Р Е Ш Е Н И Е

127

                        гр. Варна ,28.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 88 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби”АД против решение № 980/27.10.2014 г. по т. д. № 22/2014 г. на ВОС, с което е осъден въззивникът да заплати на „Б. С. П.”ЕООД сумата от 51 288,04лв., предявена като част от обща претенция в размер на 170 960,15лв.,представляваща дължим остатък от цената за изкупуване на електрическата енергия, произведена през периода май-юни 2013г. от притежаваната от ищеца фотоволтаична централа, по договор за изкупуване на електрическа енергия № 296/27.09.2012г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на завеждане на иска- 06.01.2014г. до окончателното й изплащане. Обжалваното решение е постановено при участието на трето лице-помагач КЕВР на страната на ответника „Енерго-Про Продажби”АД.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при  постановяване на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че решението на ВАС, с което се отменя акта на ДКЕВР, няма обратно действие. ВОС не е обсъдил възражението на въззивника относно съществуването на нормативно задължение за ищеца да заплаща цена за достъп и че същото не е отменено с коментираното решение на ДКЕВР. Между страните съществува правоотношение по предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, предвид задължителността му като условие за изпълнение договорите за продажба на ел.енергия. Съобразно изложеното по исковата молба не се оспорва фактът, че такъв достъп е предоставен и ищцовото дружество използва разпределителната мрежа. Наведеното правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, на което се търси заплащане на процесната сума предполага съществуване на облигационно правоотношение при даване на престацията, което в последствие е отпаднало. Ищецът не твърди, че е отпаднала облигационната му връзка по отношение достъпа и ползването на електропреносната мрежа. Цената за достъп, определена по отмененото решение на ДКЕВР представлява единствено елемент от това правоотношение. Но не то е основанието за дължимостта и плащането на тази цена. ВОС не е съобразил, че по отношение ликвидността на извършеното прихващане не е направено възражение от ищеца. Предвид качеството търговец и за двете страни и с оглед съществуващите трайни търговски взаимоотношения помежду им, въззивникът счита, че приложение намира хипотезата на чл.292, ал.1 ТЗ. До момента на отмяна на процесното решение на ДКЕВР ищецът не е имал възражения и е приел извършеното прихващане. Въззивникът намира, че след извършено приемане е недопустимо решаващият състав на ВОС да преуреди с обратна сила установили се взаимоотношения между търговци въз основа на отменителното решение на ВАС. Нарушава се принципът за еквивалентност на престациите по търговската сделка. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „Б. С. П.”ЕООД оспорва основателността на въззивната жалба. Прави възражение,че правилно ВОС е зачел обратното действие на решението на ВАС по отмяна на ИАА, какъвто представлява решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР и в който смисъл е практиката на ВАС и ВКС. Следва да се приеме за приложимо онова правно и фактическо положение, което е действало преди приемане на порочния акт. Правилно ВОС е приел, че фактическият състав на задължението за заплащане на временна цена за достъп включва определяне на цена за достъп чрез административен акт, постановен от ДКЕВР. Условията за достъп се регламентират от договор. В процесния случай договор за достъп има сключен , но в него не е уредена цената за достъп. А е уговорено, че тя е утвърдената от ДКЕВР. Единствено действалата цена за достъп до оперираната от „Енерго-Про Мрежи”АД мрежа е определена чрез постановяване на административен акт– Решение № Ц-33/14.09.2012г. Неправилно въззивникът тълкува ПТЕЕ като за процесния период правилата определят задължение само на потребителите да заплащат цена за достъп, но не и за производителите на ел.енергия. Едва след 13.03.2014г. такова задължение с приемане на новите ПТЕЕ е регламентирано за производителите на ел.енергия в качеството им на производители, а не на потребители.Ето защо фактът на достъп не води автоматично до извод за възмездност на същия. Въззиваемата страна счита, че основанието за заплащане на цени за достъп е административният акт, който ги индивидуализира и прави изискуеми и ако той бъде отменен, отпада и основанието, на което те се дължат. Не може да се счита, че договорът е годно основание сам по себе си за съществуване на задължение за заплащане на цена за достъп. Неоснователно е позоваването на въззивника на чл.292, ал.1 ТЗ. Не е налице твърдяното от последния и нарушение на съдопроизводствените правила поради неизлагане на мотиви от ВОС по възражението на ответника по иска за нормативното задължение за заплащане на цена за достъп. Моли, за потвърждаване на обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски по спора и прави възражение за прекомерност на поисканите такива от въззивника.

