Р Е Ш Е Н И Е № 105

 

Гр.Варна, 10.05.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на пети април, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 88 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-10/03.01.2017 година от ”К-РБ“ ЕООД срещу решение No-139/19.12.2016 година, постановено по т.д.155 по описа за 2016 година на Шуменски окръжен съд, с което е осъдено да заплати на „БУЛКОМИНВЕСТ” ЕООД сумата от 75000 лева, дължима на отпаднало основание , като предварително заплатена продажна цена по договор за продажба от 20.11.2014 година на 224 тона пелети, развален поради неизпълнение, ведно със законната лихва от 04.04.2016 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски в размер на 5040 лева.

Твърди се във въззивната жалба, че не се спори между страните, че между тях е договорена търговска продажба на 224 тона пелети с продажна цена в размер на 80640 лева с ДДС. Плащането по фактурата представлява аванасово плащане за покупка. Твърди се, че липсва доставка на стоката. Фактурата е осчетоводена, отразена е в дневниците за продажба като принципен отговор на въпроса за знанието на фактурата като доказателство за сключен договор и наличието на основание за плащане на цената е даден в редица решения на ВКС. За ответника не е възникнало задължение за доставка, тъй като ищецът не е изпълнил изцяло задължението си за авансово плащане на цената. Не е договорен срок за предаване на стоката, предмет на договора. Възможността на страната да развали договора по чл.87, ал.2 ЗЗД освен при изправност на страната възниква и при определени предпоставки, които са в тежест на страната да докаже тяхното осъществяване. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове и присъди направените разноски.

Въззиваемата страна е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен e иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

В исковата си молба от 10.03.2016 година ищецът „БУЛКОМИНВЕСТ“ ЕООД излага, че във връзка с водени преговори между него и ответника „К-РБ“ ЕООД е издадена фактура 1634/20.11.2014 година е издадена фактура за авансово плащане в размер на 80640 лева с ДДС, като основанието за плащане се явява доставка на 224 тона дървени пелети.

На 24.11.2014 година е преведена сумата от 75 000 лева за да почне доставката, но до датата на исковата молба, в разрез с разпоредбата на чл.327 ТЗ не е започнала доставката, нито е възстановена сумата от 75 000 лева.

Предвид неизпълнението на задължението на ответната страна разваля договора и моли да му бъде заплатена сумата от 75 000 лева, като заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, ведно с разноски. В о.с.з, чрез процесуалния си представител подържа иска и претендира заплащането на разноски. В писмено становище на 18.10.2016 година заявява, че между страните не е съществувало уговорка да се заплати изцяло сумата по фактурата, за да започне доставката, тъй като такава уговорка трябва да е в писмена форма , съгласно чл.334, изр.1 ТЗ, поради което и се явява изправна страна, тъй като е заплатил повече от половината от дължимата сума.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „К-РБ“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който се оспорва иска.

Не оспорва обстоятелството, че между двете дружества е договорена търговска продажба на 224 тона пелети с авансово /предварително/ плащане на продажната цена, както и, че е извършено плащане от ищеца в размер на 75 000 лева по издадената фактура. На 23.12.2015 година между страните е подписан приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаването на договореното количество пелети без възражение относно количеството и качеството.

 Ищецът е в неизпълнение на твърдяното от него задължение за предварително плащане на цената по сделката. Извършеното частично плащане не го прави изправна страна и за него не са налице основанията, твърдяни от ищеца относно развалянето на сключения договор, тъй като самият той е неизправна страна и няма право да развали договора.

Ищецът „БУЛКОМИНВЕСТ“ ЕООД оспорва представения приемо-предавателен протокол от 23.12.2015 година относно печата и подписа на управителя, като твърдят, че подписа е положен от неизвестно лице, както и фактът на доставката.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че между тях е налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на пелети, както и, че ответникът е заплатил сумата от 75 000 лева по издадена фактура с отразено основание авансово плащане.

Спорен е между страните фактът на доставката.

Представената по делото фактура е издадена от ответника, в качеството му на продавач, като същата е двустранно подписана.

От приетото и неоспорено от страните заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество е придобило процесното количество пелети чрез покупка от „Родел“ ЕООД, гр.Шумен, като доставката е осчетоводена в счетоводството на „К-РБ“ ЕООД и задължението е заплатено.

С определение от 27.10.2016 година от доказателствата по делото е изключено представеното копие на приемо-предавателен протокол от 23.12.2015 година.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД.

Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, възникването на облигационното правоотношение и прекратяването на облигационната връзка, а ответникът следва да докаже основанието за задържане на полученото.

По посочения материалноправен въпрос е постановено решение 26/28.02.2013 година по т.д.297/12 година на ВКС, с което е дадено следното разрешение, че в случаите на предявена претенция за връщане на платената на основание развален впоследствие договор за продажба на стоки, основана на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е достатъчно ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на основанието да задържи търсената като платена в качеството на цена на насрещна престация сума т.е. наличието на договорната връзка и осъществената доставка на стока. В тежест на ответника е да установи изпълнението на своята насрещна престация по сделката, което представлява факт, изключващ правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи връщане на даденото и които факти са в доказателствена тежест на самия ответник, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК.

По делото не е представен търговски договор, като е представена изходяща от продавача фактура, двустранно подписана.

Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите документи по делото. Фактурата е частен свидетелствуващ документ и когато е двустранно подписана съставлява доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за търговска продажба.

По делото между страните липсва спор относно факта на предаването на паричната сума и нейния размер, както и относно валидността на облигационното правоотношение, към момента на предаването на сумата, поради което съдът приема, че при наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка за продавача съществува задължението да достави стоката.

Между страните, с оглед изключването на представения приемо-предавателен протокол като доказателство по делото, с оглед тежестта на доказване не е установен фактът на доставката и следва да се приеме, че продавача не е изпълнил задължението си за доставка на стоката.

Тъй като купувачът е упражнил правото на разваляне на договора с исковата молба, в тежест на същия е да установи и качеството си на изправна страна по договора, както и възникването на задължението на продавача за доставка на стоката, за да се приеме, че за купувача е възникнало потестативното право да развали договора.

Спорно е между страните, с оглед липсата на писмен търговски договор, от който да е видно какви са условията на доставката, възникнало ли е задължението за продавача за доставка и има ли купувача качеството изправна страна предвид данните по делото, че е заплатена сумата от 75 000 лева, а не цялата сума по фактурата в размер на 80 640 лева.

Уговорката за предварително плащане на цената трябва да бъде в писмена форма, поради което не може да се приеме, че такава е налице уговорена между страните.

Доколкото се касае за родово определени вещи и липса на конкретни уговорки с факта на плащането на цената за продавача възниква задължението да предаде на купувача вещи от рода, като с факта на предаването същите ще бъдат индивидуализирани. Тъй като продавача не е изпълнил задължението си за доставка, а при липса на конкретно уговорен срок за доставка следва да се приеме, че предаването следва да се извърши в разумен срок след факта на плащането, то за купувача е възникнало потестативното право да развали договора.

С решение 81/03.06.2015 година е дадено разрешение на материалноправния въпрос, установен със задължителна практика на ВКС по гр.д.920/2009 година, IV гр.о. за възможността един двустранен договор да се развали с връчване на препис от исковата молба и дали в този случай трябва да бъде даден подходящ срок на длъжника за изпълнение на неговото задължение. С решението е прието със задължителен за съдилищата характер разрешението, че с исковата молба може да се развали всеки двустранен договор независимо дали с последната е даден подходящ срок за изпълнение, не е посочен изобщо срок или даденият не е подходящ. Във всички случаи договорът се счита развален с исковата молба ако длъжникът не изпълни в хода на съдебното производство до изтичането на обективно подходящия с оглед конкретните обстоятелства срок.

Предвид гореизложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора съдебно-деловодни разноски, въззивникът „К-РБ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „БУЛКОМИНВЕСТ“ ЕООД сумата от 1800 лева, разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-139/19.12.2016 година, постановено по т.д.155 по описа за 2016 година на Шуменски окръжен съд.

ОСЪЖДА  ”К-РБ“ ЕООД  да заплати на „БУЛКОМИНВЕСТ” ЕООД сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: