РЕШЕНИЕ

   № 88

               гр.Варна, 19.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 04.04.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 84 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпили са въззивни жалби от „КТМ ЕКС“ ЕООД - гр.Варна и от В.Б.Н. *** срещу решение № 651/08.08.2016 г. по т.д.№ 101/2015 г. на  Окръжен съд Варна-ТО в частта, с която прогласява по иск, предявен от В.С. ***,  ЕГН **********, срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД - гр.Варна, ЕИК 201171629 и срещу В.Б.Н. ***, ЕГН **********, недействителността на договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег.№ 8472, дело № 322/2014 г. на нотариус С Д, рег.№ 363, с район на действие ВРС, сключен между В.С.С. чрез пълномощника си В.Б.Н. ***, на основание чл.40 от ЗЗД, както и са осъдени същите да заплатят на ищцата сумата 8431.21 лв - разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК, с молба за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване вместо него на друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените съдебни разноски за двете инстанции. Въззивниците молят в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбите им, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излагат в писмени бележки.

Ответницата по жалбата – В.С. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Постъпила е и частна жалба от „КТМ ЕКС“ ЕООД гр.Варна против определение №3814/25.11.2016 г. по т.д.№ 101/2015 г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 във връзка с чл.78, ал.3 ГПК и се иска отмяната му.

 

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са основателни.

Оплакването в жалбата на В.Б. във връзка с привличането й за ответник по иска е основателно. Същата е действала като пълномощник на ищцата при сключване по нотариален ред на процесния договор за замяна от 25.08.2014 г., така че последиците от действията й възникват направо за упълномощителя съгласно чл.36, ал.2-ЗЗД. След като пълномощникът не е страна по сделката, той не може да бъде и страна в процеса – ответник, нито необходим другар на третото лице – прехвърлител по иска на представлявания за недействителност на сделката за замяна. Надлежни страни в процеса са само страните по сделката – двамата прехвърлители. Ако бъде уважен иск с правно основание чл.40-ЗЗД, ще настъпи промяна в правната сфера единствено на упълномощителя и третото лице - съдоговорител, но не и в тази на пълномощника. В този смисъл е Решение № 372 от 16.10.2012 г. по гр.д. № 1266/2011 г., ГК, ІV г.о. на ВКС. Ето защо, решението по иска по чл.40-ЗЗД е недопустимо и следва да се обезсили по отношение на втората ответница В.Б.Н., като производството спрямо нея се прекрати.

Предявеният евентуален иск по чл.40 – ЗЗД е неоснователен. Решението в частта му, с която исковете - за унищожаване на пълномощното по чл.31, ал.1 – ЗЗД, тъй като при подписването му упълномощителят не е могъл да разбира или да ръководи действията си, и за нищожност на това основание на сделката по чл.42, ал.2 - ЗЗД поради липса на съгласие и на представителна власт у пълномощника, са отхвърлени, е необжалвано и е влязло в сила.  Евентуалният иск по чл.40 - ЗЗД изисква пълномощникът да е действал в рамките на предоставената му от упълномощителя представителна власт, но той и третото лице да са се споразумяли във вреда на представлявания. Хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя, и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Ако се установи това, договорът няма да произведе действие за представлявания и ще бъде недействителен.

Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка, или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт.

Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие – споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я установи. В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице – обяснимо е представляваният да не разполага с преки доказателства за споразумяване между пълномощника си и третото лице, поради което наличието на намерение за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които, ценени в съвкупност, да обуславят такъв извод. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК) вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК), или трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на пълномощника; последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната икономическа ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника или други действия, даващи основание да се приеме, че сделката е била сключена при споразумяване за увреждане на представлявания. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания и за недобросъвестност на представителя и третото лице спрямо него. Това е наложилата се съдебна практика, обективирана в Решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС, ІV г.о., затвърдена и с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая по силата на пълномощното В.Б.Н. е могла да извършва всякакви сделки на управление и разпореждане – да продава, дарява или заменя притежаваните от ищцата недвижими имоти, да договаря общите и специални условия, както и модалитетите на сделките изцяло по свое усмотрение, както и да договаря цени, но не по-ниски от данъчната оценка на имотите. Последното ограничение е относимо към иска по чл.42, ал.2 – ЗЗД, в частта относно който решението е влязло в сила, а не по иска по чл.40-ЗЗД.

След като пълномощникът е разполагал с такъв широк обем на представителна власт, даже и да дарява имотите, не може да се приеме, че  договорът за замяна на имотите срещу придобиване на акции на „КТМ Екс“ ЕООД в „Балик тур“ АД е сключен във вреда на упълномощителя. Само обстоятелството, че сделката е неизгодна за последния предвид нееквивалентност на престациите, установена от нотариалния акт и от заключенията на двете оценителни експертизи /стойността на имотите по данъчна оценка е 354440.90 лв, а по пазарни цени – 394400 лв; пазарната оценка на акциите е 129753 лв/ не е достатъчно да се приеме, че е налице договаряне от представител с трето лице във вреда на представлявания.

В тази връзка съдът кредитира заключенията на оценителните експертизи – тройна и единична като компетентно и обективно дадени. Терасата на ап.21 се ползва само от този апартамент и площта й е включена в общата застроена площ на същия. Поземленият имот в КК“Чайка“ не може да бъде оценяван като горска територия, след като е отразен в кадастралната карта като урбанизирана територия, като в този смисъл са и обясненията в с.з. на вещите лица. Стойността на заменените имоти не е включена в имуществото на „Балик тур“ АД при определяне пазарната цена на акциите, които се заменят срещу имотите, и не следва да се включва, тъй като имуществото се преценява към момента на сделката, а не след извършването й, като в този смисъл е и заключението и дадените обяснения в с.з. на вещото лице Д.

Доколкото стойността на имотите по данъчна оценка не надхвърля повече от три пъти, а по пазарна оценка е около три пъти стойността на придобитите акции, не се установява от една страна договаряне при явно неизгодни условия или договаряне в противоречие с добрите нрави. От друга страна не е доказана съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС недобросъвестност на представителя и третото лице – т.е. те, и двамата, да знаят (да съзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания.Тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания, като преценката за наличието ѝ също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай към момента на сключването на договора.

Макар че по делото са налице данни за свързаност между ответниците, тя не е довела до договаряне във вреда на ищцата. Напротив, от представените писмени бележки, изхождащи от ищцата /установено със заключение на СГЕ/ с указания до пълномощника, и от свидетелските показания в тази връзка на свидетелите Л.Т, Ил.З., Т.В и Д.С се установява, че с упълномощаване на представителя си адв.В.Б., както и на друг пълномощник - св.В П, да се разпоредят с имотите и автомобилите й, ищцата е целяла да се освободи по най-бърз начин /задържана е на 13.08.2014 г., пълномощното е от 20.08.2014 г., а сделката по замяна – от 25.08.2014 г./ от всякаква собственост, спрямо която КОНПИ и прокуратурата са могли да насочат обезпечителни мерки във връзка с предстоящото й повдигане на обвинение за извършено престъпление. От дадените указания в бележките на л.165 „Почвай да подготвяш прехвърлянето. Направи всичко възможно. Ще те включим на % от всяка сделка с всеки имот. Продавам офиси - всичко; онези до морето /без първите 2 парцела - ще ги оставя за З. тях подарък, само да помогне“, както и от заявената по-надолу нужда от пари като излезе /от ареста/ за връзки в ДАНС, и от бележката на л.160 „Весе, ще ми трябват пари да си оправя борчовете, да си направя операция и да дам на хакера да ми възстанови информацията /за сделките/; той може, защото я има в секретен уебсайт, но струва много пари…Търси пари.“ може да се направи обоснован извод и за знание, и за съгласие на ищцата със сделката. Тя е бързала и поради нужда от парични средства, като е имала твърдо намерение да се разпореди спешно и на всяка цена с всички свои имоти на и чрез доверени лица, каквито са били представителят й В.Б. /адресат на бележките/ и св.Илия З., които, освен свързани помежду си /във фактическо съжителство с дете/ и с контролираните от тях две търговски дружества - „КТМ ЕКС“ ЕООД - гр.Варна и „Балик тур“ АД - гр.Варна, са били свързани и с нея самата.

Ето защо следва да се приеме, че процесната сделка за замяна не само не е била насочена към увреждане на упълномощителя – ищцата, а е осъществена именно в изпълнение на изричните й указания и нареждания. Ищцата е могла и очевидно е съзнавала, че бързата продажба, дарение или замяна ще доведе най-вероятно до обезценяване на имотите й, тъй като те няма да могат да се реализират по реалната им стойност, а някои от тях дори ще бъдат загубени, тъй като ще бъдат отстъпени безвъзмездно на адвокатите й за предоставените й от тях услуги, но въпреки това се е съгласила с тези последици. Няма как при това положение да се приеме, че ищцата не е знаела или разбирала какво се върши от нейно име, както и че със сключване на сделката за замяна на имотите й пълномощникът и третото лице са действали в нейна вреда.

Искът се явява неоснователен на посоченото основание и следва да се отхвърли. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в обжалваната му част, в т.ч. и в частта за разноските, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли евентуалния иск по чл.40 -ЗЗД като неоснователен. Съобразно този резултат следва да се отмени и обжалваното с частната жалба определение по чл.248 – ГПК, в частта с която ОС Варна е отказал да допълни решението си в частта му за разноските, представляващи дължими на „КТМ ЕКС“ ЕООД разноски, съответни на отхвърлените главни искове. При този изход на спора в полза на въззивника В.Б.Н. се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, в т.ч. за адвокатския хонорар, който е по-нисък по размер от този, претендиран от другата страна, предвид което не е прекомерен. В полза на въззивника „КТМ ЕКС“ ЕООД - гр.Варна се присъждат всички направени разноски за двете съдебни инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 651/08.08.2016 г. по т.д.№ 101/2015 г. на  Окръжен съд Варна-ТО в частта, с която евентуалният иск по чл.40-ЗЗД е уважен срещу втората ответница В.Б.Н. ***, като ПРЕКРАТЯВА производството по същия иск спрямо нея.

ОТМЕНЯ решение № 651/08.08.2016 г. по т.д.№ 101/2015 г. на Окръжен съд Варна-ТО в частта, с която е уважен евентуалният иск по чл.40 - ЗЗД, предявен от В.С. *** срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД - гр.Варна, както и в частта за разноските, присъдени в полза на ищцата, в размер на сумата 8431.21 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С. *** срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД - гр.Варна евентуален иск по чл.40 - ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег.№ 8472, дело № 322/2014 г. на нотариус С Д, рег.№ 363, с район на действие ВРС, сключен между В.С.С. чрез пълномощника й В.Б.Н. ***, ведно с разноските по делото, като неоснователен.

ОТМЕНЯ определение №3814/25.11.2016 г. по т.д.№ 101/2015 г. на Окръжен съд Варна-ТО, с което е оставена без уважение молбата на „КТМ ЕКС“ ЕООД-гр.Варна за допълване на решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН-**********, с адрес ***, да заплати на В.Б.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 10372.21 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН-**********, с адрес ***, да заплати на „КТМ ЕКС“ ЕООД - гр.Варна, ЕИК 201171629, с адрес-гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №277, ет.4, представлявано от управителя Д Г К, сумата 14089.21 лв - съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.