О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                    №128………./гр.Варна, 17.02.2016……………………  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                                                         МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.т.д.№ 89/16 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК. Образувано е по предявена частна жалба от „ПЕРФЕКТ” ООД - Варна против определение № 4341/23.12.2015 год.,  постановено по т.д.№ 1468/2015 год. по описа на ВОС, с което е спряно производството по делото до приключване на преюдициален  съдебен спор – предмет на търговско дело № 4978/2015 год. по описа на СГС, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред ВОС е образувано по предявени установителни искове от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД - в несъстоятелност („КТБ" АД (н.)), със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "* И*" № 10, ЕИК ***, срещу „ПЕРФЕКТ" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9000, ул. „Я*" № 26, за признаване за установено по отношение на ответника на удостоверено с извлечение от счетоводните книги на „КТБ" АД (н.) на основание чл.417 т.2 ГПК, като задължение по Договор за банков кредит от 30.06.2010 г. и всички негови Анекси, парично вземане от 1 838 652.40 щатски долара, от които: 1 766 227.09 щ.д., представляващи главница по Договор за банков кредит от 30.06.2010 г.; 58 016.15 щ.д., представляващи просрочени лихви върху редовна главница за периода от 29.12.2014 г. до 25.03.2014 г.; 13 246.70 щ.д., представляващи текущи лихви върху редовна главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; 1 148.78 щ.д., представляващи неустойка върху просрочена лихва за периода от 29.12.2014 г. до 22.04.2015 г.; 13.68 щ.д., представляваща такса подновяване на залог по кредита, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката, считано от 02.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е оспорил основателността на предявените искове при твърдения за недължимост на претендираните суми. Страната се позовава на осъществени прихващания, волеизявлението за които е материализирано в изявления от 22.12.2014 г. и изявление от 09.03.2015 г. Поддържа наличието на насрещни вземания – предмет на компенсация,  придобити по силата на четири договора за цесия, сключени на 27.10.2014 г.  с различни кредитори на банката.

С допълнителна искова молба вх. № 32038/27.10.2015 г., ищецът е навел твърдения, че  доколкото изявленията за прихващане са отправени до „КТБ" АД (н.) след датата на влизане в сила на измененията в чл.59, ал.5 от ЗБН (28.11.2014 г.), и съгласно новата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН, същите са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество. Сочената недействителност е предмет на съдебно установяване по претенция с правно основание чл. 59, ал. 5, във връзка с чл. 62, ал. 1 от ЗБН, по която е образувано  т.д.№ 4978/2015 г. на Софийски градски съд (СГС), Търговско отделение, VI-13 състав.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Защитата на ответника в процеса се основава на правопогасяващи възражения, основани на последиците от настъпила компенсация. Действителността на последната е предмет на самостоятелно и висящо исково производство по предявена претенция с правно основание чл. 59, ал.5 вр. чл. 62, ал.1 ЗБН.

Изходът от спора за относителна недействителност на твърдяното прихващане има обуславящо значение за спора за съществуването на дълга в заповедното производство по иска с правно основание чл. 422 ГПК. Отхвърлянето на претенцията по чл. 59, ал.5 ЗБН би формирало извод за действителност на компенсационните изявления и тяхната противопоставимост на длъжника и неговите кредитори. Обратно – уважаването на претенцията с правно основание чл. 59, ал.5 ЗБН би довело до извод за относителна непротивопоставимост на компенсацията и отлагане на действието й до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН /така чл. 59, ал.6 ЗБН/. Налице е преюдициална връзка, съставляваща отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск.

Постановеното в идентичен смисъл определение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            При изследване на спорното правоотношение, съдът намира за неоснователни доводите на ответника за наличието на обратна преюдициална зависимост. Спорът с правно основание чл. 59, ал.5 ЗБН има за предмет кумулативното установяване на предпоставките от фактическия състав, посочени изрично в специалния закон. Съществуването на пасивния кредитен дълг не е предмет на установяване по иска с правно основание чл. 59, ал.5 ЗБН , поради което настоящият спор не е обуславящ спрямо спора за относителна недействителност на прихващането в банковата несъстоятелност.

            Водим от горното, съдът

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4341/23.12.2015 год.,  постановено по т.д.№ 1468/2015 год. по описа на ВОС, с което е спряно производството по делото до приключване на търговско дело № 4978/2015 год. по описа на СГС, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            ЧЛЕНОВЕ: