Р Е Ш Е Н И Е

 

117/12.05.2016г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 12.04.2016 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 845/15 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили въззивни жалби срещу решение № 755/19.10.2015 г., постановено по т.д.№ 376/2015 г. по описа на Варненски  окръжен съд, както следва:

    Въззивникът Л.А.Т., чрез адв. А.Д., обжалва  решението в частта, с която частично е отхвърлен искът за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 17.04.2013 г., т.е. за разликата над присъдените 45 000 лв. до претендираните 68 500 лв., ведно със законната лихва върху тях от датата на произшествието до изплащане на задължението, както и иска за имуществени вреди за разликата над 1 803,50 лв. до претендираните 2 003,50 лв.,  ведно със законните лихви върху тях, на осн. чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД. Моли, за отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и за постановяване на  друго решение, с което се уважи изцяло исковата претенция, ведно с присъждане на разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В провелото се открито съдебно заседание въззивникът Л.А.Т., представляван от адв. Д., поддържа подадената от него жалба, респ. оспорва въззивната жалба на ХДИ Застраховане АД - гр. София.

Въззивникът ХДИ Застраховане АД - гр. София обжалва решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция и е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищеца Л.А.Т. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 17.04.2013г., в общ размер на обезщетението 45 000 лв. ведно със законна лихва върху главницата от датата на ПТП 17.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от общо 1 803.50 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите за лечение и медикаменти, ведно със законна лихва за всеки един разход от момента на извършването му до предявяване на иска на 06.03.2015г. и от последния момент до изплащане на задължението, както следва: законната лихва върху 1 160 лв., считано от 23.04.2013г.; законната лихва върху 34.80 лв. от 25.04.2013г.; законната лихва върху 128.70 лв., считано от 13.08.2013г.; законната лихва върху 200 лв., считано от 23.08.2013г. и законната лихва върху 280 лв., считано от 20.09.2013г., на основание чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 84 ЗЗД, както и в частта, с която е осъден да заплати 1 800 лв. дължима държавна такса по иска за неимуществени вреди и 72.14 лв. - по иска за имуществени вреди, както и платените от бюджета на съда разноски за производството /депозити за експертизи/ в общ размер от 520 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК и сумата от 2 085,35 лв., представляваща сторени разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и постановено друго такова, с което се отхвърли изцяло предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

Въззивните жалби са редовни, подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът намира същите за процесуално допустими.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесната претенция е доказана по основание. Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт при определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните имуществени и неимуществени вреди.  Твърди се още наличие на съпричиняване от пострадалато лице по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

I.По възраженията за допуснато съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице:

С  решение № 71/15.01.2015 год., постановено по НАХД № 3153/2014 год. на ВРС, ХХIХ състав, Галин Красимиров Господинов е бил признат за виновен за това, че на 17.04.2013 год. , в гр.Варна, при управление на л.а. „Ауди А3” с рег.№ В 7874 НА  нарушил правила за движение – чл. 5, ал.2 ЗДП и чл.37, ал.1 ЗДП като по непредпазливост причинил на Л.А.Т. средна телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал.1, б.В, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 НК като на основание чл. 78а, ал.1 НК постановил освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Съобразно трайно установената съдебна практика, влязлата в сила присъда, решение респ. споразумение пред наказателен съд  не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. На това основание изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на  съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.

В отговора на исковата молба, ответникът е навел твърдения, че съпричинителските действия на пострадалото лице се изразяват в преминаване през кръстовището на жълт светофар. В предявената въззивна жалба на застрахователя се твърди, че при настъпване на ПТП и за двамата участници е бил подаден зелен сигнал на светофарната уредба. Водачът на МПС обаче е тръгнал към кръстовището по-рано, а велосипедистът, макар и с предимство, е следвало да „съобрази действията си” с вече навлезлия автомобил. Следователно – възражението за наличието на съпричиняване се поддържа от страната, но при навеждане на нови фактически доводи за противоправно поведение на пострадалото лице. Сочената процесуална позиция на практика съставлява ново защитно възражение на страната, което същата не е въвела в изискуемите процесуални срокове. На посоченото основание, неговото разглеждане от въззивната инстанция е недопустимо. 

 Вън от гореизложеното, от назначената по делото САТЕ се установява, че ПТП е настъпило на регулирано със светофарна уредба кръсновище, при завой наляво за л.а. и при движение направо от велосипедиста – ищец. При стеклите се обстоятелства ударът се е оказал непредотвратим поради недостиг на разстояние и време за спиране или ускоряване на скоростта така, че двете превозни средства да се разминат безконфликтво. От представената схема-циклограма на кръстовището и светофарната уредба се установява, че в две от фазите е налице зелен сигнал за велосипедиста и червен за л.а. и само в последна трета фаза – обратното. Наличието на зелен сигнал  на светофарната уредба и за двамата участника е невъзможно с оглед циклограмата на времевия цикъл на работата й. Различна от описаната в САТЕ картина на произшествието не се установява и от допълнително изслушаните показания на свидетелите – св.Зекериев и св.Русев. /л.197/. При това положение и при съобразяване на влязлото в сила решение на наказателния съд, настоящата инстанция приема, че изключителна вина за произшествието има водачът на л.а., който на основание чл. 5, ал.2 ЗДП е бил длъжен да бъде предпазлив при наличие на водач на двуколесно пътно превозно средство и  отделно, на основание чл. 37, ал.1 ЗДП е бил длъжен при завиване наляво да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

По делото няма събрани доказателства, че велосипедистът е навлязъл в кръстовището при забранителен сигнал на светофарната уредба. Изложените от вещото лице съждения в о.с.з. за вероятните причини за катастрофата и за поредността на навлизане в кръстовището, съставляват само хипотези, непочиващи на каквито и да е обективни данни по делото. 

В чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента при деликтната отговорност е уредена с оборима презумпция. Приносът на пострадалия обаче не се презумира, а подлежи на доказване и то при условията на главно и пълно доказване от насрещната страна.  Събраните доказателства по делото не формират сигурен и безусловен извод за принос на увреденото лице

II. По размера на претендираните неимуществени вреди:

ВОС е извършил обстоен анализ на събраните доказателства по делото, сочещи претърпяването на множество травми, от които пряко причинени от ПТП: мозъчно сътресение, съчетано счупване на главата и лицето, счупване на лява предмишница /лъчева и лакетна кост/, счупване на дясна предмишница – лъчева кост, фрактура на синус максиларис, оток и кръвонасядане на меките тъкани периорбитално, смутена координация, ограничени и болезнени движения на горните крайници от травматичен характер, фрактура на предни и странични стени на максиларните синуси, фрактура на носните кости и носната преграда, кръвоизлив в двата максиларни и двата фронтални синуса, счупване на горна челюст II –III тип без дислокация и загуба на зъби. Сочените травми са довели до хоспитализиране на Л.А.Т. непосредствено след инцидента. След ПТП са проведени две операции с поставени метални остеосинтези и импланти на китките на ръцете.

Списъкът на диагностираните медицински състояния след ПТП е значителен. Съгласно заключението на изготвената по делото СМЕ във времеви план са се появили и заболявания, които са непряко следствие от директните травматични увреждания: шумови ефекти на вътрешното ухо, болести на евстахиевата тръба, посттравматична артроза на стави, мононевропатия на горен крайник, хронично главоболие, периферно вестибуларен синдром, хроничен синуит, увреда на моторни и сетивни влакна; невралгии и неврит.

Общото здравословно състояние на Л.А.Т. е средно увредено, а състоянието му предполага дългосрочно лечение с възможности за усложнение. На пострадалия му предстоят две възстановителни операции на лявата ръка и на десния канал на носа.

След провелото се лечение състоянието на ищеца не се е подобрило значително. С решение на ТЕЛК №04170/14.10.2014г. е определена 82% загубена трудоспособност, обоснована отчасти с причинени от инцидента заболявания, ведно със странични такива като хипертонична болест.

Съобразно заключението на СПЕ пострадалото лице понастоящем е с повишена тревожност в границата на умерена към тежка степен. Настроението му е подтиснато, депресивно. Стресът от случилото се е причинил психотравма  и посттравматично стресово разстройство.

По делото са събрани показанията на св.Елисавета Тодорова /съпруга/ и св. А.Макриева /дъщеря на пострадалото лице/. Показанията са непротиворечиви, последователни и убедителни и изцяло съответстват на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключения на СМЕ и СПЕ. Възраженията на застрахователя за тяхната недостоверност, респ. необходимостта от некредитиране са неоснователни.  Въпросът за критериите, по които се кредитират свидетелските показания е уреден законодателно в нормата на чл.172 ГПК. Свидетелите са близки роднини на ищеца, но посоченият факт сам по себе си не съставлява самостоятелно основание за некредитирането им в конктретния спор. Предмет на установяване са дълбоко лични и интимни чуства, за които непосредствени впечатления изначално могат да имат само близките на засегнатите лица.  Пак те имат и най-непосредствени впечатления за ежедневните болки, страдания и трудности в обслужването на претърпелите ПТП лица.

Съобразно събраните гласни доказателства, пострадалият понастоящем е със значителни затруднения при ежедневното си обслужване. Изцяло зависим е по отношение на хранене, обличане, къпане, сресване. Пръстите на едната ръка се вдървяват и схващат. Изпитва болки. Изтърва лъжицата. Не може да отвори шие с вода. Не може да бъде оставен сам, тъй като губи равновесие.

Травмата в синусите обуславя постоянно храчене и затруднения в дишането. Пострадалото лице среща трудности при хранене, тъй като травмата в челюстта е наложила последващо махане на 9 зъба и поставянето на протеза.

Свидетелите описват пострадалия като изнервен и депресиран. Изпитва неудобство да се храни пред други хора. ПТП го променило изцяло и „преобърнало” живота му. От деен, активен и работещ човек, който се  грижил за къщата, градината и пчелина се превърнал в инвалид, изцяло зависим от околните.  Животът му е сведен до постоянно обикаляне на лекари.

Анализирайки гореизложените факти и обстоятелствата настоящият състав прави следните правни изводи:

Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на увредения, общественото му положение,  както и общественото разбиране за справедливост /така ППВС 4/68 год./.  

Ищецът е бил на 74 години към датата на инцидента – деен, активен, работоспособен. Понастоящем – 3 години след ПТП е инвалид, който е изцяло зависим от помощта на околните. Причинените от ПТП травми, макар и неживотозастрашаващи,  причиняват ежедневни физически и психически страдания с висок интензитет. Прогнозите за пълно възстановяване са минимални. Предстои продължително лечение и нови оперативни интервенции.   

Предвид гореизложеното, съдът намира, че определеното от ВОС обезщетение в размер на 45 000 лв. не отговаря на принципа за справедлива обезвреда. Конкретните факти по делото мотивират настоящия състав да определи обезщетение в размер на 60 000 лева, съобразявайки интензитета на претърпяни болки и страдания, всички остатъчни последици на травмите, неблагоприятните прогнози и личните субективни възприятия на лицето.

При изследване на спорното правоотношение, съдът не кредитира доводите на въззивника – застраховател за прекомерност на присъденото обезщетение с мотива за наличие на други заболявания на лицето, необусловени от ПТП. Приетата по делото СМЕ разграничава ясно заболяванията, които са пряко или косвено обусловени от инцидента и тези, които не са. Присъденото обезщетение не обхваща болки и страдания, свързани с хипертонична болест, доброкачествена хипертрофия на простата и др. описани от експерта на с. 132 като „общи заболявания”. 

III.             По размера на претендираните имуществени вреди:  

Предмет на оспорване е възмездяването на претърпени загуби, свързани със заплащането на консумативи по приложените по делото фактури, находящи се на л. 33 – л. 38 от т.д. № 376/2015г. по описа на ВОС. Общата стойност на фактурите възлиза на 2 003, 50 лв., идентична с посочената в исковата молба. Съдът е пропуснал да съобрази наличието на 2 бр. разходно-оправдателни документи за   суми от по 200 лева, свързани с дентално лечение и изработка на протези. Описаните консумативи и услуги съответстват в предметно и времево отношение на причинените травми и предприетото лечение. Следователно – искът е изцяло основателен до размер на 2 003,50 лв., в който смисъл следва да бъде изменено и първоинстанционното решение.

IV. Разноски: На основание чл. 78, ал.1 ГПК на Л.А.Т. следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 1 670, 93 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, съответни на приетите за основателни претенции.

Сторените от «ХДИ Застраховане» АД разноски във връзка със заплащане на държавна такса във въззивното производство следва да бъдат понесени от страната, с оглед неоснователността на депозираната въззивна жалба. На дружеството следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съответно на приетите за неоснователни претенции или 755 лева.

По компенсация, застрахователят дължи на ищеца сумата от 915, 93 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

Допълнително, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 658, 49 лева – разноски при първоинстанционното разглеждане на спора, съответни на пълния размер на основателни претенции.

V. Държавни такси: На основание чл.78, ал.6 ГПК застрахователното дружество следва да бъде осъдено да внесе по сметка на АС – Варна държавна такса в размер на 304 лева – съразмерно на приетата за основателна въззивна претенция на ищеца, както и сумата от 608 лева – допълнителна държавна такса по сметка на ОС - Варна

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 755/19.10.2015 г., постановено по т.д.№ 376/2015 г. по описа на Варненски  окръжен съд в частта, с което съдът е уважил исковата претенция и е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищеца Л.А.Т. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 17.04.2013г., в общ размер на обезщетението 45 000 лв. ведно със законна лихва върху главницата от датата на ПТП 17.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от общо 1 803.50 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите за лечение и медикаменти, ведно със законна лихва за всеки един разход от момента на извършването му до предявяване на иска на 06.03.2015г. и от последния момент до изплащане на задължението, както следва: законната лихва върху 1 160 лв., считано от 23.04.2013г.; законната лихва върху 34.80 лв. от 25.04.2013г.; законната лихва върху 128.70 лв., считано от 13.08.2013г.; законната лихва върху 200 лв., считано от 23.08.2013г. и законната лихва върху 280 лв., считано от 20.09.2013г., на основание чл.226 вр.чл.267 КЗ (отм.) и чл.45 и 84 ЗЗД, както и в частта, с която е осъден да заплати 1 800 лв. дължима държавна такса по иска за неимуществени вреди и 72.14 лв. - по иска за имуществени вреди, както и платените от бюджета на съда разноски за производството /депозити за експертизи/ в общ размер от 520 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК и сумата от 2 085,35 лв., представляваща сторени разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОТМЕНЯ решението в частта, с което съдът е отхвърлил иска на Л.А.Т. срещу ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 17.04.2013г. за разликата над 45 000 лв. до 60 000 лв., както и иска за имуществени вреди за разликата над присъдените 1 803.50 лв. до претендираните 2 003.50 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД - гр. София, ЕИК 130427863, да заплати допълнително на Л.А.Т. от гр. Варна, ЕГН **********, както следва: сумата от 15 000 лв. /разликата от присъдените 45 000  лева до 60 000 лева/  – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 200 лв. обезщетение за имуществени вреди претърпени следствие на ПТП на 17.04.2013г. на осн. чл. 226 КЗ (отм.), ведно със законната лихва от 23.08.2013 год. до окончателното изплащане на сумите.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД – гр. София, ЕИК 130427863, да заплати на осн. чл.78 ал.6 ГПК сумата от 304 лева– държавна такса по сметка на АС – Варна и 608 лева – по сметка на ОС - Варна.

ОСЪЖДА ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД – гр. София, ЕИК 130427863, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на Л.А.Т. от гр. Варна, ЕГН **********, сумата от 915, 93 лева  - разноски за въззивното разглеждане на спора.

ОСЪЖДА ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД – гр. София, ЕИК 130427863, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на Л.А.Т. от гр. Варна, ЕГН **********, сумата от 658, 49 лева – допълнително разноски за първоинстанционното разглеждане на спора.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ГПК. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                               2.