О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…213……/гр.Варна, …19.04.2017………………..

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.в.т.д.№ 85/17  год. по описа на ВАпС , за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „НОВИ МЕБЕЛ“ ООД против Разпореждане № 3622/16.08.2016 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 558/2016 год. , с което ШОС е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ:

-         Частна жалба вх.№ 4199/22.08.2016 год. на „НОВИ МЕБЕЛ“ ООД – гр.Нови Пазар срещу Разпореждане № 3622/16.08.2016 год. по ч.гр.д.№ 750/2009 год. на НПРЗ, с което е върнато възражението му по чл. 414 ГПК като просрочено;

-         Частна жалба вх.№ 4199/22.08.2016 год. на „НОВИ МЕБЕЛ“ ООД – гр.Нови Пазар срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 494/05.10.2009 год. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 750/2009 год. на НПРС;

-         Частна жалба вх.№ 4199/22.08.2016 год. на „НОВИ МЕБЕЛ“ ООД – гр.Нови Пазар срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 05.11.2009 год. по ч.гр.д.№ 750/2009 год. на НПРС.

Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.  На посоченото основание същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

I.По частната жалба срещу разпореждане на ШОС, в частта, в която е оставена без разглеждане частна жалба срещу Разпореждане за връщане на възражение по чл. 414 ГПК:

Пред НПРС е било образувано ч.гр.д.№ 750/2009 год.  по заявление на „Техноимпекс“ ЕООД – Шумен за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Нови мебел“ ООД.

На 05.10.2009 год. е издадена заповед за изпълнение  на парично задължение по чл. 410 ГПК.

На основание чл.411, ал.3 ГПК заповедният съд е предприел действия по връчване на заповедта за изпълнение. Изпратеното съобщение е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице по призоваване, че дружеството – длъжник е напуснало адреса на управление, респ. че новият адрес е неизвестен.

На 12.10.2009 год. заповедният съд е приел връчването за редовно с приложение на чл. 50, ал.2 ГПК. Независимо от горното, съдът е разпоредил и куумлативно връчване на уведомлението чрез залепване по реда на чл. 50, ал.4 ГПК.

На 15.10.2009 год. длъжностното лице по призоваване е осъществило залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК.

На основание чл. 416 ГПК кредиторът е снабден с изпълнителен лист на  17.11.2009 год.

На 15.08.2016 год. длъжникът е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение.

С разпореждане № 3622/16.08.2016 год. по ч.гр.д.№ 750/2009 год. на НПРС, заповедният съд е върнал възражението срещу заповедта с мотива, че същото е просрочено.

Така установената фактическа обстановка обуславя извода за недопустимост на предприетото от страната обжалване:

Съгласно задължителните разрешения, обективирани в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 5.а.,  в хипотезата на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК липсва правен интерес от самостоятелна защита срещу преценката на заповедния съд за връщане на възражението като просрочено, тъй като защитата на длъжника се реализира по реда на чл. 407 ГПК. Разпореждането за връщане на възражението подлежи на самостоятелно обжалване единство в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.

Настоящото производство се развива по заявление по чл. 410 ГПК. Възражението на длъжника по чл. 414 ГПК е подадено след като въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист. В тази хипотеза преценката на заповедния съд, че възражението е подадено след срока по чл. 414, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като пътят за защита на длъжника е с обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Следователно – обжалваният прекратителен съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

II. По частната жалба срещу разпореждане на ШОС, в частта, в която е оставена без разглеждане частна жалба срещу  разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК:

Съгласно изричната норма на чл. 413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.  Следователно – предявената пред ШОС частна жалба има за предмет неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Постановеното в идентичен смисъл разпореждане на ШОС следва да бъде потвърдено.

III. По частната жалба срещу разпореждане на ШОС, в частта, в която е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист:

        Съгласно чл. 407, ал.1 ГПК разпореждането за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване в двуседмичен срок, който за ответника тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение.

         ШОС е приел, че срещу длъжника първоначално е било образувано изп.дело № 20098770400722 по описа на ЧСИ с рег. № 877, по което е налице нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Впоследствие изпълнителният лист е върнат на взискателя и по него е образувано ново изпълнително дело № 20167740400209 по описа на ЧСИ с рег. № 774. Изпратена е нова покана за доброволно изпълнение, която е редовно връчена на длъжника. Датата на връчване е частично нечетлива, но е съпроведена с резолючия на ЧСИ от 08.06.2016 год. Следователно – поканата е връчена на длъжника най-късно на 08.06.2016 год. Длъжникът е депозирал пред ЧСИ и писмено искане от 28.06.2016 год., в което признава получаването на поканата за доброволно изпъление и копие на изпълнителните листи, послужили като основание за нейното издаване.  Частната жалба е подадена на 22.08.2016 год., т.е. два месеца след изтичане на срока за обжалване по чл. 407, ал.1 ГПК.

Предявената частна жалба обективира оплакване за нередовност на осъщественото връчване поради обстоятелството, че връчената  покана не отговаря  на утвърдения образец съгласно чл. 55 ГПК вр. Приложение № 21 към чл.2, т.21 от Наредба № 7/22.02.2008 год. за утвърждаване образците на книжа.

Възражението е ирелевантно. Утвърдената форма на съдебни книжа няма императивен, а само препоръчителен характер, а надлежно връчване е налице, ако съобщението е достигнало до адресата, в който смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал.3  ГПК и представляващо задължителна за съдилищата  практика по т.1 на чл. 280 ГПК Определение № 229 от 4.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 163/2012 г., I т. о., ТК.

Неоснователни са и възраженията, основани на липсата на приложена към ПДИ заповед за изпълнение. Законът прави разлика в субекта, задължен да връчи заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417. Съгласно чл.411, ал.3 ГПК  препис от заповедта за изпълнение се връчва от съда, който я е издал. На основание чл. 418, ал.5 ГПК заповедта за незабавно изпълнение с отбелязване на издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Разликата в субектите на връчването на двата вида заповеди за изпълнение се дължи на разликата в действието им - заповедта по чл. 417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение , докато при заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК /какъвто е настоящия случай/  изпълнителният лист се издава едва след връчване на заповедта от съда и влизането й в сила /арг. от чл. 416 ГПК/. Следователно – страната не може да черпи доводи от липсата на връчена с ПДИ заповед за изпълнение.

Не следва да се разглеждат по същество и доводите на страната, основани на „нищожност на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и за издаване на изпълнителен лист“. Допуснатите пороци в заповедното производство по чл. 410 ГПК, приключило с издаването на изпълнителен лист могат да се релевират единствено с  предвидените нарочни процесуални способи и то в кратки преклузивни срокове  - чл. 407, ал.1 ГПК. Пропускането на установените по закон срокове е пречка за разглеждане на възражения, вкл. и такива, обосновани с недействителност на постановените съдебни актове.

В частната жалба са наведени и доводи против редовното връчване на заповедта за изпълнение от заповедния съд, основани на нарушение на чл. 42, ал.2 ГПК. Сочените възражения биха имали релевантно значение в евентуално производство по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК , но не и в настоящото производство по чл. 407, ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3622/16.08.2016 год., постановено по в.ч.гр.д.№ 558/2016 год. , с което ШОС е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ:

-         Частна жалба вх.№ 4199/22.08.2016 год. на „НОВИ МЕБЕЛ“ ООД – гр.Нови Пазар срещу Разпореждане № 3622/16.08.2016 год. по ч.гр.д.№ 750/2009 год. на НПРЗ, с което е върнато възражението му по чл. 414 ГПК като просрочено;

-         Частна жалба вх.№ 4199/22.08.2016 год. на „НОВИ МЕБЕЛ“ ООД – гр.Нови Пазар срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 494/05.10.2009 год. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 750/2009 год. на НПРС;

-         Частна жалба вх.№ 4199/22.08.2016 год. на „НОВИ МЕБЕЛ“ ООД – гр.Нови Пазар срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 05.11.2009 год. по ч.гр.д.№ 750/2009 год. на НПРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: