нотариална покана до управителите на „ЛАЙФ – 2002” ООД, като в уречения ден и час не се явил представител на дружеството-ответник, за което бил изготвен протокол. Получен бил обаче писмен отговор на поканата, в който управителят на „ЛАЙФ – 2002” ООД твърди, че не е получавал описаните в процесната фактура стоки и части и не дължи цената им. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 48728.17 лева, представляваща незаплатена цена на доставени стоки по фактура No-0200000161/24.01.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.04.2015 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски. В о.с.з, чрез процесуалния си представител подържа иска и претендира заплащането на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЛАЙФ – 2002” ООД – гр. Варна, с който се оспорва иска. Не оспорва обстоятелствата, че дружеството извършва търговска дейност, има офис и склад в гр. Нови Пазар и продава части и консумативи за селскостопанска техника, както и че между двете дружества са съществували търговски взаимоотношения, като „ЛАЙФ – 2002” ООД и купувало от „НИКОМ-М ООД части и консумативи за селскостопанска техника.  Твърди, че последната доставка, която „ЛАЙФ – 2002” ООД е получило от ищеца е по фактура № 0200000157 от 05.11.2014 г., цената по която била платена след получаването на всички стоки на 17.12.2014 г., съгласно платежно нареждане от същата дата. С плащането на последната фактура, били уредени всички взаимоотношения между двете дружества. Твърди, че друга стока, освен вече фактурираната по фактура № 0200000157 от 05.11.2014 г. ответното дружество не е заявявало и не е получавало. Приложените товарителници към исковата молба били за части и консумативи, които ответното дружество е заявявало и които са включени в издадени фактури, както по цитираната по-горе фактура, така и предхождащи я други. Посочва, че описаните стоки, включени в издадената от ищцовото дружество фактура № 0200000161/24.01.2015 г. нито са заявявани, нито са получени от ответното дружество, поради което и същото не дължи исканата сума. За издадената фактура, предмет на делото, както и за другата, в която са включени транспортни разходи - № 0000000964/28.01.2015 г. ответникът узнал едва с получаване на нотариална покана на 24.03.2015 г. Навежда доводи, че и двете фактури от 2015 г. не са подписани от представител на „ЛАЙФ – 2002” ООД, не са осчетоводени и не е ползван данъчен кредит по тях. Фактурите не са включени в дневника за получени стоки и услуги, както за данъчния период на издаването им, така и до настоящия момент, не са отразени и в справка декларация. Не са съставени приемо-предавателни протоколи, както и стоките по фактура № 0200000161/24.01.2015 г. не са заприходени в склада на „ЛАЙФ – 2002” ООД.  Приложените към исковата молба товарителници, не са за стоките, описани в процесната фактура, а за други, които са включени във фактури от 2014 г. и платени. Всички разноски по натоварване и превозването на стоките от склада на ищеца, до склада на ответника, са изцяло и само за продавача. С оглед на това ответникът твърди, че не е налице ликвидно и изискуемо вземане по валиден договор за покупко-продажба по фактура № 0200000161/24.01.2015 г. и фактура № 0000000964/28.01.2015 г. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен така предявения иск и да му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че са били в трайни търговски взаимоотношения по доставка на продажба на части и консумативи за селсскостопанска техника, но спорят относно факта на доставката по процесната фактура.

Представената по делото фактура № 0200000161/24.01.2015 г. е издадена от ищеца в качеството му на продавач, като същата не е двустранно подписана.

От приетото и неоспорено от страните заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Жулиета Господинова Тонева се установява, че посочената фактура не е била осчетоводена в счетоводството на ответника, а само в счетоводството на ищеца. Видно от заключението, фактура № 0200000161/24.01.2015 г., издадена от ищеца „НИКОМ - М” ООД, е включена в дневниците за продажби на ищцовото дружество през данъчен период месец януари 2015 г. Осчетоводяването на фактурата при ищеца „НИКОМ - М” ООД не противоречи на счетоводното законодателство дотолкова, доколкото такъв документ е издаден. Счетоводното записване е съставено на база издаден от ищеца първичен счетоводен документ. Сумата по фактурата участва в подадената справка декларация за данъчен период януари 2015 г. Същевременно с това, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в дневниците за покупки на ответното дружество през периода от месец януари 2015 г. до датата на изготвяне на заключението няма включвани никакви фактури с издател ищцовото дружество, в частност този номер на процесната фактура. Тази фактура не е включена и в справката-декларация на ответното дружество през периода от месец януари 2015 г. до датата на изготвяне на заключението. От проверените от вещото лице регистри при ищеца не са установени плащания по фактура № 0200000161/24.01.2015 г. При ответника процесната фактура не е отразена в счетоводните му книги. Не съществува и изискуема сума по счетоводни данни.

От показанията на свидетеля Кольо Георгиев Ганчев, които съдът кредитира като безпристрастни и вътрешно непротиворечиви се установява, че свидетеля работи от осем години в куриерска фирма „Еконт – Експрес” – гр. Велико Търново и „НИКОМ - М” ООД е техен клиент в гр. Велико Търново. Свидетелят заявява, че от пет години редовно са изпращани пратки от „НИКОМ - М” ООД към „ЛАЙФ – 2002” ООД и обратно. Посочва, че през 2014 г. също са изпращани пратки на резервни части от „НИКОМ - М” ООД към „ЛАЙФ – 2002” ООД от гр. Велико Търново до гр. Нови пазар, като последните доставки са били в периода м.ноември – декември 2015 г. Когато пратката е един карго палет цената е една и съща и не се извършва конкретно теглене, тъй като цената е една и съща. Пратките винаги са опаковани, но никога не е виждал какво съдържат, тъй като те са опаковани и той само ги товари. Не е извършвал предаване на пратките на „Лайф-2002” ООД, тъй като е куриер във Велико Търново.

Свидетелката Станимира Георгиева Радева работи в ответното дружество „ЛАЙФ – 2002” ООД на длъжността „продавач-консултант” в гр. Нови пазар, като съдът цени показанията и като обективни, въпреки факта, че е работник на ответника, тъй като се подкрепят от показанията на св.Ганчев, като се установява, че между двете дружества са съществували търговски взаимоотношения, като „ЛАЙФ – 2002” ООД е купувало от „НИКОМ - М” ООД части за зърнокомбайни „Клас”. Свидетелката не може да си спомни конкретно в периода месец ноември и декември 2014 г. дали са доставяни части от ищцовото дружество.

От показанията на свидетеля Ивайло Спасов Иванов, който е бил управител на „НИКОМ - М” ООД до м.януари 2015 г., които съдът цени, при условията на чл.172 ГПК е видно, че практика в ищцовото дружество е било фактурата да бъде съставяна при заявка на частите като тези, които са били в наличност на склад са предоставяни веднага на купувача, а за останалите е правена заявка и същите са доставяни на купувача след получаването им от съответното трето лице – доставчик. В тези случаи от доставчика е зависело кога „НИКОМ - М” ООД ще изпълни своята заявка, като понякога се е случвало и по три месеца да не могат да изпълнят заявката. Според свидетеля Иванов последната заявка за доставка на части, която е била направена от ответното дружество „ЛАЙФ – 2002” ООД до ищеца за доставка на части е била през м. ноември 2014 като за нея има издадена фактура от самия него. По думите на свидетеля, доколкото му е известно и през м.декември 2014 г. е имало доставки от „НИКОМ - М” ООД за „ЛАЙФ – 2002” ООД, но последната фактура, която той е издал е от месец ноември. След тази фактура свидетелят не е получавал друга заявка от „ЛАЙФ – 2002” ООД. В тази насока показанията на свидетеля И С И кореспондират с показанията на посочения по-горе свидетел К Г Г, който установява, че последните доставки между двете дружества са били в периода м.ноември – декември 2014 г.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Искът по чл.327, ал.1 ТЗ е предоставен на продавача по търговска продажба, който е извършил доставка и за който, съгласно правилата на двустранната търговска продажба  е възникнало правото да получи цената.

В тежест на ищеца по делото е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за търговска продажба, фактът на доставката, а в тежест на купувача е да докаже заплащането на продажната цена.

По делото не е представен търговски договор, като е представена изходяща от продавача фактура, едностранно подписана и неосчетоводена в счетоводството на ответника.

По процесуалноправният въпрос за доказателствената тежест на неподписаната фактура е налице константна практика на ВКС, включително и задължителна такава по реда на чл.290 ГПК - решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.

Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите документи по делото. Фактурата е частен свидетелствуващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.

Няма пречка страната да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение и доставката на стоките с всички други допустими по ГПК доказателствени средства, включително и чрез свидетелски показания. Представените по делото справки от „Еконт транс” ООД установяват изпращане на пратки през периода до м.декември, 2014 година, факт, който се подкрепя и от свидетелските показания. Конкретни факти по съдържанието на пратките обаче не се установява, нито от свидетелските показания, нито от изходящите от куриера документи, за да се приеме, че твърдяните от ищеца стоки са получени от ответника. По делото не са налице приемо-предавателни протоколи, както и други изходящи от ответника документи, удостоверяващи получаването на стоките, а и се установява от показанията на свидетелите, че практиката е била стоките да се доставят чрез куриер, без да се съставят други документи.

При липса на доказателства, установяващи факта на доставката на стоките, описани в процесната фактура не може да се направи извод за наличието на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на посочените стоки, поради което и не е възникнало задължение за заплащане на продажна цена и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора въззивникът „Ником-М” ООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Лайф-2002” ООД сумата от 2000 лева, направени по делото съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 826/05.11.2015 година по т.д.№ 640/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА „НИКОМ - М” ООД, с ЕИК 104089296, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Магистрална” № 30, представлявано от управителите Т И А и Л Д И, да заплати на „ЛАЙФ – 2002” ООД, ЕИК 148118664, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, бул. „Мария Луиза” № 20, ет. 2, офис 1, сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: