Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №56

 

Гр.Варна, 14.03.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря  Д.Ч.    

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 849 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол  гр.София срещу решение № 182 от 09.11.2015г. по търг.дело № 128/15г. по описа на Добрички ОС, с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу „Металагроинвест” АД в ликвидация със седалище гр.Добрич за сумата 41 623.42 щатски долара, представляваща девета разсрочена вноска на цената по договор за приватизационна продажба от 23.12.1998г.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно и необосновано.

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че по отношение на задължението за плащане на годишните вноски от цената на приватизационния договор за продажба на 80 от капитала на „Металагро” ЕАД, намира приложение кратката тригодишна давност по чл.111 б.В от ЗЗД. Твърди че за вземането не са налице предпоставките, посочени в ТР № 3 от 18.05.2012г. за да се приеме, че е налице периодично плащане. Твърди че в случая е налице едно задължение – за плащане на цената по договора, което задължение е разсрочено. Сочи че периодичните плащания са независими от останалите такива, неопределени са по брой и продължителност във времето и са дължими доколкото е предоставена насрещната престация по един двустранен договор. Излага че в конкретния случай се дължи цена по договор за покупко-продажба, определена изначално по размер, която е разсрочена, като срокът е уговорен в полза на длъжника – т.е. цената е платима по всяко време в пълен обем, но не е изискуема. Твърди че е налице задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК касае договор за заем, приложима и в хипотеза на разсрочена продажна цена.

Моли съда да отмени решението на първоинстанциониня съд и да постанови друго, с което предявения от него установителен иск да бъде уважен изцяло, като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Металагроинвест” АД в ликвидация със седалище гр.Добрич, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу „Металагроинвест” АД в ликвидация, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземане в полза на АПСК за сумата 41 623.42 щатски долара, представляваща незаплатена девета годишна вноска по договор за приватизационна продажба на 80 % от капитала на „Металагро” ЕАД със седалище гр.Добрич от 23.12.1998г. с падеж 23.12.2008г., за което вземане има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 5108/13г. по описа на Районен съд – Добрич. Предявеният установителен иск е допустим, възражението на длъжника е депозирано в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, искът на кредитора е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

Не е спорно между страните възникването на процесното вземане. Същото представлява дължима девета разсрочена годишна вноска, представляваща част от цената на 80 % от капитала на „Металагро” ЕАД по договор за продажба на акции от 23.12.1998г., съобразно уговорките в чл.7.2 и чл.7.3 от договора. Не са спорни между страните размера на задължението – 41 623.42 щатски долара, неговия падеж – 23.12.2008г., както и неизпълнението на задължението на купувача – въззиваемото дружество за заплащане на сумата.

Единственото възражение на „Металагроинвест” АД в ликвидация, направено в отговора на исковата молба и предмет на разглеждане във въззивното производство е възражението за изтекла погасителна давност на основание чл.110 от ГПК. Твърдението на въззиваемото дружество в отговора на исковата молба е че с подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 05.12.2013г. не се прекъсва погасителната давност, поради което и към датата на завеждане на иска давността е изтекла.

Въззивният съд намира, че в случая е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. Давността по чл.111 б.В от ЗЗД е неприложима, тъй като не се касае за периодично вземане. Процесното вземане е вземане за продажна цена, която съобразно уговорките в договора следва да бъде платена разсрочено – на девет равни годишни вноски. Уговорката между страните, че паричното задължение следва да се погаси на отделни вноски, не превръща тези вноски в периодични плащания. Всяка от отделните вноски представлява частично плащане по договора, и по отношение на нея е приложима общата петгодишна давност. По този въпрос е налице произнасяне в решение № 103 от 16.03.2013г. по търг.дело № 1200/11г., ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика.

Въззивният съд намира възражението на въззиваемото дружество за изтекла обща петгодишна давност за неоснователно. Падежът на задължението е 28.12.2008г., заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е постъпило в съда на 05.12.2013г., исковата молба е подадена по пощата на 08.06.2015г. С разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, според която искът за установяване на съществуването на вземането се смята предявен  от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се смята предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 от ГПК. Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ  упражненото материално право с подаване на исковата молба. Прекъсване течението на погасителната давност е материално правна последица от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл са мотивите към т.9 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/13г. Посоченото от въззиваемото дружество в отговора на исковата молба решение № 123 от 07.2011г. по търг.дело № 776/10г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е неприложимо към настоящия случай, защото същото касае подаване на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на отменения ГПК. Предвид на това, съдът намира, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 05.12.2013г. петгодишният давностен срок не е изтекъл.

С оглед на така изложеното, съдът намира предявеният установителен иск за доказан и основателен и искът следва да бъде уважен. Обжалваното първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло.

С оглед разрешенията дадени в т.12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/13г. съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските и в заповедното производство. Поради което и с оглед изхода на спора разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение в размер на сумата 1132.40лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат възложени върху длъжника – въззиваемото дружество.

На основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК и направеното искане в полза на АПСК следва да бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски, По първоинстанционното производство не са представени доказателства за заплатена дължима държавна такса, поради което и същата не следва да бъде възложена върху насрещната страна. Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 327лв. за всяка инстанция, изчислено от съда съобразно разпоредбите на Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения и сумата 1 531.53лв. държавна такса за въззивното производство.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 182 от 09.11.2015г. по търг.дело № 128/15г. по описа на Добрички ОС и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Агенция за приватизация и следприватизационен контрол със седалище гр.София има вземане от „Металагроинвест” АД в ликвидация, със седалище гр.Добрич, ЕИК 124526472, в размер на сумата 41 623.42 щатски долара /четиридесет и една хиляди шестстотин двадесет и три щатски долара и четиридесет и два цента/, представляващо незаплатена девета годишна вноска по договор за приватизационна продажба на 80 % от капитала на „Металагро” ЕАД със седалище гр.Добрич от 23.12.1998г., с падеж 23.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 531 от 06.12.2013г. по ч.гр.дело № 5108/13г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „Металагроинвест” АД в ликвидация, със седалище гр.Добрич, адрес на управление гр.Добрич бул.”25-ти септември” № 47, ЕИК 124526472, да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол със седалище гр.София сумите както следва: сумата 1 132.40лв. /хиляда сто тридесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, включена в издадената заповед № 531 от 06.12.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, сумата 2 327лв. /две хиляди триста двадесет и седем лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, сумата 1 531.53лв. /хиляда петстотин тридесет и един лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски за въззивно производство и сумата 2 376лв. /две хиляди триста седемдесет и шест лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: