Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№90

 

Гр.Варна, 20.04.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

          При участието на секретаря Е.Т.    

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 9 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Национална агенция за приходите гр.София срещу решение № 97 от 30.09.2016г. по търг.дело № 392/16г. по описа на Шуменски окръжен съд, поправено с решение № 146 от 28.12.2016г., в частта му, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на „Корект 98“ АД.

Твърди че решението е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Легитимира се като кредитор с изискуеми публични вземания, установени с влезли в сила наказателни постановления.

Твърди че съдът по несъстоятелността в противоречие с чл.630 от ТЗ е определил за начална дата на неплатежоспособността 27.07.2016г. Сочи че не е изследвано обективното икономическо състояние в достатъчно продължителен период от време, който да позволи да бъде определен моментът, в който показателите, определящи състоянието на неплатежоспособност на длъжника са придобили стойности под определените в практиката норми. Твърди че не е извършен анализ на задълженията на дружеството, включително дължимите публичноправни такива, както и не е изследвано кога са възникнали непогасените задължения и дали към момента, в който дружеството е следвало да изпълни най-старите от тях то е било в състояние да ги изпълни. Представя ревизионен акт № Р-03002716001071-091-001 от 26.09.2016г. за установени невнесени в срок публични задължения за ДДС и са начислени лихви за просрочие общо в размер на 85 869.66лв., дължими за периода от м.декември 2010г. до м.февруари 2015г. Излага, че изискуемостта на установените задължения за ДДС не е обусловена от съставянето, съответно от влизането в сила на ревизионния акт, доколкото данъчната основа се декларира и дължимия данък се определя от данъчнозадълженото лице, а данъчният орган чрез извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт, въз основа на констатациите, направени в хода на ревизионното производство, установява данъчните задължения при неправилното им определяне от страна на данъчнозадълженото лице. Твърди че данъкът става изискуем и възниква задължение за начисляването му от задълженото лице в определен период след датата на възникване на данъчното събитие, поради което датата на настъпване на изискуемостта е различна и не съвпада с датата на издаване, съответно влизане в сила на ревизионния акт. Твърди че задълженията, установени с ревизионния акт от 26.09.2016г. са изискуеми далеч преди определената от съда начална дата на наплатежоспособност. Позовава се и на коефициентите на ликвидност към 2014г., изчислени въз основа на данните, посочени в обявения по партидата на дружеството ГФО за 2014г., изготвен от самото дружество, като твърди че техните стойности са значително под установената в практиката норма.

Твърди че необосновано съдът е приел за начална дата на неплатежоспособност датата на която е извършено последното плащане към определен кредитор или към всички кредитори, като не е изследвал дали не е налице хипотезата на чл.608 ал.3 от ТЗ, допускаща наличие на неплатежоспособност и когато длъжникът е платил или е бил в състояние да плати частично или изцяло вземанията към отделни кредитори. Излага, че спирането на плащанията като презумптивна предпоставка е външно проявление на вече настъпилата неплатежоспособност и не може да се приравнява на началния момент, от който е настъпила неплатежоспособността. Твърди че началната дата на неплатежоспособност се определя в съответствие с всички събрани доказателства и при определяне на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да определи 31.12.2014г. като начална дата на неплатежоспособността на „Корект 98“ АД. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи.

Насрещната страна по жалбата „Корект 98“ АД в несъстоятелност, със седалище гр.Шумен, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли съда да решението на ШОС в обжалваната му част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 392/16г. по описа на ШОС е образувано по молба на длъжника „Корект 98“ АД в ликвидация със седалище гр.Шумен за откриване на производство по несъстоятелност. С решение № 97 от 30.09.2016г., поправено с решение № 146 от 28.12.2016г. постановено по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на дружеството, за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 26.07.2016г., открито е производство по несъстоятелност, дружество е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно. Предмет на въззивното обжалване е само решението в частта му досежно определената начална дата на неплатежоспособност. Въззивникът Национална агенция за приходите е легитимирано да обжалва постановеното решение лице по смисъла на чл.613 ал.2 от ТЗ, предвид качеството му на кредитор с вземане, произтичащо от влязъл в сила акт установяващ публичноправно задължение, установено с представените с въззивната жалба влезли в сила четири броя наказателни постановления, издадени от „Инспекция по труда“ гр.Шумен. 

Постоянната съдебна практика е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране на обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор.

По въпроса за определяне на началната дата на неплатежоспособност чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства е формирана задължителна практика по чл.290 от ГПК на ВКС - решение № 33 от  07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, II ТО, решение № 115 / 25.06.2010г. по т.д. № 169 / 2010г. на ВКС, II ТО, решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 44 от 04.07.2012г. по т.д. № 983/2011г. на ВКС, I ТО, решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 80 от 08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г., I ТО и други. В нея е застъпено становището, че началната дата на неплатежоспособност се определя чрез преценка на цялостното икономическо състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/ задлъжнялост, чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни / текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи.

За анализа на цялостното икономическо състояние на дружеството длъжник въззивният съд използва обявените в търговския регистър по партидата на дружеството годишни финансови отчети от 2014г. насам, представените с молбата за откриване на производство по несъстоятелност, с въззивната жалба и в съдебно заседание писмени доказателства, както и заключенията на приетите от първата инстанция и от въззивния съд съдебно – счетоводни експертизи, които въззивният съд кредитира изцяло като обективно и компетентно дадени.

Въззивният съд приема, че „Корект 98“ АД е изпаднало в трайно състояние на неплатежоспособност към 31.12.2014г. по следните съображения:

С вписване в търговския регистър от 09.02.2016г. дейността на дружеството длъжник е прекратена и то е обявено в ликвидация.

Съпоставяйки счетоводните баланси на дружеството към 31.12.2014г., 31.12.2015г. и към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност - 31.07.2016г., въззивният съд констатира, че в баланса към 31.12.2015г. дружеството няма записани никакви активи, както текущи, така и нетекущи. В заключението на приетата от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, е посочено, че дружеството е преустановило стопанската си дейност през 2015г., като последен документ за регистрирана продажба е от 18.06.2015г. По отношение на притежаваните от дружеството краткотрайни активи към 31.12.2014г. експертът е посочил в заключението че през 2015г. част от суровините и материалите са вложени в употреба, друга част са продадени като материали, а трета са обезценени. Вземанията не са събрани и са отписани от баланса на дружеството. При задълженията на дружеството в пасива на баланса - също е налице промяна в периода. На първо място в общия размер на задълженията – същият е значително намален. Към 31.12.2015г. дружеството няма задължения над 1 г., краткосрочните задължения посочени в баланса са в общ размер на 11 000лв., като същите са само публични задължения – осигурителни и данъчни. Съществуващите към 31.12.2014г. задължения към персонала, към финансови предприятия и доставчици са погасени.

Доколкото икономическото състояние на предприятието на длъжника е постоянно променяща се величина и при липса на данни за събитие, което рязко да промени финансово-икономическото състояние на дружеството, преценка може да бъде направена към балансовата дата - 31.12. на съответния отчетен период по данните на годишния финансов отчет. Счетоводният баланс, представя в обобщен вид финансовото и имуществено състояния на предприятието в парично изражение към 31.12 на съответния отчетен период, а отчета за приходи и разходи, представя в обобщен вид получения финансов резултат за отчетния период на основата на съпоставяне на начислените приходи и свързаните във връзка с дейността разходи. От приетите като доказателства по делото счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите е видно, че годишният финансов резултат на дружеството за 2014г. е загуба в размер на 335 000лв. Показателите за финансовите резултати характеризират абсолютната ефективност на работата на предприятието. Печалбата е основен вътрешен източник за формиране на финансовите ресурси на предприятието, осигуряващи неговото бъдещо развитие и основен защитен механизъм за предпазване на предприятието от несъстоятелност. Загубата е отрицателен финансов резултат, който се формира поради превишение на разходите над приходите.

Изчислените от експерта коефициенти на ликвидност към 31.12.2014г. са съответно – коефициент за обща ликвидност – 0.93, за бърза ликвидност – 0.53, за незабавна ликвидност – 0.36 и за абсолютна ликвидност – 0.36.

При финансово - икономическия анализ основен показател за състоянието на неплатежоспособност по правило е коефициентът на обща ликвидност, но само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Той показва всеки един лев задължение с колко краткотрайни активи е покрит. Изчисленият коефициент е малко под долната граница на посочените от експертна референтни стойности на показателя – от 1.2 до 2. При определянето му се включват всички краткотрайни активи на дружеството – суровини и материали, вземания от клиенти, финансови активи и парични средства. Съдът отчита действията на дружеството през 2015г., посочени в заключението, изразяващи се в обезценка на част от суровините и материалите и в последващо отписване на вземанията на дружеството като несъбираеми. Тези два факта сочат на допълнително намалена ликвидност на кратострочните активи, неотчетена при изчисляването на коефициента. А наличните парични средства – 30 000лв. са недостатъчни за покриване на съществуващите кратктосрочни пасиви към тази дата.

Коефициентите на финансова автономност / задлъжнялост, като съотношение между собствен капитал и пасиви, макар и помощни, към 31.2014г. са с лоши стойности. Съотношението СК/пасиви, отразяващо колко собствен капител стои срещу 1лв. дълг  е 0.32 при препоръчителни стойности по-големи или равни на 1. Идентично е положението и при реципрочния коефициент – на задлъжнялост – 3.16 при препоръчителни стойности по-малки или равни на 1. Изчислените показатели сочат че към 31.12.2014г. дружеството е зависимо от кредитори и не е финансово автономно.

Не е налице положителна промяна в икономическото състояние на търговеца през 2015г., напротив в края на годината дружеството вече не притежава никакви активи и е преустановило извършеното на дейност.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че по данни от ГФО на дружеството състоянието на неплатежоспособност е трайно настъпило към 31.12.2014г., която дата следва да бъде определена от съда като начална дата на неплатежоспособността.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта му, с която е определена началната дата на неплатежоспособността следва да отменено и вместо него постановено друго, с което за начална дата да бъде определена датата 31.12.2014г.

Доколкото кредиторът подал въззивната жалба срещу решението е освободен от държавна такса на основание чл.84 ал.1 т.1 от ГПК, дължимата по делото държавна такса в размер на 125лв. следва да бъде събрана по реда на чл.620 от ТЗ от масата на несъстоятелността.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 97 от 30.09.2016г., поправено с решение № 146 от 28.12.2016г., на Шуменски ОС по търг.дело № 392/16г., в частта му, с която  е определена начална дата на неплатежоспособността – 27.07.2016г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2014г.

ОСЪЖДА „Корект 98“ АД в несъстоятелност със седалище гр.Шумен, адрес на управление гр.Шумен, ул.”Владимир Вичев” № 14, ЕИК 127055350, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Варненски апелативен съд сумата 125лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща дължима по делото държавна такса.

Препис от решението да се обяви в книгата по чл.634в от ТЗ, водена от съда по несъстоятелността.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от настоящето решение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: