Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

№   60/ 15.03.2016 година,                 град Варна

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     седемнадесети февруари                                            година 2016

в открито  заседание в състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

при  секретаря Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 851 по описа  на Варненския апелативен съд за 2015г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е  по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19 против решение № 801/30.10.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2080/2014г., в частта, с която е отхвърлен предявения от Банката иск за приемане за установено, че Х.С. и С.С. й дължат солидарно следните суми :  5 107,07евро – договорна лихва за периода 07.06.2008г. – 08.06.2010г. и 4 420,90 евро-такса  закъснение за периода  31.10.2007г.  до 08.06.2010г., представляващи задължения  по договор за оборотни средства от 07.06.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 09.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението. Счита решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че липсва основание за начисляване на дължими суми за договорна лихва и такса закъснение.  Такова основание съществува в договора за банков кредит и то е т.21, б.”в”, съгласно която при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно Банката събира от кредитополучателя наказателна лихва върху размера  на цялата неиздължена главница, включваща договорената по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 7 процентни пункта. Посочената наказателна лихва представлява сбор от два компонента – договорена лихва и наказателна надбавка за забава / мораторна лихва/. В представеното извлечение от сметка Банката е посочила, че претендира  освен остатъчна главница и още две суми – лихва и такса закъснение. Именно тези две суми формират двата елемента на договореното в т.21 б.”в”  обезщетение за забавено плащане след настъпване на изискуемост на главницата в посочения размер. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи и тази част от предявената от Банката искова претенция.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението  в атакуваната му  част.   

          Постъпила е и въззивна жалба от Х.И.С. и С.И.С.,***, чрез назначения им особен представител адв.Ж.К. ***, против същото решение,  в която се релевират доводи за неговата недопустимост. Поддържа твърдението за липсата на една от специално установените  положителни предпоставки за допустимост на установителния иск по чл.422 ГПК, а именно – спазване на едномесечния срок за предявяване на иска за съществуване на вземането, тъй като ищецът в посочения преклузивен срок не е представил пред ВРС доказателства, че е предявил иска в срок. На 11.12.2014г. е предявена исковата молба по настоящото производство пред ВОС. На същата дата е заведена молба от Банката във ВРС, че е подадена искова молба във ВОС, но не са представени доказателства за това, като този пропуск не може да бъде компенсиран чрез изправяне на нередовност на исковата молба. Вместо на това основание заповедният съд да обезсили издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с резолюция е удължил срока за представяне на доказателства за предявен иск до 25.12.2014г. В удължения срок Банката отново не представя необходимите доказателства, поради което с резолюция от 30.12.2014г. ВРС дава нов тридневен срок за представянето им. Необходимите доказателства са представени от Банката едва на 15.01.2015г. В тази връзка счита двукратното удължаване на преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК за незаконосъобразно, а извода, че доказателствата за предявен иск по чл.422 ГПК са представени в срок за направен в противоречие с трайна установената практика на ВКС по този въпрос, както и в противоречие с постановките на  ТР № 4/18.06.2014г.  по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Иска  от съда да обезсили решение № 801/30.10.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2080/2014г. като недопустимо, постановено в недопустимо производство, и да бъде прекратено производството по делото, след което делото да бъде изпратено на ВРС, ХVІІІ с-в по ч.гр.д. № 8477/2010г., за да бъдат обезсилени служебно  издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :         

          Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

          „Банка ДСК” ЕАД, гр.София претендира да бъде установено в отношенията между страните по спора, че ответниците Х.И.С. и С.И.С.,***,  й дължат солидарно                 сумата от 39 544,91 евро, представляваща: главница в размер на 29 900 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2010г. до окончателното й изплащане; договорна лихва в размер на 5 224,27 евро  за периода от 25.12.2007г. до 08.06.2010г. и такса закъснение в размер на 4 420,90 евро за периода от 31.10.2007г. до 08.06.2010г., съставляващи задължения по Договор за кредит за оборотни средства от 07.06.2007г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4961/10.06.2010г. по ч.г.д.№8477/2010г. на ВРС, 18-ти състав, на основание чл.422 от ГПК. Предметните предели на въззивната проверка са очертани с депозираните жалби.

          Преди да разгледа претенцията по същество съдът дължи произнасяне по възражението на въззивниците С. за недопустимост на производството по делото предвид неспазване на установения в чл.415 ал.1 вр.ал.2 ГПК  срок за представяне на доказателства от ищеца пред заповедния съд, че е предявил иска си в преклузивния едномесечен срок. В тази връзка съдът съобрази следното :

          Поради подадено от длъжниците възражение  срещу издадената Заповед № 4961 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.06.2010г. по ч.гр.д. № 8477/2010г. на ВРС,ХVІІІ с-в, с разпореждане № 46569/05.11.2014г. заповедният съд е указал на молителя, че на осн.чл.415 ГПК  следва да предяви иск за вземането си  в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, като изрично го е предупредил, че при непредставяне на доказателства за  предявен в срок иск, издадената Заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението за това разпореждане Банката е получила на 11.11.2014г. С молба, изпратена по пощата на 11.12.2014г. и входирана във ВРС на 13.12.2014г., Банката е уведомила заповедния съд, че на 11.12.2014г. чрез Български пощи ЕАД е изпратила искова молба по чл.422 ГПК до Окръжен съд – Варна, предвид  на което не може да предостави заверена искова молба от съда в дадения от закона срок, а представя само искова молба без печат на съда, че е депозирана. Поискано е удължаване на срока за представяне на заверена от Окръжен съд Варна искова молба. С разпореждане № 54416/15.12.2014г. ВРС  е продължил срока за изпълнение на задължението за представяне на доказателства за предявяване в 1-месечния срок на исковата молба с 2 седмици, считано от изтичане на предходния срок, т.е. – до 25.12.2014г. На 29.12.2014г. „Банка ДСК” ЕАД е депозирала пред заповедния съд искова молба, с изходящ нейн номер, с приложен плик с пощенско клеймо от 23.12.2014г., предвид на което съдът е постановил ново разпореждане № 56 474/30.12.2014г., с което е дал нов 3-дневен срок за представяне на надлежни доказателства  за предявяване на исковата молба. Съобщението за това разпореждане е връчено на Банката на 15.01.2015г.и още в същия ден е изпълнено – представена е надлежно входирана в Окръжен съд Варна искова молба по чл.422 ГПК. Видно от доказателствата по т.д. № 2080/2014г. на ВОС към исковата молба е приложен пощенски плик с клеймо от 11.12.2014г., предвид на което съдът намира за доказано твърдението на Банката, че на 11.12.2014г. е изпратила по пощата исковата молба до Окръжен съд Варна.

          От горната фактическа установеност се налага извода, че исковата молба е била подадена в срок до Варненския окръжен съд, а доказателствата за това са представени пред заповедния съд с молба, изпратена по пощата също в срок – на 11.12.2014г., но които доказателства съдът е приел за непълни, предвид липсата на печат и входящ номер на исковата молба, поставени от деловодството на окръжния съд. Срокът за представяне на доказателствата по чл.415 ГПК е бил продължен два пъти, като така продълженият срок е спазен. Цитираната от въззивника задължителна съдебна практика /опр.115/11.02.2010г. по ч.т.д. № 91/2010г. на ВКС, ІІ т.о.,……, опр.124/27.01.2010г. по ч.т.д. № 20/2010г.на ВКС, І т.о./ действително  е непротиворечива и категорична, че заявителят следва да предяви иска по чл.422 ГПК в преклузивния срок по чл.415 ГПК, както и да представи доказателства за това пред заповедния съд в същия срок, но тя разглежда различни от процесната хипотези. „Банка ДСК” ЕАД е представила в срок молба и доказателства за предявения иск, които са преценени като нередовни и непълни.

          Предвид на горното възражението за недопустимост на предявения иск, респ. – на производството по чл.422 ГПК е неоснователно и не следва да бъде уважено.

          По жалбата на „Банка ДСК” ЕАД, очертаваща предметните предели на въззивната проверка съгласно чл.269 ГПК, съдът намира следното :

          По силата на сключения Договор за кредит за оборотни средства от 07.06.2007г. между страните по спора е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която „Банка ДСК” ЕАД е изпълнила задължението си да отпусне кредит в размер на 30 000евро, със срок на издължаване 12 месеца. На крайния падеж 07.06.2008г. кредитът не е бил погасен изцяло, поради което  на 09.06.2010г. Банката инициира заповедно производство. В образуваното  ч.гр.д.№ 8477/2010г. на ВРС, 18-ти състав, е издадена Заповед № 4961 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.06.2010г., с която ЕТ «Кондор-Х.С.», представлявано от Х.С.С.  и  С.И.С. като съдлъжници са осъдени за дължимите по договора суми, претендирани с исковата молба.

          Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 753/2010г. на ЧСИ Л.Т., рег. № 737 на КЧСИ с РД – ОС Добрич, прехвърлено в последствие при ЧСИ М.О., рег. № 758 на КЧСИ, с РД – ОС Пловдив, като за продължаване на изпълнителните действия е образувано изп.дело № 1369/2013г.

          В заявлението за издаване на заповед за НИ и в справката по чл.366 ГПК вземането на Банката е формирано от следните суми : главница – в размер на 29 900 евро за периода от 07.06.2007г. до 08.06.2010г.; договорна лихва – в размер на 5 224,01 евро за периода от 25.12.2007г. до 08.06.2010г., претендирана на основание чл.ІІІ, ал.9.3 от договора; лихва:такса закъснение – в размер на 4 420,90евро за периода от 31.10.2007г. до 08.06.2010г., претендирана на основание чл.VІ, ал.21 от договора и законна лихва върху главницата за периода от 08.06.2010г. до изплащане на вземането.

          От заключенията на ССчЕ се установи, че предоставеният кредит е усвоен в размер на 29 900 евро, на девет части в периода от 13.07.2007г. до 01.08.2007г., както и че длъжникът не е извършвал погасявания на вноските по усвоената главница. Със сумите, събрани от Банката от разплащателната сметка на длъжника ЕТ „Кондор – Х.С.” в размер на 2 739,94 евро са погасени : договорна лихва - 2 416,18 евро, такса закъснение - 100,54 евро и такси по обслужване на кредита - 222,22 евро. Последно плащане по кредита има на 05.05.2008г., с което е погасена дължима сума за такса закъснение. Последно погасяване на вноска има на 30.04.2008г. и тя е с падеж 25.04.2008г. Към датата на настъпване падежа на задължението – 07.06.2008г. размерът на дължимата и незаплатена договорна лихва е 360,50 евро, за периода от 26.04.2008г. / вноска с падеж 25.05.2008г./  до 07.06.2008г.,а към датата на заявлението дължимата договорна лихва е в размер на 4 358,85 евро. Размерът на дължимата такса закъснение по договора към 07.06.2008г.  е 499,54 евро за периода от 26.05.2008г. до 07.06.2008г., а към датата на подаване на заявлението – 8 435,04 евро.  В с.з. в.лице изяснява, че такса закъснение се дължи само за незаплатените вноски, а първата незаплатена вноска е с падеж 25.05.2008г.

В допълнителното заключение са посочени размерите на непогасените  суми по договора  към 07.06.2008г. след извършени от Банката  преизчисления и  корективни операции, както следва : главница – 29 900 евро; несъбрана договорна лихва – 116,94 евро  за периода 22.05.2008г. до 07.06.2008г./ от общо дължимата договорна лихва за периода 13.07.2007г. до 07.06.2008г. начислената по заложени коректни параметри на дълга лихва е 2 533,12 евро, от които платени 2 416,18 евро/ и  такса закъснение за договорения период на кредита е 10,15 евро за периода от 13.07.2007г. до 07.06.2008г. Посочено е, че събраните от ищеца суми за погасяване на задължение с основание „такса закъснение” е 100,54 евро или в повече са събрани 90,93 евро. 

Претендираната договорна лихва е уговорена като дължима в р.ІІІ, т.9.3 от договора – върху ползваната и непогасена част от кредита. Съгласно допълнителното заключение на ССчЕ  от общо дължимата договорна лихва за периода 13.07.2007г. до 07.06.2008г. начислената по заложени коректни параметри на дълга лихва е в размер на 2 533,12 евро, от които изплатени 2 416,18 евро  и оставащи дължими 116,94 евро  за периода 22.05.2008г. до 07.06.2008г., които всъщност са присъдени с обжалваното решение. Както и самата банка посочва във въззивната си жалба, тази лихва има характер на възнаградителна такава по смисъла на чл.240 ал.2 ЗЗД и се дължи до настъпване на изискуемост на кредита, т.е. – до 07.06.2008г., тъй като срокът на договора не е продължаван. Липсва основание след  настъпване на крайния падеж на договора тази лихва да бъде начислявана. Ето защо претенцията за присъждане на договорна лихва за разликата над 116,94 евро до претендирания размер от 5 224,01евро и за периода от 07.06.2008г. до 08.06.2010г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението в съответната обжалвана част – потвърдено.

Таксата закъснение е уговорена в р.VІ, т.21 от договора при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове – б.”б”, както и при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно – б.”в”. Съгласно  допълнителното заключение на ССчЕ такса закъснение за договорения период на кредита е 10,15 евро за периода от 13.07.2007г. до 07.06.2008г., като  събраните от ищеца суми за погасяване на задължение с основание „такса закъснение” е 100,54 евро или в повече са събрани 90,93 евро.  Такса закъснение по б.”в” представлява уговорено отнапред обезщетение за кредитора за настъпили за него вреди от забавено изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, поради което има характера на мораторна неустойка. Състои се от два компонента – договорената лихва и наказателна надбавка за забава. Периодът на нейната дължимост е от настъпване на забава в плащанията до предявяване на заявлението за издаване на ЗНИ, тъй като през целия този период, дори и след настъпване на крайния падеж,  липсва изпълнение. Съгласно заключението на ССчЕ таксата закъснение  за периода от 07.06.2008г. до 08.06.2010г. е  8 445,56 евро. Банката претендира 4 420,90 евро-такса  закъснение за периода  31.10.2007г.  до 08.06.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 09.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението. По изложените съображения претенцията, макар и  за период по-кратък от исковия, е доказана и по размер, поради което  следва да бъде уважена изцяло.

Съобразно изхода на спора на „Банка ДСК” ЕАД се дължат сторените от нея разноски, както следва : 2 316,72лв – за заповедното производство; 5 589,25лв за първа инстанция и 2 406,95лв – за втора инстанция, или общо – 10 312,92лв. С оглед присъдените разноски с обжалваното решение ответниците се осъждат да заплатят на Банката още 297,40лв за заповедното производство.

 Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

ОТМЕНЯ решение № 801/30.10.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2080/2014г., в частта, с която е отхвърлен предявения от „Банка ДСК” ЕАД, гр.София  иск за приемане за установено, че Х.С. и С.С.,***  й дължат солидарно сумата от  4 420,90 евро - такса закъснение за периода от 31.10.2007г. до 08.06.2010г., представляващи задължение по договор за Кредит за оборотни средства от 07.06.2007г, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4961/10.06.2010г. по ч.г.д.№8477/2010г. на ВРС, 18-ти състав, на основание чл.422 от ГПК, както и в частта, с която Х.И.С. и С.И.С.,*** са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19 разноски за първа инстанция за разликата над 5 589,25лв до присъдените 6 352,44лв, като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.И.С. и С.И.С.,*** дължат солидарно на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19 сумата от 4 420,90евро - такса закъснение за периода от 07.06.2008г. до 08.06.2010г., представляващи задължение по договор за Кредит за оборотни средства от 07.06.2007г, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4961/10.06.2010г. по ч.г.д.№8477/2010г. на ВРС, 18-ти състав, на основание чл.422 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 09.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Х.И.С., ЕГН ********** и С.И.С.,  ЕГН **********,*** да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19 разноски за заповедното производство в размер на още 297,40лв, както и за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 2 406,95лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията  на чл.280 ал.1 ГПК.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :