Р Е Ш Е Н И Е

№     100/  17.04.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 18.03.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          АНЕТА БРАТАНОВА

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело №89 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е по постъпила въззивна жалба от „С.” ЕООД гр.Д. против решение  193/ 25.10.2013 г. постановено по т.д.№ 303/2012 г. по описа на Окръжен съд гр.Д., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сумата от 31 449.74 лв., неплатено превозно възнаграждение, ведно със законната лихва считано от 13.09.2012 г. до окончателното и плащане, сумата 2781.66 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане  на главницата за периода от 05.11.2011 г. до завеждане на исковата молба, както и да заплати съдебно деловодни разноски в размер на 3076 лв. С допълнително решение № 8 от 17.01.2014 г. ВОС е изменил решението си от 25.10.2013 г. в частта за разноските, като ги е намалил до размера на сумата 2703 лв., съобразно отхвърлената част от иска и при извършеното прихващане на дължимите суми от страните за деловодни разноски, както и 255 лв. допълнителен хонорар за вещо лице.

              Навеждат се доводи за недопустимост на съдебното решение. Иска се неговото обезсилване, поради произнасяне по непредявен иск по чл.270 ал.3 ГПК, респ. делото да се върне на ДОС  за произнасяне от друг състав. В условие на евентуалност ако съдът приеме, че решението е допустимо, да отмени същото и да постанови друго решение, с което да отхвърли исковата претенция на „Ф. – П” ЕООД като неоснователна. Претендират се разноските по делото.

В депозирания писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за оставяне на първоинстанционното решение в сила.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемата страна чрез процесуални представители оспорва предявената жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

 Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.чл. 372 ал. 1 ТЗ и чл. 86 и  92 ЗЗД от «Ф.-П»  ЕООД, със седалище гр.Д., представлявано от управителя С.П. срещу „С.” ЕООД, със седалище гр.Д., представлявано от Р.А.А. с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата 42 093,81лв., представляваща:главница 31 449,74лв., обезщетение за забава-2 781,66лв. и договорна неустойка-7 862,41лв., ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното изплащане на сумата.

 Ищецът основава претенцията си на сключен между страните на 09.17.2011год. договор, по който ищецът е осъществявал превоз на товари на фендери по подробно описан маршрут. Съгласно т.5 от договора, възнаграждението за транспортиране на товарите е равностойността на 112 520 евро без ДДС.  При изпълнение на възложения от ответното дружество превоз, ищецът е издал  фактури № ХХХХХХХХХХ/03.10.2011год. и № ХХХХХХХХХХ/04.11.2011год. И двете фактури са подписани  и приети от ответника и са равностойността на сумата по договора в лева-264 084,07лв. с ДДС.  Ответникът частично е погасил задължението си, като към предявяването на иска дължимата сума е в размер на 31 449,64лв., което в счетоводството е отразено като вземане по втората фактура.

         Ответното дружество оспорва исковете, с твърдения, че е погасил договореното между страните възнаграждение. Не оспорва, че по сключения договор ищецът е изпълнил задълженията си. Излага, че е погасил чрез плащане по банков път сумата от 218 187,90лв. и чрез прихващане съобразно договор за цесия  на задължения на ищеца към „М. ХХ” ЕООД за сума от 13 916,40лв., а за остатъка от 31 979,70лв.-срещу съответна част от сумата от 51 668,71лв., която на 09.07.2012год. била изтеглена от банковата сметка на ответника и приведена в банковата сметка на ТД на НАП-гр.Варна, за погасяване на задължения на ищеца към бюджета. 

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:    Не се спори в процеса /твърди се в исковата молба и в отговора на същата/, че страните на 09.17.2011год. са сключили договор за превоз на товари на фендери, както и че ищеца е изпълнил задълженията си на превозвач по договора. Не се спори относно договореното възнаграждение по превозния договор -112 520 евро без ДДС, както и че във връзка с изпълнението на възложения договор ищецът е издал фактури № ХХХХХХХХХХ/03.10.2011год. и № ХХХХХХХХХХ/04.11.2011год. И двете фактури са подписани  и приети от ответника и са равностойността на сумата по договора в лева-264 084,07лв. с ДДС. Представена е справка-извлечение от банковата сметка /стр.45/ на ищеца, според което от  посоченото задължение е остана непогасен остатък от 31 449,64лв. с ДДС.

Представени са от ищеца и фактури № ХХХХ/18.18.11.2011год., ХХХХ/17.02.2012год. и ХХХХ/02.05.2012год. , издадени от ищеца на ответника за извършен транспорт на фендери, които са подписани от ответника. С фактурите са представени и международни товарителници,  удостоверяващи извършените услуги. Представените писмени доказателства не са оспорени от ответната страна.  Представен е и договор за цесия от ищеца,  по който цедентът „М. ХХ”ЕООД  е прехвърлил на цесионера „”С.” ЕООД вземане към ищеца в размер на 13 916,40лв

По делото е назначена ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните. Според същото, се установяава, че е издадена данъчна фактура  ХХХХХХХХХХ/04.11.2011год. , която е осчетоводена при ответника като приходи от продажба на услуги до размер от 120 070,06лв., ДДС в размер от 24 014,01лв., като с общата стойност 144 084,07лв. е възникнало вземане от ответника.  Осчетоводени са погашения с плащане по банков път, частично  от стойността по договор за цесия и частично по запорно съобщение до размера от 112 634,33лв. Непогасеният остатък по фактурата е 31 449,74лв., като счетоводната отчетност е водена редовно при ищеца.  При  ответника се установява, че фактурата е осчетоводена  като разходи за външни услуги до размера от 120 070,06лв. ДДС в размер  на 24 014лв., като с общата стойност  от 144 084,07лв. е възникнало задължение към ищеца.  Регистрирани са обща стойност на  извършените услуги  с ДДС 315 222,75лв., като са осчетоводени погашения до размера на 283 773,01лв., като непогасеният остатък от задължението към ищеца е в размер на 31 449,74лв.  Счетоводната отчетност при ответника е водена редовно.  Пак според заключението, налице е идентичност  на счетоводното отразяване на посочените фактури при страните, като размера на вземането при ищеца е в пълно равнение на отразеното счетоводство при ответника задължение към ищеца.  В счетоводството на ищеца са отразени извършени плащания по издадените фактури, на траншове, на обща стойност 218 187,90лв. Според заключението, в счетоводството на ищеца е отразено и погасяване на задължението чрез осчетоводяване на цесия на задължение към „М. ХХ”ЕООД от 11.04.2012год.  Според доказателствата по делото, както и според заключението на ССЕ, се установява, че на основание Запорно съобщение № 51302/13.06.2012год. е наложен запор на разплащателната сметка на ответника в „Райфайзенбанк”АД и са погасени публични задължения на ищеца към ТД НАП до размер на 51 668,71лв. на 09.07.2012год.  Съобразно заключението, общата стойност на извършението погасявания на „С.”ЕООД:-чрез плащане по банков път, чрез плащания по договора за цесия и по запорното съобщение  е в общ размер на 283 773,01лв., като при ищеца е отразено непогасено вземане до размера на сумата 31 449,79лв.  Според заключението като основание за извършените погашения е записано-фактура за транспорт на фендери.  Пак според вещото лице, при ищеца задължението се води като неплатен остатък по фактура № ХХХХ/04.11.2011год. в размер на 31 449,79лв.  Според заключението, при ответника това задължение се води като задължение по последната фактура № ХХХХ/02.05.2012год.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Тъй като превозният договор е неформален, изключването на представеното копие от същия от доказателствата по делото, не води до извод, че между страните не е съществувала твърдяната от тях облигационна връзка. Или, с оглед на останалите писмени доказателства, следва да се направи извод, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, представляващо сключен договор за превоз на товари, по който дружеството ищец в качеството си на превозвач е изпълнило своите задължения, като във вразко с извършените превозни услуги е издало пет броя фактури. С оглед изпълнението на задълженията на ищеца като превозвач по договора и на основание чл.372 ал.1 ТЗ, за ответното дружество в качеството му на товародател, е възникало задължението за изплащане на договореното задължение, като не се спори относно размера на същото. С оглед на доказателствата по делото, следва да се направи извод, че ответното дружество е останало частично задължено, за процесната сума от 31 449,74лв.,  като както се посочи, това задължение е отразено в счетоводството на ищеца и на ответника и е възникнало като неплатен остатък по  процесната фактура  № ХХХХ/04.11.2011год. Според обясненията, дадени от вещото лице в с.з., при ищеца е отразено по коя фактура  се дължи сумата от 31 449,74лв., а именно № ХХХХ/04.11.2011год., а при ответника сумата е излизала като глобално задължение към ищеца. Следва да се отбележи, че  издаването на фактура от 28.05.2012год. за сумата 31 449,74лв. не променя основанието на задължението, тъй като не се твърди, че фактурата е издадена за друго задължение, поради което следва да се направи извод, че основанието за издаване на  фактурата е неплатения остатък по фактура № ХХХХ/04.11.2011год. В този смисъл са обясненията на вещото лице, както и твърдението на процесуалния представител на ответното дружество, който изрично сочи, че фактура № ХХХХ/02.05.2012год. е с конкретната стойност, която се води  като задължение между двете дружества. С оглед на изложеното, различното осчетоводяване на процесната сума в счетоводствата на страните, не променя характера на основанието  и на задължението на сумата.  Явно и безспорно е, че основанието на процесната сума е сключеният между страните превозен договор, по който ответното дружество е останало задължено с процесната сума, и това задължение е отразено в счетоводните  регистри и на двете дружества.  В допълнение, следва да се има в предвид и обстоятелството, че счетоводството при ищеца е водено редовно, поради което и счедоводните записвания, доколкото и не са оспорени, представляват доказателство за дължимост на сумата  31 449,74лв. от страна на ответното дружество, по фактура № ХХХХ/04.11.2011год..

Искът се явява основателен за посочената сума и следва да бъде уважен, ведно с иска по чл.86 ЗЗД. След като  постановеният съдебен акт е в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На осн. чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя изцяло. По повод направено искане за присъждане на разноски и с оглед изхода на спора, въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна сумата 3000лв.-адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Водим  от изложеното, съдът

                                              

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193 от 25.10.2013 год., постановено по т. д. № 303/2012 год. по описа на Д.ки окръжен съд.

ОСЪЖДА „С.” ЕООД гр.Д., ЕИК 200666157 да заплати на „Ф.-П”ЕООД ЕИК 124610600 сумата от 3 000лв./три хиляди лева/, разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.