Трето лице-помагач КЕВР на страната на въззивника в писмено становище счита, че въззивната жалба е основателна.

ВнАС прецени следното:

В исковата молба и допълнителната такава ищецът „Б. С. П.” ЕООД твърди, че е производител на електроенергия от възобновяем източник чрез фотоволтаична централа. Същата е присъединена към електрозапределителната мрежа, оперирана от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД А разрешението за ползване е от 15.06.2012г. Не оспорва да, че му е осигурен достъп до съответната мрежа и е налице сключен договор за достъп от 13.09.2012г. С Решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до мрежата, експлоатирана от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД. Този административен акт е бил отменен  с Решение № 4083/25.03.2013 г. на ВАС по адм.д. № 12494/2012г., ІV-то отделение, потвърдено окончателно с Решение № 8937/19.06.2013г. на ВАС, V членен състав, І колегия по адм.д. № 6082/2013г. За периода от м. 05.- м. 06. 2013 г. „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, е издало на ищеца 2 броя фактури за достъп на ищеца до мрежата на обща стойност 170 960,15 лв. С два договора за продажба на вземания от 18.06.2013г. и 23.07.2013г. „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, е прехвърлило на ответника вземанията си спрямо ищцовото дружество на обща стойност 170 960,15 лв.Същевременно между ищеца и ответника „Енерго-Про Продажби”АД е сключен договор № 296/27.09.2012г. за изкупуване на електрическа енергия. По него ответникът има задължение за изкупуване на произведената от ищеца ел.енергия за срока на договора по цени, определени от ДКЕВР с решение  №Ц-18 от 20.06.2011г. За периода м.05.-м.06.2013г. стопанисваната от ищеца фотоволтаична централа е произвела ел. енергия, чиято стойност е фактурирана на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ” АД с 2 броя фактури на обща стойност  529 436,09 лв. с ДДС. Предвид направени от ответника изявления за прихващане съответно от 18.06.2013г. и 23.07.2013г. той е признал задълженията си спрямо ищеца по фактури № 12/31.05.2013г. в размер на 271 547,52 лева и фактура №13/30.06.2013г. в размер на 257 888,57 лева, но ги прихваща с прехвърлените му от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД вземания. В резултата на извършеното прихващане ответникът е заплатил на ищеца само част от задължението си по фактура №13/30.06.2013г. в размер на 192 829,72 лв. с ДДС.След отмяната на Решението на ДКЕВР ищецът е отправил нотариална покана до ответника за връщане на сумата от 170 960,15 лв., която се твърди, че е незаконосъобразно фактурирана от „Енерго-Про Мрежи”АД, цедирана на ответника и прихваната от ответника със задължения спрямо ищеца. Счита , че отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, което представлява индивидуален административен акт, има обрано действие. Възстановяване се с обратна сила фактическото и правно състояние, каквото е съществувало към момента на неговото приемане. Следователно липсва задължение за ищеца да заплаща временна цена за достъп, оттук не може да бъде извършено цедиране на несъществуващо вземане и не може да се прихване с такова.

Моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 51 288,04 лв. – частичен иск от целия в размер на 170 960,15 лв., с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,  представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена за периода май-юни 2013г. съгласно договор за изкупуване на електрическа енергия № 296/27.09.2012г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В писмения си отговор ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД оспорва допустимостта и основателността на иска. Решение Ц-33 на ДКЕВР е произвело действие до датата на отмяната, тъй като последната няма обратно действие. Задължението на производителя за заплащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа не възниква по силата на отмененото решение, а такова задължение ищецът  има по силата на пар. 1, т. 15 ДР на ЗЕ и разпоредбите на чл. 18а, ал. 6 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн ДВ бр. 59/28.07.2009г. и чл. 26, ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн ДВ бр. 64/17.08.2010г. Услугите по предоставяне на достъп от страна на „Енеро-про Мрежи” АД са реално ползване от ищеца, следователно той дължи заплащане на същите. Задължението за заплащане на тази цена черпи основанието си от сложен фактически състав, включващ и административноправен елемент - решение на регулаторния орган. С писмено становище третото лице-помагач на страната на ответника- ДКЕВР/ сега КЕВР/ е взела отношение по предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, като счита същия за неоснователен .

ВнАС като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства - разгледани поотделно и в тяхната съвкупност , намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник - малка електроцентрала с фотоволтаични модули със заявена мощност от 2500 kW, който е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи”АД /сега с наименование „Енерго- Про Мрежи”АД/ с договор за присъединяване от 07.03.2011г. Между ищцовото дружество и „Енерго- Про Мрежи”АД е сключен и договор за достъп от 13.09.2012г.Съгласно чл.1,ал.2 от този договор операторът на ЕРМ предоставя достъп и системни услуги на производителя до ЕРМ за осигуряване на нормални технически условия на работа на ФВЦ на производителя, по чл.2 от договора производителят се задължава да заплаща на „Енерго–Про Мрежи”АД цена за предоставения достъп, утвърдена с решение на ДКЕВР, и отделно цена за предоставените във връзка с достъпа до и ползването на мрежата услуги, съгласно утвърден от „Енерго–Про Мрежи”АД ценоразпис.

Налице е и договор № 296/27.09.2012г за продажба на произведената ел. енергия с купувача „Енерго-Про Продажби” АД, който съгл. чл. 94а ал. 3 от Закона за енергетиката и чл. 31 от ЗЕВИ /в редакция Д.в. бр. 29 от 2012 г. в сила от 10.04.2012 г./, е длъжен да изкупува произведената ел. енергия от възобновяеми източници на присъединените към електроразпределителната мрежа производители.

С решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е определила временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежа на производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Съгл. чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, обжалването на акта не спира изпълнението му.

Решенето на ДКЕВР е обжалвано и с решение № 4083/25.03.2013г. на ВАС по адм.д. № 124943/12г. е отменено. Последното потвърдено с решение № 8937/19.06.2013г. по адм.д. № 6082/13г. на ВАС.

„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е издало на ищеца два броя фактури №0001103143/05.06.2013г. и №0001103505/05.07.2013г. за сумата от 105 901,30лв. с ДДС, начислена за периода 30.04.2013г. до 30.05.2013г., респективно за сумата от 65 058,85лв. с ДДС, начислена за периода 31.05.2013г. до 30.06.2013г.

Видно от Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от 27.09.2012г., производителят “ЕЙ И ЕС С. П.” ЕООД / сега “Б. С. П.”ЕООД/ се е задължил да доставя и продава активна електрическа енергия, произведена от ФЕЦ “Пчела”, а купувачът “ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД да изкупува цялото количество ел. енергия на цена, определена от ДКЕВР, а именно с Решение № V-18 от 20.06.2011г. в размер на 485.60лв./MWh без ДДС /чл.16 от договора/. Във връзка с изпълнението по договора „Б. С. П.” ЕООД е издало на ответното дружество два броя фактури №0000000012/31.05.2013г. за сумата от 271 547,52лв. с ДДС и фактура № 0000000013/30.06.2013г. за сумата от 257 888,57лв.

Ищецът не е оспорва и представя получени от него и изходящи от  „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД уведомления за наличието на два броя договори за цесия, по силата на които „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е прехвърлило вземанията си към ищцовото дружество по фактури №001103143/05.06.2013г. и фактура №001103505/05.07.2013г.,  на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД.

Впоследствие, насрещните задължения между „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, дължими по договор за изкупуване на електрическа енергия и задълженията на „Б. С. П.” ЕООД, дължими по договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, прехвърлени от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД на ответника, са прихванати до размера на по–малкото, видно от представените два броя изявления за прихващане /л.87 и л.90 по делото на ВОС/. Не се спори и видно от заключението на ССЕ, остатъчните задължения са изплатени изцяло от страна на ответника.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно осн. чл.79 , ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът търси заплащане на дължима цена на произведена и продадена електроенергия от възобновяем източник.

Спорен е въпросът дали е налице погасяване на задължението на ответника до размера на претендираната сума чрез извършеното от него прихващане със съществуващо в полза на последния срещу „Б. С. П.”ЕООД вземане, при наведено твърдение за отпадане с обратна сила на основанието за възникване на вземането за временна цена за достъп. Като основанието за придобиване на това вземане от ответника е цесия , а за цедента – дължима цена за достъп по договор за достъп до ЕРМ на „Енерго – Про Мрежи”АД.

Отношенията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с присъединяването на обекти на последните и достъпа им до електроразпределителната мрежа на първите се регулират от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия.

Принципът е изведен в чл.84,ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал.1 и ал. 3 от ЗЕ . И предвижда, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни с източник договор. По силата на който операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до тях, което включва извършване на поредица от действия – услуги. Срещу предоставяне на същите производителят дължи заплащане на цена. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104,ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64 от 17.08.2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Съгласно чл.26,ал.4 от ПТЕЕ /отм./ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги, както и добавки за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство на разпределителното предприятие. Това нормативно положение е възпроизведено и в чл.2 от процесния договор за достъп. Компетентността на ДКЕВР е очертана в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ и тя е по отношение регулиране на цени за достъп до електроразпределителните мрежи. А така също на осн. чл.32,ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30,ал.1,т.13 в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Ето защо се налага цялостен извод, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган.

В процесния случай е налице сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора. Установява се и фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договор – ответникът е предоставял достъп и услуги свързани с него, ищецът е ползвал достъпа. Издаваните фактури, съдържащи описание на предоставената услуга и цена за същата, са заплащани от производителя. Което е доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа по см. на чл.11,т.3 вр. чл.14 ПТЕЕ /отм./. Същото договорно отношение не е прекратено.

Следователно неоснователно се явява твърдението на ищеца, че основание за плащане на цена за достъп за процесния период е решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г. Респективно, че неговата отмяна от ВАС е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп.

Предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР по чл.32, ал.4 ЗЕ е административноправна последица на акта, и следва да се разграничава от търговските взаимоотношения по повод на предоставяне и ползване на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа”, които са възникнали в конкретния казус преди издаване на самото решение  и продължават да съществуват и понастоящем ,т.е. и след неговата отмяна.

Именно защото функцията на ДКЕВР с издаването на решение по чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ /размер на окончателни цени за достъп/ е регулаторна, т.е. определя се пределна цена за тази услуга, въпросът дали заплатената цена за достъп в размер на определените от ДКЕВР временни цени е довела до неоснователно разместване на блага и за кого, ще може да се реши едва след вземане от административния орган на решение за окончателна цена и след преценка на предвидени по чл.32,ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. В случая след изтичане на преклузивните за това срокове /първо съдебно заседание от ВОС е проведено на 28.05.2014г./ ищецът се позовава в писмената си защита пред първата инстанция и във въззивното производство на Решение на ДКЕВР № КМ-1/13.03.2014г. относно компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ и на Решение на ДКЕВР № Ц-6/13.03.2014г. за окончателни цени за достъп. Поради което и те не могат да бъдат съобразени.

По отношение на процесните цесии и извършени прихващания:

Поради изложеното по-горе досежно съществуването на задължение на ищеца в полза на цедента за заплащане на цена за достъп при така очертаната от исковата молба фактическа обстановка, се налага цялостен краен извод за осъществяване на целените с договорите за прехвърляне на вземания и с извършените от страна на ответника прихващания правни последици. „Енерго-Про Продажби”АД е придобило на валидно правно основание прехвърлените вземания от „Енерго-Про Мрежи”АД , като правата са консолиридани със съобщаването на прехвърлянето от цедента на длъжника. Липсват твърдения и доказателства за направено оспорване от последния на цесиите във връзка с уведомяването му за тях. Напротив твърденията са , че след окончателната отмяна с решение на ВАС на решение на ДКЕВР, е поканил ответника да му върне сумата от 170 960,15 лв./ видно от нот.покана от процесната претенция изявлението касае само временната цена за достъп за м.май 2013г. в размер на 105 901,30лв./. Към момента на извършване на процесните изявления за прихващания са налице еднородни насрещни вземания, които към този момент са установени по основание и размер. Според заключението на ССЕ ищецът е приел заплащане на определените от ответника след прихващането остатъци по Фактура № 12 и фактура № 13, заплатени на 21.06.2013г. и на 24.07.2013г. Възраженията са единствено по нотариална покана , връчена на ответника на 04.07.2013г. и касаят само сумата дължима за м.май 2013г. за временна цена за достъп. Т.е. направено е след прието частично плащане от 21.06.2013г.

Ето защо предявените искове са неоснователни.

Следва да се отмени обжалваното решение и се постанови друго в изложения смисъл.

В полза на въззивника следва да се присъдят разноски за двете инстанции при уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК в общ размер на  4137,28лв. за адв.възнаграждение и 1025,76лв. за държавна такса по въззивната жалба.

Водим от горното , съдът

 

                  Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 980/27.10.2014 г. по т. д. № 22/2014 г. на ВОС, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Б. С. П.”ЕООД, ЕИК 200824714, гр.София, представлявано от управителя В.А., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр.Варна,представлявано от всеки от двамата от членовете на управителния съвет Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., за заплащане на сумата от 51 288,04лв., предявена като част от обща претенция в размер на 170 960,15лв., представляваща дължим остатък от цената за изкупуване на електрическата енергия, произведена през периода май-юни 2013г. от притежаваната от ищеца фотоволтаична централа, по договор за изкупуване на електрическа енергия № 296/27.09.2012г.,на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач КЕВР на страната на ответника „Енерго-Про Продажби”АД.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: