Р Е Ш Е Н И Е

№       108/ 05.05.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 06.04.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 854 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С Решение № 140 от 28.12.2015год. постановено по т.д. № 3682/2014год. по описа на ВКС-ІІ т.о. е отменено решение № 204 от 09.07.2014год. по в.т.д. № 232/2014год. по описа на ВАпС в частта, с  която е потвърдено решение № 1192 от 18.02.2013год. по т.д. № 814/2013год. на ОС-Варна, в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособност на „Евросилекс”ООД гр.Варна-30.04.2010год. и е върнал делото на АпС-Варна за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото, съдебният състав на АпС-Варна съобрази следното:

С решение № 1192/18.12.2013 г. по т.д. № 814/13 г. по описа на Окръжен съд Варна съдът е:

Обявил неплатежоспособността на “ЕВРОСИЛЕКС” ООД, ЕИК 103897442, гр. Варна, ул. "Ал. Дякович" № 45, ет. 2, представлявано от Деница Стратиева, с начална дата 30.04.2010  г.: Открил е производство по несъстоятелност на “ЕВРОСИЛЕКС” ООД: Постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на “ЕВРОСИЛЕКС” ООД:

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „МФМ КО” ООД – гр.София, Д.А.Ф. и П.М., и двамата граждани на Ирландия, чрез процесуален представител, които обжалват решението в частта му, с която е определена начална дата на неплатежоспособност на „Евросилекс” ООД - гр.Варна - 30.04.2010 г., както и в частта, с която е постановено спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 - ТЗ и молят за неговата отмяна в тези му части и за

постановяване на друго решение от настоящата инстанция. Считат, че за начална дата следва да бъде определена посочените от жалбоподателите дата-01.01.2007год., понеже към посочената дата и до момента икономическото състояние на дружеството-длъжник е в неплатежоспособност и свръхзадълженост.

         Чрез писмен отговор на процесуален представител „Евросилекс”ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, по въззивната жалба съобрази следното:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима

В съдебно заседание жалбата се оспорва чрез процесуален представител от въззиваемата страна Обединена Българска банка АД гр.София.

 Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Производството пред окръжния съд е образувано по молба от „МФМ КО” ООД – гр.София, Д.А.Ф. и П.М., и двамата граждани на Ирландия, чрез процесуален представител срещу “Евросилекс” ООД гр. Варна за откриване  на производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество. Към молбата по чл.625 ТЗ е Приложен Договор за особен залог от 10.06.2009год. според сържанието на същия, договорът се сключва  за обезепечаване на вземането на заложния кредитор  „Уникредит Булбанк” АД  възникнало на основание предоставени на ответното дружество два инвестиционни банкови кредит в размер на:

  2 775 464,97евро главница и просрочени договорни лихви-52 464,48евро:

1 902 625,91евро и просрочени лихви-13 667,05евро. Договорено е, цялото непогасено задължение да бъде погасено на 31.05.2010 г.

 В първото открито съдебно заседание, като присъединен кредитор е  конститурана „Обединена Българска банка”АД гр.София, която се легитимира с представен по делото договор за инвестиционен банков кредит от 31.03.2008 г.  Според съдържанието на същия, кредиторът „Обединена Българска Банка” АД  е предоставил на ответното дружество кредит в размер на 840000.00 евро за покупка на земя. Сумата е отпусната при краен срок за усвояване - до 30.04.2008 г. и краен срок за погасяване на кредита 28.02.2011 г., според  погасителен план по чл. 6, ал. 1 от договора. С  анекс №1  са изменени лихвените условия по договора, а с анекс № 2- крайния срок на издължаване – до 30.04.2010г., на която дата кредитополучателят е поел задължение, чрез еднократно плащане в размер на 838517.00 евро, да погаси остатъка от дълга. Ответникът е получил от банката и оборотен кредит с договор от 24.09.2009 г. в размер на 20000.00 евро, със задължение да го върне до 30.04.2010 г. Поради непогасяването на дълга по двата кредита, за горните задължения банката се е снабдила с изпълнителни листи по ч.гр.д. №№ 11112/2010 г. на ВРС, ХІІ с. и 11081/2010 г. на ВРС, ХХІ с.

Както се изложи, с постановеното решение по делото, съдът е  обявил неплатежоспособността на “ЕВРОСИЛЕКС” ООД, ЕИК 103897442, гр. Варна, ул. "Ал. Дякович,", № 45, ет. 2, представлявано от Деница Стратиева, с начална дата 30.04.2010  г.: Открил е производство по несъстоятелност на “ЕВРОСИЛЕКС” ООД:

Предмет на настоящето производство е решението в частта му, с която е обявена началната дата на неплатежоспособност-30.04.2010год.

Този извод с оглед на събраните доказателства е обоснован и се споделя от настоящата инстанция, поради следното:

За да се определи началната дата на неплатежоспособност, следва да се направи анализ на икономическото състояние на дружеството, за да се установи момента, в който е намерило проявление влошеното икономическо състояние на длъжника, като израз на това състояние може да бъде спиране на обслужване на основните му задължения.  Следва да се добави че не всяко спиране на плащане към даден кредитор, означава неплатежоспособност, понеже задължението може да не се признава, меродавно е спиране на плащане, което не може обективно да бъде платено.

Следва да  се отбележи, че за установяване на степента, в която длъжникът е в състояние да погасява паричните си задължения, водещо значение имат коефициентите на ликвидност, тъй като те отразяват способносността на предприятието да покрива краткосрочните и текущите си задължения. 

При резултат на показателя обща ликвидност под единица, е налице индикация за проблеми с ликвидността на дружеството. Т.е. наличните текущи активи не са достатъчни за покриване на всички текущи пасиви.

Заключението на назначената съдебно - счетоводната експертиза- неоспорено от страните, констатира следното:

Показателият за обща ликвидност: За годините 2009 г. и 2010 г. показателите, дадени от експертизата  са 0.69 и за двете  години при референтни стойностти между 1 и 2, следователно същите са по-ниски от препоръчителните стойностти. От показателите благоприятен е коефициентът на бърза ликвидност, за годините 2009 г. и 2010 г., който е според експертизата – 0.75 и за двете  години, което е в референтните граници /0,5-1/, като вещото лице уточнява, че причина за това са водените в балансите вземания, за които не е ясно защо не са били събирани, или преоценявани.      

Всички останали коефициенти са под препоръчителните от икономическата теория стойности.

Според заключението-табл.9 през целия анализиран период-2009-12год., общият размер на задълженията е надвишавал стойността на активите на «Евросилексс». През 2009год.-2010год. Стойността на краткосрочните активи не е билао достатъчна за покриване на краткосрочните задължения.

Горното обуславя извод за влошено финансово състояние на търговеца, който се подкрепя и от анализа на коефициентите на задлъжнялост и финансова автономност. През целия изследван период от 2009 г. до 2012 г. те са отрицателна величина, което сочи, че дружеството не е в състояние да покрие загубите от дейността си и собствения си капитал със стойността на привлечения капитал. 

При определяне на началната дата на неплатежоспособност следва да се изхожда от момента, в който е намерило проявление влошеното икономическо състояние на длъжника. Израз на това състояние може  да бъде непогасяването на настъпило изискуемо вземане.

С оглед представените по делото доказателства и заключение на ССчЕ съдът намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да се отнесе към дата на която е настъпила редовната изискуемост на задължението по договора за кредит от 31.03.2008 г., сключен с "ОББ" АД, а именно 30.04.2010 г., за което не се твърди и доказва да е погасено. На тази дата цялата главница по договора в размер на 838517.00 евро е била изискуема, ведно с всички лихви по кредита (пар. 1 (3) и (4) от анекс № 2/24.09.2009 г.) На тази дата са били изискуеми задълженията и по договора за кредитна линия от 24.09.2009 г.– чл. 1, ал. 4 от същия.

Индиция за датата, от която състоянието на невъзможност да се покриват задълженията е придобило траен характер е и обстоятелството, че месец по-късно на 31.05.2010 г. е станал изискуем дълга на „Евросилекс” ООД спрямо „Уникредит Булбанк” АД, който е в много по-голям размер. Задълженията към този кредитор също не са погасени, поради което е пристъпено към реализиране на обезпечението по реда на ЗОЗ.

В допълнение следва да се отбележи и следното:

С въззивната жалба са представени нотариални покани за разваляне на предварителните договори, като според съдържанието на същите, от датата на развалянето им възникват вземанията на кредиторите за връщане на заплатените по тях суми. В по-голямата си част договорите са развалени след определената от съда начална дата на неплатежоспособност – 30.04.2010 г. Три от нотариалните покани /на л. 68, л.70 и л.72 от въззивното дело/ са връчени преди сочената начална дата, а именно – на 23.11.2009 г., т.е. около шест месеца преди нея. Вземанията на кредиторите по тези предварителни договори в общ размер - 300 000 евро са станали изискуеми на 7.12.2009 г., но това не е достатъчно, тази дата да бъде определена за настъпила неплатежоспособност на длъжника. Това е така, защото съществуващите към този момент изискуеми вземания на кредитори на длъжника са в сравнително нисък размер, докато същият разполага към края на 2009 г. с краткотрайни активи в много по-голям размер – 22 104 хил. лв, установено от заключението на ССЕ, така че очевидно е бил в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения. Освен това, както се посочи, към този момент е продължавал да обслужва най - големите си изискуеми парични задължения по договорите за кредит с „ОББ” АД – София и „Уникредит Булбанк” АД - София, съответно до 30.04.2010 г. и 31.05.2010 г., така че не е бил спрял плащанията си преди първата от тези дати.  Най-рано възникналото и необслужвано публично задължение на длъжника пък е с по-късен падеж – 30.11.2010 г., установено от заключението на ССЕ.

Ето защо, ВОС обосновано е определил като начална дата на неплатежоспособност на длъжника датата 30.04.2010 г., предвид което решението в тази му част следва да се потвърди.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1192/18.12.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№814/2013 г. в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособност на „Евросилекс” ООД – гр.Варна - 30.04.2010 г.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК. Същото да се съобщи на страните. Заверени преписи от него да се изпратят на Агенция по вписванията и на Окръжен съд Варна за вписване, съответно в търговския регистър и в книгата по чл.634в- ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.