РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   84/ 02.04.2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      20.03.                                                                                                  Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    87     по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                 

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Уинд Енерджи” ЕООД гр. Варна срещу решение №1104/25.11.2014 г. по т.д. №1181/2014 г.на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Уинд Енерджи” ЕООД против „Енерго-Про-Мрежи” АД гр. Варна искове по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД, в условие на евентуалност по чл.55 ал.1 предл. първо и второ ЗЗД, и по чл.86 ал.1 ЗЗД съответно за: сумата от 53 974,45 лв., представляваща общ размер на платена на отпаднало основание по четири броя фактури цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа /цена за достъп/, евентуално – платена без основание, евентуално – платена с оглед на неосъществено основание; за сумата от 3 335,68 лв., представляваща претендирано от ищеца обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.11.2013 г. – 30.06.2014 г.. Решението се обжалва и в частта му за разноските. Същото е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /сега КЕВР/.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, предвид постановяването му в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважат предявените искове ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а първоинстанционното решение – за правилно и законосъобразно, с оглед на което моли за неговото потвърждаване ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски включително и адвокатско възнаграждение.

          Третото лице – помагач в депозирана писмена молба оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.        

Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.                                      

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предмет на производството са предявените от „Уинд Енерджи” ЕООД против „Енерго-Про-Мрежи” АД в обективно, кумулативно и евентуално съединяване искове по чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на вятърна електрическа централа с два ветрогенератора с обща инсталирана мощност от 4.2 МW, е производител на ел. енергия от възобновяем източник. Като такъв производител на осн. чл.94а ал.3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ между него и „Е.ОН България Продажби” Ад /сега „Енерго-Про-Продажби” АД/ е налице сключен договор за изкупуване на ел. енергия №158/28.09.2010 г., приложен по делото.

          Страните не спорят, че ответното дружество е предоставяло на ищеца услугата „достъп до електроразпределителната мрежа” през исковия период и след това. Не се спори и относно факта на извършеното от ищеца на ответника плащане в размер общо на сумата от 53 974,45 лв. по  четири броя фактури, представляваща цена за достъп за времето от 18.09.2012 г. до 31.12.2012 г., начислена съобразно утвърдените с Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР временни цени за достъп, с допуснато предварително изпълнение.        

Спори се досежно това, дали след отмяната на горепосочения административен акт в обжалваната му част с влязло в сила решение, постановено по адм.д. №13256/2012 г. на ВАС, с оглед конститутивното действие на това съдебно решение, е налице отпадане с обратна сила на задължението за плащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа.

Ищецът твърди, че отмяната има обратно действие и тъй като основанието за извършеното плащане е именно отменения административен акт, заплатените от ищеца на ответника суми, формиращи главницата, се явяват дадени на отпаднало основание, поради което подлежат на връщане. В условие на евентуалност поддържа, че поради същата причина, даденото е без основание или дадено при неосъществено основание.

          Ответникът отрича обратното действие на отмяната на решението на ДКЕВР. Позовава се на прякото действие на закона /ЗЕ/ и в частност на съществуващото в §1 т.15 от ДР на ЗЕ нормативно задължение за плащане на цена за достъп до електропреносната мрежа, както и на чл.26 ал.4 от действалите през исковия период Правила за търговия с електрическа енергия обн. в ДВ бр.64/17.08.2010 г. /отм./. Счита, че основанието за плащане се обосновава и от възникналото между страните облигационно правоотношение по предоставяне от ответника на ищеца на услугата „достъп” и реалното ползване на тази услуга, която е възмездна по своя характер.

          С оглед установеното, съдът съобрази следното:

          Предвид обстоятелството, че ищецът е производител на ел. енергия от възобновяем източник, освен ЗЕ приложение намира и Законът за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Съгласно чл.84 ал.2 ЗЕ, производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Съобразно ал.3 на същия член законодателят е предпоставил дори сключването на тези договори като условие за изпълнение на договорите, както за продажба на ел. енергия, така и на тези по чл.93а и чл.94а ал.3 от ЗЕ. Освен горепосочените законови норми, относима към конкретния спор е и нормата на чл.30 ал.1 от ЗЕВИ в редакцията й обн. в ДВ бр.35/2011 г., според която производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, както е в случая, сключват договор за достъп с оператора на преносната или разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР. Безспорен е фактът, че такива общи условия не са одобрени. Същевременно обаче, с разпоредбата на §197 от ПЗР на ЗЕ /ДВ бр.54/17.07.2012 г./ е въведено нормативното задължение за производителите на ел. енергия независимо от какъв източник, които при влизането на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, в двумесечен срок да изпълнят изискванията на чл.84 ал.2 ЗЕ. Ако това не е сторено, операторът може да сезира комисията /ДКЕВР/, която определя условията за достъп до сключването на договор. Цената за достъп, утвърдена от ДКЕВР, е само едно от условията във връзка със сключването и изпълнението на този договор. Същата е дължима на осн. чл.26 ал.4 от посочените по-горе Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ отм./ и от производителите на ел. енергия, присъединени към мрежата на разпределителното предприятие.       Съобразно чл.21 ал.1 т.8 от ЗЕ, в правомощията на ДКЕВР е да осъществява регулаторна дейност по отношение на цените в случаите, предвидени в ЗЕ. Тези предвидени в закона случаи са изчерпателно посочените в чл.30 от ЗЕ, измежду които е и подлежащата на регулиране от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи – чл.30 ал.1 т.13 от ЗЕ в относимата му редакция /ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./. Такава е и временната цена по чл.32 ал.4 ЗЕ вр. с чл.30 ал.1 т.13 ЗЕ.

          От изложеното по-горе се налагат следните правни изводи:

          Независимо, че между страните липсва сключен при общи условия договор за достъп, това не се отразява на валидността на възникналата между страните облигационна връзка по предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Това е така защото, писмената форма не е условие за действителност на процесната сделка. На следващо място от разпоредбите на чл.298 ТЗ и по-конкретно по арг. от ал.3 на същия член следва, че търговската сделка при общи условия е възможност, от която търговецът може да се възползва, но съдържанието на облигационната връзка не се изчерпва само с тези общи условия, като дори уговореното има приоритет. Действително по делото не е представен писмен договор с детайлизирани в него права и задължения на двете страни, но при действието на относими към неговото съдържание /страни и предмет/ законови и подзаконови актове, както и издадени фактури, обективиращи извършването на услугата и дължимата за нея цена, заплатена от ищеца, обосновават извода за възникнало между страните правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа.

Съобразно изложеното по-горе, съдът приема, че административният акт /решение №Ц-33//14.09.2012 г. на ДКЕВР/ не е източник на облигационната връзка и поради това не е основание за нейното възникване. Същият е само базата, на която страните, като равнопоставени стопански субекти – търговски дружества по своя воля са определили дължимата от ищеца насрещна престация срещу предоставянето от ответника услуга „достъп до електроразпределителната мрежа. По силата на закона /ЗЕ/, с оглед особената значимост на регулираните от него обществени отношения, законодателят чрез предоставените на ДКЕВР правомощия е лимитирал цената на достъп до утвърдените от енергийния регулатор временни цени т.е. е лишил страните от възможността свободно да ги уговарят над този размер. Зададена е рамката, но в тази рамка по волята на съконтрагентите, макар и хипотетично, същите могат да договорят и по-ниска цена. В този смисъл е и становището на третото лице КЕВР, отразено в писмените му бележки, което съдът споделя. В случая ищецът се е съгласил, а ответникът е приел, разплащането между тях да е по утвърдения от регулатора максимален размер на цената за достъп. Ето защо, при отречено според настоящия състав на съда правопораждащо действие на административния акт, отмяната му в последствие се явява факт, ирелевантен за предмета на спора, така както е очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Предвид изложеното съдът приема, че фактическият състав на чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД не е осъществен, поради което иска относно главницата е неоснователен и следва да се отхвърли.

          По съображенията, изложени по-горе в мотивите, неоснователен се явява и иска по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД, както и иска по чл.55 ал.1 предл. второ ЗЗД. Получената от ответника насрещна престация не е получена без основание, нито на неосъществено основание. Договорът е валидно сключен, услугата достъп е предоставена и продължава да се предоставя от ответника на ищеца.

          Акцесорното вземане за обезщетение за забава, следва съдбата на главното вземане. С оглед отхвърлянето на исковете по чл.55 ал.1 ЗЗД като неоснователни, следва да се отхвърли и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което се потвърждава.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.3 ГПК, при направено от въззивника възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 2 700 лв., адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №1104/25.11.2014 г. по т.д. №1181/2014 г. на Варненски окръжен съд.

          ОСЪЖДА „Уинд Енерджи” ЕООД, ЕИК 175145060, гр. Варна, да заплати на „Енерго-Про-Мрежи” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, бул.”Вл. Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, на осн. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 2 700 лв., адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

          Решението е постановено при участие на КЕВР като трето лице-помагач.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.