Р Е Ш Е Н И Е

84/31.03.2014  год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 25.02.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ      

ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

           КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 855 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „У Л”АД, представлявано от Р М И и Д Н Л, чрез пълномощникът си адв.С. Д.–ищец по т.д. № 66/2013год. по описа на ОС-Добрич, срещу постановеното решение по делото, с което искът е отхвърлен частично, за разликата над 16 466,25евро до размера от 73 446,18евро.

Счита решението в отхвърлителната му част за  за  неправилно- поради незаконосъобразност и  необоснованост на същото и като постановено в нарушение на процесуалните правила, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът бъде уважени изцяло.

Въззиваемите страни „Е”ЕООД гр.Добрич и П.А.К., чрез писмен отговор на процесуален представител, считат жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез писмени становища на същите.

 Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Производството пред  ОС – Добрич  е образувано по искова молба с правно основание чл.422 ГПК, предявена от „У Л” АД  - София ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът „Е” ЕООД – Добрич дължи на ищеца  заплащане на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3006/2012 год.  по описа на РС – Добрич. По посоченото дело съдът е издал изпълнителен лист, по силата на който „Е”ЕООД гр.Добрич и П. Атаносв К. са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 73 446,18 евро, представляващи неиздължена главница по запис на заповед № 87648/06.02.2009год., ведно с обезщетение за забава, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата., ведно със сторените разноски в заповедното производство в размер на 5 136,16лв.

Ответниците като издател и авалист са оспорили исковете като неоснователни.

Съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Не се спори, че на 06.02.2009год. ищецът и първия ответник са сключили договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 87648/06.02.2009год., при лизингова цена 186 998,16лв. ДДС. Като обезпечение по договора, лизингополучателят е издал на ищеца ЗЗ № 87648/06.02.2009год за сумата от 73 446,18евро, платим на предявяване в срок от 25 месеца, който е авалиран от втория ответник. Не се спори също, че поради неизпълнение на задълженията по договора за финансов лизинг, същият е едностранно прекратен  от ищеца с нотариална покана, считано от 27.06.2010год. 

Както се изложи, жалбата е срещу отхвърлителната част от решението, с която съдът е отхвърлил иска за горницата над 16 466,25евро до размера от  73 446,18евро.

Съдът е приел иска за неоснователен в посочения размер, поради следните съображения:

Приел е, че предмет на установяване в производството по делото е дължимия и неплатен размер на месечните лизингови вноски, а не всички, претендирани от ищеца като дължими от ответниците във връзка с процесния договор суми. Приел е, съобразно заключението на ССЕ, че общата стойност на просрочената и неплатена към 27.06.2010год. /датата на прекратяване на договора/ лизингова цена възлиза на 39 470,63евро.

Уважил е направеното възражение за погасяване на дължимостта на лизинговите вноски поради изтекла давност, а именно-приел е, че са погасени вземанията за лизинговите вноски за периода от 06.03.2009год. до 06.10.2009год., които възлизат на 23 004,40евро, и са приспаднати от сумата 39 470,63евро.

Съдът счита, че гореизложените изводи на окръжния съд са неправилни и не  могат да бъдат споделени, поради следните съображения:

Относно погасяване на част от вземанията  за лизинговите вноски поради изтичане на тригодишната погасителна давност:

Не се спори, че менителничното вземане не е погасено по давност. 

Видно от съдържанието на заявлението  по ч.гр.д. № 3806/2012год. на ДРС, както и издадената заповед по чл.417 ГПК, основанието  за издаване на заповедта за сумата от 73 446,18евро, е  парично задължение по запис на заповед, издаден на 06.02.2009год. Същото основание е посочено и по иска с правно основание чл.422ГПК. Следователно, искът за заплащане на главницата черпи своето основание от менителничното вземане, което е независимо от каузалното правоотношение. Следва да се има в предвид, че двете отношения-каузалното и менителничното съществуват паралелно и независимо, поради което кредиторът разполага с право на избор по кое от основанията да претендира вземането си. Или, същият разполага с различни искове по основание и размер, по които давността по всеки от исковете е различна. Следователно, погасяването по давност на вземане по каузалното правоотношение не влияе на менителничното вземане. С оглед на изложеното, погасяването на вземане по каузалното правоотношение, не влияе и е ирелевантно относно иска, произтичащ от менителничното отношение между страните.

Следователно, не е налице основание за погасяване на вземането със сумата от 23 004,40евро, както незаконосъобразно е приел окръжния съд. Решението в тази част следва да се отмени и посочената сума следва да се признае като дължимо вземане към вече признатата присъдената сума  от 16 466,25евро.

Относно дължимостта на останалата част от процесната сума:

Съобразно наведените от ищеца твърдения в исковата молба и допълнителна уточнителна молба  от 12.04.2013 год. исковата претенция е формирана от сбора от останали непогасени лизингови вноски /с включена възнаградителна лихва/ и законна лихва за забава, начислена след датата на прекратяване на договора за лизинг – 28.06.2010 год.  до 25.10.2012год., както и неустойка по чл.30 от договора.

 Видно от съдържанието на чл.19 ал.15 от договора, страните са уговорили  издаването на гаранционен запис на заповед, обезпечаващ „редовното и точно заплащане на всички суми по договора, както и на сумите на договорните неустойки и лихви за забава”.  Следователно, страните са се съгласили, гаранционният характер на записа да се разпростира по отношение на всички главни и акцесорни задължения на лизингополучателя и не е ограничен до конкретен вид задължение или период.

Горния извод не е в противоречие с разпоредбата, указваща че сумата по записа е равна на лизинговата цена. Страните изрично са предвидили във вътрешните им отношения и че  главницата по записа ще се счита намалена с редовно платените лизингови вноски. Остатъкът от абстрактното задължение обаче обезпечава всички задължения по договора. Този извод следва и от уговорката, че при забава на плащане, лизингодателят има право да предяви  за плащане издадения запис на заповед и да изиска за плащане на  всички дължими суми по договора включително и неустойките и лихви за забава /чл.19 ал.15/. Следователно, страните изрично и многократно са изразили съгласието си, записът да обезпечава както главните, така и натрупаните акцесорни и други задължения по договора. Или, страните са се съгласили, лизингополучателя да предостави на кредитора допълнително облекчение за събиране на кое да е от вземанията по лизинговия договор, чрез използване на ценната книга до размера на всички остатъчни задължения.

По размера на изискуемите вземания по лизинговия договор: Съобразно заключението на ССЕ, допусната при първоинстанционното разглеждане на спора, общото задължение към 27.06.2010год. е в размер на 83 558,92лв. в равностойност 42 723 евро /стр.133/ и включва:

-главници по месечни погасителни вноски 76 285,18лв. в равностойност на 39 003,99евро:

-лихви включени в месечните лизингови вноски  в размер на  912,67лв.-равностойност на 466,64евро.

-застраховки с настъпил падеж в размер на 460,63 лв. в равн. На 235,52евро

-неустойки за забавено плащане в размер на 5 900,44лв. в равн. 3 016,85евро.  Тази сума е платена с последното плащане, извършено впоследствие /на 20.08.2010год./ и е извън претенцията на ищеца.

Следва да се отбележи, че в чл.30 ал.1 б.В от договора за лизинг, страните са се договорили, че при разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, каквато е настоящата хипотеза, същият дължи неустойка в размер разликата между лизинговата цена и платените месечни лизингови вноски.

Според ССЕ /стр.128/, както и според представения погасителе план, лизинговата цена на вещта е 186 998,16лв. с ДДС, от която лизингополучателят е заплатил встъпителна вноска  в размер на 43 350лв. с ДДС.  Общият размер на дължимите месечни лизингови вноски за периода 06.03.2009год.-27.06.2010год. според ССЕ е на обща стойност  като главница и лихва по договора 89 985,33лв. с ДДС.  В равнст. 46 008,77евро/стр.129/.  Остатъчната стойност на лизинговата вещ е 3 694,08евро /чл.11.9 пр.1/ или 7 221,93лв. Следва да се вземе в предвид и платената неустойка за прекратяване, която според заключението на ССЕ /стр.132/  в размер на 3 292,13лв.

Така общият размер на задължението, което лизингополучателят дължи на основание чл.30 ал.1 б.”В” от договора е в размер на 43 148,77лв. с равностойност 22 070,98евро.

Относно претенцията за присъждане на законна лихва за забава, на основание чл.86 ЗЗД:

Лизингополучателят е в забава относно паричните задължения по договора, считано от 28.06.2010год., като мораторна лихва се дължи на посоченото основание.

Съобразно неоспорената справка, изготвена на база електронната програма Апис Финаси, дължимата законна лихва, начислена върху сбора от просрочените вземания за месечните вноски, застраховки и неустойки за периода 28.06.2010год.-02.11.2012год. когато е заявлението до районния съд, възлиза на 28 871,51лв., или 14 761,77евро.

Следователно, дължимите суми по процесния договор за лизинг са следните:

-главници по месечни погасителни вноски 76 285,18лв. в равностойност на 39 003,99евро:

-лихви включени в месечните лизингови вноски  в размер на  912,67лв.-равностойност на 466,64евро:

-застраховки с настъпил падеж в размер на 460,63 лв. в равн. На 235,52 евро:

-неустойка в размер на 22 070,98 евро:

-мораторн и лихви за забава в размер на 14 761,18евро.

Или, общата дължима сума по договора за лизинг е 76 538.31евро.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал възникване и съществуване на парични вземания по каузалното правоотношение в размера на заявената за установяване претенция – 73 446,18  евро.

 Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е основателен, а постановеното решение на ДОС следва да бъде отменено в съответните части.

Разноски: На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло направените съдебни разноски: допълнително сумата от 5543,3лв. дължими  разноски пред окръжния съд и сумата от 5 442,46лв. разноски пред настоящата инстанция, или дължимите разноски за двете съдебни инстанции са в общ размер 10 985,76лв. 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 180/01.10.2013 год., постановено по т.д.№ 66/2013 год. по описа на ДОС в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска да се признае за установено, че „Е”ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ гр.Добрич, представлявано от П.А.К. и П.А.К., ЕГН **********, дължат солидарно на „У Л”ЕИК ХХХХХХХХХ гр.София, по издадени по ч.гр.д. № 3806/2012год. на ДРС  Заповед № 415/02.11.2012год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителен лист, неиздължена главница по запис на заповед № 87 648/06.02.2009год., за разликата над 16 466,25 евро до претендираните 73446,18евро и в ЧАСТТА с която „У Л”ЕИК ХХХХХХХХХ гр.София е осъдено да заплати на  „Е”ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ гр.Добрич  и П.А.К. сумата 4 887,57лв.- разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е”ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ гр.Добрич, представлявано от П.А.К. и П.А.К., ЕГН **********, че дължат солидарно на „У Л”ЕИК ХХХХХХХХХ гр.София, по издадени по ч.гр.д. № 3806/2012год. на ДРС  Заповед № 415/02.11.2012год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителен лист, неиздължена главница по запис на заповед № 87 648/06.02.2009год., разликата над 16 466,25 евро, до претендираните 73446,18евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2012год. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Е”ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ гр.Добрич, представлявано от П.А.К. и П.А.К., ЕГН **********, да заплатят на „У Л”ЕИК ХХХХХХХХХ гр.София, представлявано от Р М И и Д Н Л сумата от 10 985,76 лева /десет хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и 76ст./  - разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                       

                                                                                    2.