Р Е Ш Е Н И Е

129/ 08.06.2018 год.,                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.05.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 87  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е жалба от “КРУЗ“ЕООД гр.Варна,  представлявано от управителя Е. Валеревна З., чрез пълномощникът си адв.Д. П. ***-ответник по т.д. № 646/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 33/15.01.2018год., в частта, с която дружествоно е осъдено да заплати сумата за разликата над 105 369,33лв. до 248 992,94лв.

Счита решението в обжалваната част за неправилно- поради  нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен в посочената част.

Изложени са твърдения, за необоснованост, в частта с която е прието, че ответникът е извършил плащания само в размер на 43 000лв., както и че сумата от 17 000лв.-по д.ф-ра. № 000405/30.08.2016год. не е заплатена за задължение на същия.

Според въззивника, задължението на ответника е било в общ размер 165 369,33лв., от които са заплатени 60 000лв. и остават като задължение 105 369,33лв.

Излага също, че ответното дружество е оспорило представения с ИМ Договор за строителство от 28.10.2015год. с посочена единична цена 460 евро  кв.м. На същата дата страните са подписали и Договор за строителство, който се различава  от представения с ИМ и по който липсва уговорка относно цената. Твърди се също, че при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,  понеже не са обсъдени поотделно и в съвкупност гласните доказателства.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго,  с което предявения иск да бъде отхвърлен за разликата над 105 369,33лв. до 248 992,94лв.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна „АВГУСТСТРОЙ“ЕООД, представлявана от Виталий Валериевич Воробев, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез  процесуалните представители на страните, както и чрез писмено становище на пълномощника на въззиваемото дружество.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваната част от постановеното решение:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД, гр. Варна, срещу „КРУЗ” ЕООД, гр. Варна, чрез която е предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД  за осъждане на последното да заплати на ищеца сума в размер на 258992.94 лева с ДДС, представляваща общ размер на незаплатени от ответника извършени строително-монтажни работи съгласно договор за строителство от 28.10.2015 год., ведно с лихвата от завеждане на иска до изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2015 г. между „КРУЗ” ЕООД като възложител  и „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД в качеството му на изпълнител, е сключен договор за строителство, съгласно който изпълнителят се задължава да извърши проектиране и строителство на многофамилна жилищна сграда за обитаване и обществено-обслужващи дейности, находяща се в УПИ III-135, кв. 119 по плана на 7 микрорайон, с адрес: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов" № 22. Съгласно договора цената за извършване на проектирането и строително-монтажните работи е определена на база на единична цена от 460 евро на квадратен метър без включен ДДС. Твърди с уточняваща молба, че съгласно постигнатите между страните договорености предмет на договора е проектиране и строителство на обект, а цената е за цялостно извършване на проектна документация и СМР. Твърди, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по договора като  излага, че на 20.04.2017 г. е съставен приемо-предавателен протокол за последен етап на строителство, неподписан от ответника „КРУЗ” ЕООД. Сочи и че съгласно чл. 4 от договора се подписва и акт обр. 19, в който извършените СМР се остойностяват по единични цени, какъвто акт също е предоставен на ответното дружество за подписване. Твърди, че в периода на действие на договора ответникът „КРУЗ” ЕООД е извършил две плащания: на 08.04.2016 г. на сумата от 25 000 лева с включен ДДС по фактура № 0000000385 от 08.04.2016 г. и на 30.08.2016 г. на сумата от 8 000 лева с включен ДДС по фактура №000000406, издадени от „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД. Сочи, че поради неприемане на работата за извършените СМР на 19.04.2017 г. ищецът е отправил покана до ответника „Круз” ЕООД, както и повторна такава на 20.04.2017 г. Твърди, че на 05.05.2017 г. при среща между страните, ответникът отказал да приеме извършените СМР, за което е съставен Констативен протокол  рег. № 4149/2017 г., заверен от нотариус Тикова на същата дата. Сочи, че възложителят дължи заплащането на извършените СМР по договора за строителство от 28.10.2015 г., както следва: за СМР на паркомясто № 17, 18 и 19 за сума в размер на 48 777.05 лева с ДДС; за СМР на апартамент № 1 за сума в размер на 82 450.27 лева с ДДС; за СМР на апартамент № 6 за сума в размер на 79 751.23 лева с ДДС; за СМР на апартамент № 14 за сума в размер на 81014.39 лева с ДДС, от които суми са приспаднати извършените плащания. За това задължението на ответното дружество възлиза в размер на 258992,94 лева, което и до настоящия момент не е заплатено.  Искът е с правна квалификация чл. 266, ал. 1 от ЗЗД:

Ответникът „КРУЗ” ЕООД чрез писмени отговори изразява становище за неоснователност на претенцията над размера на сумата от 105 369,33 лева, до претендирания такъв от 258992,94 лева. Твърди, че задължението  на ответното дружество е било в размер на 165 369,33лв. /при договорен размер на СМР от 300евро на кв.м. жилищна площ/, като ответникът е заплатил сумата от 60 000 лева чрез извършени плащания на 08.04.2016 г., 30.08.2016 г., 30.08.2016 г. и 07.09.2016 г., като относно плащанията в размер на 17000 лева от 30.08.2016 г. и 10000 лева от 07.09.2016 г., счита за приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, предвид липсата на противопоставяне от страна на ищеца за получаване на сумата. Оспорва съдържанието на представения с исковата молба договор за строителство от 28.10.2015 г. в частта относно постигнатите между страните договорености в чл. 3 от договора-конкретно относно  посочена обща стойност съгласно количествено-стойностна сметка и единична цена 460евро за кв.м. площ.

Твърди, че страните не са подписвали Приложение № 1, неразделна част от договора, съдържащо количествено-стойностна сметка. С отговора на исковата молба представя договор, в който липсва уговорка за единична цена от 460 евро за кв.м. Твърди неизправност на ищцовата страна по договора за СМР, изразяваща се в непредставяне на фактури, установяващи стойността на вложените материали на основание чл. 3, ал. 3 от договора и несъгласуване на цените и вида на материалите с възложителите съобразно чл. 3, ал. 5 от договора.

Съдът, след преценка доводите на страните и анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва, че между „ВИТА ПЛЮС“ЕООД и „КРУЗ” ЕООД като възложители и „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД като изпълнител е сключен договор за СМР на 28.10.2015 година, съгласно който „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД се е задължило да изпълни СМР на обект „многофамилна жилищна сграда за обитаване и обслужване на адрес ул. „Райко Жинзифов” № 22 в гр. Варна. Съгласно чл. 3 от договора, представен с исковата молба, стойността е определена на база единична цена 460 евро на кв.м. без ДДС като цената е посочено, че е за цялостното извършване на проектна документация и СМР, включително цена на материали,работи и разходи за труд, механизация, енергия, складиране и други подобни както и печалба за строителя. В ал.3 на същата разпоредба е разписано, че за цените, за които няма данни в КСС /приложение № 1/ към договора се прилагат ценообразуващи показатели и разходни норми по УСН и стойност на материали, доказани с фактура. В титулната част е посочено, че при сключването, на страната на”КРУЗ” ЕООД се явява пълномощник – К.З., а подписът за това дружество, съгласно и неоспореното заключение по СПЕ е на Е.З. /управител на „КРУЗ” ЕООД/. Ответното дружество е оспорило чл.3 от представения с исковата молба договор, с твърдения, че страните не са постигали съгласие за заплащане на единична цена от 460 евро за кв.м. Оспорило е договора и с твърдението, че към него не е представен и страните не са подписвали КСС –приложение № 1.

 По делото от ответника „КРУЗ” ЕООД е представен втори вариант на договора за строителство –от същата дата /л. 95 по делото/, чието съществуване не се оспорва от ищцовото дружество. Съгласно чл. 3 от този договор цената се определя съгласно КСС /Приложение № 1/ към договора. Останалите разпоредби на договора за идентични с другия вариант. За представител на „КРУЗ” ЕООД при подписване на договора отново е посочен пълномощникът К.З., който е подписал и договора. Приложение № 1, представляващо КСС за единични цени не се представя по делото. Ищецът не твърди да е съставяно такова.

И в двата варианта на договора, в чл. 4 е посочено, че плащанията се извършват в 10 дневен срок от подписване на акт обр. 19 за действително извършени работи, остойностени с единични цени, посочени в КСС и след фактура и подписване на двустранен приемо.-предавателен протокол за всеки етап.

Съгласно Договор за доброволна делба на вещно право на строеж, „КРУЗ” ЕООД получава в дял паркоместа № 17, 18 и 19 както и апартаменти № 1, № 6 и № 14.

Съгласно Акт № 1 от 20.04.2017 г., подписан единствено от изпълнителя са извършени и подлежат на заплащане СМР по апартаментите и паркоместата, собственост на ответното дружество. Като общо дължима цена в акта е посочена 291 992.94 лева с ДДС. Единичната цена в акта е определена на база площ в равностойността на 460 евро без ДДС или 899.68 лева с ДДС.

Съставена е сметка № 1/20.04.2017 г. за плащане на изпълнени СМР за сумата от 258 992.94 лева с ДДС след приспадане на заплатени 33 000 лева от ответното дружество „КРУЗ” ЕООД. Сметката е подписана единствено от съставителя – изпълнител по договора за СМР.

Съгласно Удостоверение от Община Варна, район „Одесос” строежът към 29.03.2017 г. е завършен в груб строеж с различна степен на изпълнени довършителни работи. Това е удостоверено и в Констативен протокол от 28.03.2017 г. на служители на ДУТ при Община Варна. За обекта е съставен и констативен акт обр. 15, който не е подписан единствено от Е.З.. Издадени от изпълнителя са 4 броя проформа фактури /стр.25-28/, с № от 10 до 13 включително, от дата 25.05.2017 г. за дължимите суми с ДДС. Фактурите носят подпис само на съставителя.

До „Круз” ЕООД е изпратена нотариална покана, с която „Августстрой” ЕООД кани възложителя да заплати дължимите суми за строителството и подпише приемо-предавателния протокол акт обр. 19. Нотариусът е удостоверил отказа на К.П.З. – пълномощник на „КРУЗ” ЕООД да получи нотариалната покана на 20.04.2017 г., но е удостоверил върху другия екземпляр на поканата получаването й от лицето Сияна Боцановска – пълномощник на ответното дружество.

На 07.09.2016 г. Людмила Воробева е удостоверила в разписка, че е получила сума в размер на 10 000 лева във връзка с договора за СМР за апартаменти № 1 и № 14 /л. 100 по делото/. Ищецът е издал и фактура с № 405 от 30.08.2016 г. за сумата от 17 000 лева с ДДС с основание авансово плащане за СМР за обекта в гр. Варна. Фактурата е издадена в полза на К.З..

Според неоспореното заключение по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено установява, че в счетоводството на ищцовото дружество са осчетоводени общо шест фактури – две издадени в 2016 г. и последните четири от които са с дати след предявяване на иска и съставяне на Акт обр. 15 на 30.09.2017 г. Фактурите са идентични с проформа фактурите под № 10 – 13 включително, коментирани по-горе във фактологията. Вземанията се водят счетоводно в сметка 411 – Клиенти и към дата на изготвяне на експертизата са в размер на 258 992.94 лева. В счетоводството на ищеца са осчетоводени постъпления от „Круз” ЕООД в размер на 33 000 лева.

В счетоводството на ответното дружество са осчетоводени само фактурите от 2016 г. за авансовите плащания в размер на 33 000 лева. И в двете счетоводства като заплатени от възложителя към изпълнителя са осчетоводени само посочените 33 000 лева. Плащането, за което е издадена разписка за 10 000 лева не е намерило счетоводно отражение в кое да е от дружествата. Що се отнася до фактурата за 17 000 лева, вещото лице посочи, че сумата е осчетоводена при ищеца, но не е осчетоводена по партидата на ответника „КРУЗ” ЕООД.

Заключението по Съдебно почерковата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено доказва, че подписът под екземпляра от договора за СМР, представен от ищеца, е на представляващия дружеството „КРУЗ” ЕООД – Е.З..

Заключението по допуснатата едночленна експертиза е оспорено, поради което и допуснато извършването на тричленна СОЕ. Съгласно заключението стойността на един кв.м. площ за монолитна пет етажна сграда е 800,40лв., в която са включени непредвидени разходи 10% и печалба на предприемача -15%.  Цената за кв.м. площ за парко място е 50% от цената на жилищната площ и се равнява на 400,20лв. При тези показатели, общата стойност на имотите без ДДС възлиза на 198 395 лева. При определяне на цената на кв.м. без ДДС експертите са ползвали данни за еталонни обекти, публикувани в списание „Строителен обзор” кн. 07.2017 г. Цената за кв.м. категория „лукс” е 552 лева без ДДС, към която са прибавени всички разходи - разходи за проектиране, административни разходи, непредвидени разходи както и печалбата на предприемача.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели на двете страни.

Свидетелката Воробиева-бивш управител на ищцовото дружество и майка на настоящия управител на ищеца заявява, че не е заплатено за изпълненото, като на отправените покани до К.З. дружеството да заплати дължимият остатък, е получила отказ. Заявява, че в началото на строителството е провела разговор с дъщеря си Е., че „ще струва толкова, колкото ще струва строителството…”, но след това са сключили договор, в който изрично са упоменали цената на кв.м. като свидетелката сочи, че е била спокойна, че ще получи сумите си. Заявява, че на по-късен етап е разбрала колко фактически ще струва кв.м. на построеното. Твърди, че първо е подписан един вариант на договора „за пред общината” като твърди, че след това е изготвен втори с посочена цена на кв.м. Твърди, че през м. 04.2017 г. се е състояла среща между нея, съпругът й и К.З., на която са провеждани разговори за дължими суми.

Според свидетеля  Валери Воробиев – баща на Е.З. и на Виталий-настоящ управител на дружеството-ищец и във фактическа раздяла със съпругата си Людмила Воробиева на среща, през м. април в нейния офис, е воден разговор за разрешаване на въпроса за дължимостта на сумите, но съгласие не е постигнато. Според свидетеля, К. е казал на Людмила, че уговорката е била за 300 евро на кв.м., факт, който последната не е отрекла, но е заявила, че е обещала такава сума, тъй като не е могла да прецени каква би била цената на построеното.

Пред настоящата инстанция за установяване от страна на ищеца, че представения от ответника договор е симулативен, съдът е допуснал гласни доказателства. В показанията си св. Росен Иванов Христов сочи, че е бил управител на „Ер джи проджект мениджмънт“ ООД -дружеството-изпълнител на  строителствотото на сградата на ул.“Райкао Жинзифов“№ 22, като възложители по договора за строителство са били „Августрой“ЕООД , „Круз“ЕООД и „Вита плюс“ЕООД. Свидетелят твърди, че неговата фирма, като изпълнител на строителството е бил страна по договора за строителство. Сочи, че според практиката, са били сключени два договора-единият с цена, като не помни каква е била договорената цена и друг договор в който няма  цена, който да послужи пред административните органи.

При установената фактология, съдът прави следните изводи:

Не е спорно, че между страните е възникнала облигационно правна връзка по договор за СМР от 28.10.2015 година. Спорът се свежда до уговорената цена между страните за квадратен метър площ. Ответното дружество е оспорило частично договора, представен от ищеца с исковата молба, а именно отрича наличие на договор с изрично упомената цена в чл. 3 – 460 евро на кв. метър. Показанията на свидетеля Воробиев, който твърди знание за уговорка между страните за 300 евро на кв.м. не са достатъчни да се приеме, че страните са обвързани с договор с такава клауза-при наличие на писмени договори за строителство, единият от които-представеният от ответника е  неоспорен от страните. Освен това, самата свидетелка Воробиева сочи, че първоначално са преговаряли с дъщеря й Е. за цена-стойността на строителството, но след това сключили договор със записана цена от 460 евро.

За това становището на ответника за договорена цена настроителството от 300 евро, следва да  се приеме за недоказано.

При това положение, следва да се прецени съобразно събраните доказателства, кой от двата договора представени от страните, следва да уреди възникналите облигационни отношения между страните.

Относно представения от ищеца договор за строителство, с цена от 460 евро на кв.м. Съобразно чл.3 ал.1 Общата стойност за извършването на проектиране и строително-монтажни работи, определени съгласно количествено-стойностната сметка на изпълнителя, определена  съгласно КСС на изпълнителя, страните определят в размер на 570 400евро, определена на база единична цена от 460 евро. Видно от съдържанието, единичната цена която са прибавени всички разходи - разходи за строителство, за проектиране, административни разходи, непредвидени разходи-10% както и печалбата на предприемача. Следователно, общата стойност на разходите  за 1 кв.м. площ се определя и е обвързано от количествено-стойността  сметка-Приложение № 1 към договора. В процеса КСМ формираща посочената в чл.3 цена /която безспорно се формира от посочените по-горе отделни пера/ като  Приложение № 1, което е неразделна част от договора, не е представено. Следователно, договорът, представен от ищеца, не е в неговата цялост, пооради което и предвид направеното оспорване в частта относно посочената цена от 460 евро /както се посочи, ответникът твърди и основава възраженията си на договорена цена от 300 евро/, не може да се приеме за доказан. За това и същият не може да ангажира отговорността на ответника за претендираните от ищеца суми, определени на основание представения от него договор. 

Относно представения от ответника договор за строителство, който не е оспорен от ищеца.

Съдът намира, че в процеса не се доказа, че този договор е симулативен.

Доведеният от въззиваемата страна свидетел за установяване на симулацията на сключения договор, в показанията си сочи за сключен симулативен договор за строителство-т.е. за договор в който умишлено не се сочи конкретна цена, който да послужи пред трети лица, сключен между неговата фирма като изпълнител на строителството и останалите страни като възложители.   Безспорно, такъв договор не е представен, поради което и неговите показания нямат отношение към твърденияята за симулативност.

За това съдът намира, че отношенията следва да се уредят на основание представния писмен договор от ответника, който не е оспорен от ищеца и за който не се установи твърдяната симулация.

В договора действително не е упомената цена в цифрово изражение, но това не прави договора безвъзмезден и не влияе на неговата валидност.  

Това е така, понеже видно от чл.3  ал.1 от договора Общата стойност за извършването на проектиране и СМР ще бъде определена  съгласно КСС плюс 10% печалба и непредвидени разходи.

Следователно, договорът не е без цена, същата е определяема, като в чл.3 ал.2 изрично се сочи, че ал.1 определя крайната цена на СМР, включително печалбата за изпълнителя. Останалите точки на чл.3 –ал.3-ал.6 касаят формирането на цената. За това и съдът намира, че отношенията между страните могат и следва да се уредят на основание този договор.

Действително и към същия не е представена КСМ, респективно към момента на сключването посочената в него цена е с определяем размер.

Тази определяема цена  е опредена в процеса при съобразяване с посочения начин на определяне в договора-според заключението на тройната СТЕ, цената е 800,40лв. за жилищната площ и 400,20лв. за паркоместтата.

По повод на приетото от окръжния съд, който при избора на цена по договора за строителство, се е съобразил и с данъчната оценка на имота, следва да се отбележи, че последната е ирелевантна за настоящия процес. Данъчната оценка е съобразена с пазарната стойност на конкретния имот, а предмет на настоящиия процес са претенции, свързани с действителната стойност на СМР по договор за строителство.

За това, съдът прави извод, че цената на СМР по договора за строителство, определена съобразно чл.3 от представения от ответника Договор за строителство е 800,40лв. за кв.м. жилищна площ и 400,20лв. за кв.м. за паркоместата. При тази цена на СМР, общата цена на СМР на процесните недвижими имоти е 198 395лв.

От така определеното общо задължение, следва да бъдат приспаднати авансово заплатените суми, които са в общ размер на 60 000лв. Наред с приетите от ВОС прлащания в размер от 43 000лв., съдът намира, че и плащането по фактура № 405/30.08.2016год. за сумата от 17 000лв., извършено от К.З. /стр.99/, издадена от Августстрой ЕООД, следва да се приеме, че е за процесните СМР. Платеца е представляващ  „Круз“ЕООД-възложителя на СМР, а като основание за плащане е посочено –Авансово плащане на СМР за Р.Жинзифов № 22. За това тази сума следва да се приеме, че е заплатена от Круз ЕООД, по сключения договор с ищеца, още повече, че същият я е отразил в счетоводството си. За това общия размер на плащанията по договора, които следва да се отчетат  при определяне на крайното задължение на ответното дружество е 60 000лв. При приспадане на сумата от 60 000лв.-задължението на ответника по договора за СМР е 138 395лв.

 Така общо дължимата сума, до която размера на иска е основателен е 138 395 лева, за горницата до уважената част от иска сумата следва да се отхвърли. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от завеждане на иска до изплащане на вземането.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено в частта с която искът е уважен над сумата от 138 395лв., ведно съсъ съответните последици.

Разноски: Пред въззивната инстанция въззивника претендира разноски за д.т. в 2872,47лв. При обжалваем интерес от 143 623,61лв., въззивната жалба е уважена за сумата от 109 897,84лв., за това след редуциране на разходите следва да се присъди сумата от 2 197,96лв.

Разноски пред окръжния съд: С оглед на отхвърлената част на иска от въззивната инстанция, на ищеца се дължат разноски в размер на 8 774,02лв., за това  присъдените на ищеца разноски пред окръжния съд следва да бъдат редуцирани до посочения размер.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

 

                                                     Р  Е  Ш  И

          ОТМЕНЯ решение № 33 от 15.01.2018 г. постановено по търговско дело № 646 по описа на Варненски окръжен съд –ТО за 2017год в следнитие части: В ЧАСТТА с която е уважен предявеният иск  с правно основание чл.266 ал.1 от ТЗ за сумата -горницата над 138 395лв. до присъдените 248 992,94лв.: Отменя решението и в частта с която осъжда „Круз“ЕООД да заплати на „Августстрой“ЕООД по предявения иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД разноски за горницата над сумата 8774,02лв. до присъдените 15 741,38лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД на ”АВГУСТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК 148006042 срещу „КРУЗ” ЕООД, ЕИК 148068108 гр. Варна за заплащане на сума в размер на горницата над 138 395лв. до уважения размер от 248992.94лева, представляваща общ размер на незаплатени от ответника извършени строително-монтажни работи съгласно договор за строителство от 28.10.2015 год., ведно с лихвата от завеждане на иска 29.05.2017 г. до изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата част.

ОСЪЖДА ”АВГУСТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК 148006042 да заплати на „КРУЗ” ЕООД, ЕИК 148068108 гр. Варна сумата от 2 197,96лв.-разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.