О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…144……./гр.Варна, ………11.03.2019……………  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова в.ч.т.д.№ 87/2019 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2  ГПК. Образувано е по предявена частна жалба от Д.Н.Л. срещу Определение № 492/20.09.2018 год. , постановено по ч.гр.д.№ 208/2018 год.  по описа на ШОС, с което е ПРЕКРАТEНО производството по ч.гр.д.№ 208/2018 год.  по описа на ШОС, образувано по възражение с правно основание чл.423 от ГПК от Д.Н.Л. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №15/23.01.2014 год., постановена по ч.гр. дело № 29/2014г. по описа на ВПРС.

В предявената частна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Узнаването на изпълнителното дело и предприетата защита по същото не се приравняват на узнаване относно заповедта за изпълнение.

Основателността на частната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

Производството пред ШОС е образувано по възражение с правно основание чл.423 от ГПК от Д.Н.Л. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №15/23.01.2014 год., постановена по ч.гр. дело № 29/2014г. по описа на ВПРС.

Производството по ч.гр. дело № 29/2014г. по описа на ВПРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 15/23.01.2014 год. , с длъжник Д.Н.Л. и кредитор „Вива кредит“ ЕООД.  С разпореждане №68/23.01.2014 год. е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „Вива кредит“ ЕООД е образувано изпълнително дело №20147740400050 на ЧСИ с рег.№ 774 с район на действие ШОС.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 3595/20.05.2014 год.  с изрично посочване на всички индивидиуализиращи признаци на изпълнителния лист и  заповедта за изпълнение в описателната част на поканата. Поканата е връчена лично на длъжника Д.Н.Л. на 20.05.2014 год. Фактът на връчване не се оспорва.

На 19.04.2018 год. длъжникът е депозирал и молба по ч.гр.д.№ 29/2014 год., с което претендира издаването на копие от делото с цел защита на законни права срещу издадена заповед по чл. 417 ГПК. Преписите са получени на 30.04.2018 год.

ШОС  е приел, че  възражението от длъжника Л. е подадено извън едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК, начиная от узнаването на заповедта за изпълнение. Длъжникът е узнал за заповедта и издадения изпълнителен лист, както и за образуваното въз основа на тях изпълнително дело срещу него в полза на „Вива кредит“ ООД още с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 20.05.2014 год. За знанието на длъжника свидетелстват и депозираните молби в индивидуалното принудително изпълнение.  Знание за издадената заповед за изпълнение е обективирано и в депозираната 19.04.2018 год. молба за издаване на копие от изпълнителното дело.

Определението е правилно.

Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно.  Този срок тече от момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение. Узнаването на заповедта за изпълнение е факт, който се свързва с получаването на информация за издаването и съществуването й без да е необходимо запознаване с конкретния текст и  съдържание на заповедта. Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи на доказване от длъжника. В тежест на ответника е  да установи, че молителят е  узнал за заповедта в по-ранен от твърдяния момент.

Съобразно  Определение № 649 от 7.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4341/2015 г., IV г. о., ГК, когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност и при преценката за спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти.  Надлежността на връчването е въпрос, който е от значение при преценката за наличие на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението, т. е. за основателността на това искане, но не и за неговата допустимост.

На длъжника е връчена ПДИ, обективираща в текстовата част издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 29/2014 год.  ПДИ е връчена на длъжника, което презумира знание за всички съдържащи се в нея данни, вкл. и относно издадена заповед за изпълнение /така Определение № 665 от 8.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3400/2013 г., I т. о., ТК; Определение № 112/22.02.2019 год. по в.ч.т.д.№ 73/2019 год. на АС – Варна/. При това положение, следва да се приеме, че най-ранният момент, в който страната е узнала за съществуването на заповедта е 20.05.2014 год. Възражението е подадено по пощата на 29.05.2018 год., т.е. извън законоустановения преклузивен срок.

Постановеното в идентичен смисъл определение на ШОС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 492/20.09.2018 год. , постановено по ч.гр.д.№ 208/2018 год.  по описа на ШОС

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: