РЕШЕНИЕ

 

94             16.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                                               търговско отделение

На двадесет и пети март                                                                          2014     година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Златка Златилова

                                        ЧЛЕНОВЕ Петя Хорозова

                                                             Кристияна Генковска

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 90 по описа за 2014 г. докладвано       съдия З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК .

Образувано е по въззивната жалба на  ЕТ”Г- Д Е” със седалище с. Вазово, срещу решение № 211/12.11.2013 г. постановено по т.д. 74/2012 г. по описа на ДОС с което е отхвърлен като неоснователен иска на въззивника срещу „А – ДБ” за връщане на недължимо платената сума от 168 000 лв. представляваща заплатена цена по развален предварителен договор от 22.06.2009 г. за покупко-продажба на зърнокомбайн и ПСС.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение за уважаване на иска.

Ответната страна не е представила писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и при разглеждане на спора като въззивна инстанция приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 87 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЕТ”Г- Д Е” твърди, че ответникът не е изпълнил сключения на 22.06.2009 г. предварителен договор за продажба на зърнокомбайн и ПСС, по който „А- ДБ” ООД се е задължил след плащане до 31.12.2009 г. на сумата 168 000 лв. да прехвърли собствеността на вещите в нов 14 дневен срок. С писмо връчено на 14.01.2010 г. ищецът-купувач е поканил ответника да изпълни задължението си и го е предупредил, че при неизпълнение ще счита договора за развален, след което е предявил иска за връщане поради отпаднало основание на платената сума от 168 000 лв. В допълнителна искова молба /л. 66 и сл. от първ.д./ ищецът добавя като основание за разваляне на договора и факта, че ответникът не е станал собственик на вещта, поради което не може да му я прехвърли, като сочи, че зърнокомбайнът продължава да е собственост на „Вива Агротекс” гр. Дулово.

Ответникът „А ДБ” ООД оспорва иска като неоснователен по съображения, че ищецът е неизправна страна по договора и не може да го развали, както и че поканата съдържаща едностранното изявление за разваляне не му е връчена. При условията на евентуалност прави възражения за прихващане със сумата 168 000 лв. като обезщетение за ползване на продадената вещ за времето от сключване на договора до датата на предявяване на иска, претендира прихващане със същата сума, но като обезценяване на вещта и при евентуалност претендира прихващане със сума от 6 900 представляваща вреди от неизпълнение на задължение на ищеца за плащане на ДДС.

След преценка на доказателствата по делото в тяхнвата съвкупност и доводите на страните съставът на съда приема за установено:

По характера си договорът от 22.06.2009 г. не е  предварителен договор, а договор за продажба. Видно от съдържанието му, което съдът тълкува в съответствие с принципите на чл. 20 ЗЗД, предмет на насрещните престации е прехвърляне на собственост срещу определена цена, а не задължаване за сключване на окончателен договор. Така в т. 1 „продавачът се задължава да прехвърли собствеността, а съгл.„ т. 2 „купувачът се задължава да закупи” вещите. Страните са свободни да договарят и са договорили собствеността да не преминава веднага, а след плащане изцяло на цената, като върху купувача премината само риска /т. 3/. Към момента на сделката ответникът не е придобил собствеността, но е предал вещите на ищеца, който авансово е платил част от цената 77 999 лв. /с ДДС/, като остатъкът от 90 001 лв. /общо 168 000 лв. /с ДДС/ се е задължил да плати в срок до 31.12.2009 г. На това задължение на ищеца съответства задължението на продавача- ответник да прехвърли собствеността в двуседмичен срок след пълното плащане, като срокът може да бъде удължен поради непредвидени обстоятелства с още две седмици.

В първа инстанция е назначена и приета ССЕ за изясняване на спорния факт – платена ли е изцяло цената. Вещото лице в заключението си /л. 183 и сл. от първ.д./ след извършена проверка на платените, съответно получени парични средства и счетоводните записвания при страните, констатира че записванията в счетоводните регистри при страните са „идентични и в еднакви размери”. Те обаче не съответстват на договореностите по предварителния договор. Така общата стойност на оформените данъчни документи от „Агро груп ДБ” ООД е за 142 000 лв, а по предварителен договор 168 000 лв. Извършени са плащания на стойност 91 200 лв., но има извършено прихващане оформено с двустранно подписан протокол./л.164 първ.д/ на сума от 41 563,20 лв. по приложени ф-ра № 75/13.01.2010 г. с предмет „продажба пшеница” с насрещните вземания на ответника по ф-ра № 103/31.08-2009 г. за 25 000 лв. изцяло и по  № 148/13.01.2010 г. на стойност 25 800 лв. частично, като остава неплатено задължение 9 236,80 лв. След което има извършено още едно плащане в брой на 31.01.2010 г. на 4 921 лв. Така видно от таблица на л. 186 от заключението общо платеното и прихванато е 160 684,20 лв., спрямо изготвените фактури за 168 000 лв. От тези плащания две по ф-ри №66/22.03.2009 г. за 40 000 лв. и 67/27.03.2009 г. за 12 000 лв. или общо за 52 000 лв. са извършени преди подписване на предварителния договор. В самия предварителен договор се признава като получена по- голяма сума, а именно 77 999 с ДДС. Следователно, погасеното задължение с плащания и прихващания след сключване на договора на 22.06.2009 г. е 108 684,20 лв. /160 684,20 – 52 000/. Това е повече от дължимите съгласно договора 90 001 лв. Съдът приема признанието в т. 1 от договора, че са получени авансово платените общо 77 999 с ДДС, за годно доказателство, въпреки че са отразени счетоводно само 52 000 лв. Счетоводните записвания по арг. от чл. 55 ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ не могат да служат като доказателства в полза на тези които са задължени да ги водят, ако са водени в нарушение на изискванията на този закон. Затова въпреки че по издадени фактури са погасени 160 684,20 лв. /чрез плащане и прихващане/, съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора, защото част от признатата за платена авансово сума за разликата над 52 000 лв. до 77 999 лв. не е счетоводно отразена, освен това вместо дължими 90 001 лв. след подписване на договора ищецът е погасил задължения за 108 684,20 лв. Факт е, че прихващането на сумата от 41 563,20 лв, е извършено на 13.01.2010 г., т.е. след изтичане срока на договора, но след като ответникът е подписал двустранния протокол, той е приел изпълнението и не може да прави възражение за неизпълнен договор. Още повече, че  самият той е бил неизправна страна по договора тъй като не е станал собственик на процесния зърнокомбайн, който е следвало да придобие по договор за лизинг. Видно от приетия като доказателство талон за регистрация на земеделска и горска техника /л. 70 първ.д./ собственик на зърнокомбайн Клас Доминатор 208 Мега рег.№ СС 01568 продължава да е „Вива Агротекс” ЕООД. Доводите, че собствеността на зърнокомбайна не е прехвърлена на „А ДБ” ООД, защото неизпълнението от негова страна на лизинговия договор  е последица от неизпълнението на задълженията на ищеца по предварителния договор за продажба са несъстоятелни. Ищецът не е страна по договора за финансов лизинг, за да се ангажира отговорността му. Но дори да се приеме, че двата договора са взаимообвързани, не се доказва негово виновно поведение. Договорът за финансов лизинг /л. 27 и сл. първ.д./, е сключен на 9.07.2007 г. при покупна цена 73 114,73 евро от която 20 % са платени авансово. Останалите 58 491,78 евро са се дължали на 36 вноски от по 1 624 евро месечно или към момента на сключването на предварителния договор ответникът като лизингополучател би следвало да е платил 37 352 евро, като остатъкът от 21 140 евро се покрива изцяло още от авансовото плащане на  ЕТ Т – Д Е” в размер на 77 999 лв. с /ДДС/. Освен това срокът за изпълнение по договора за финансов лизинг е  по – дълъг до 9.07.2010 г. докато по  предварителния договор е до 31.12.2009 г.

Съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора за продажба от 22.06.2009 г., а неизправна е ответникът, който не е могъл и продължава да е в невъзможност да предаде вещта на която не е станал собственик, затова за ищеца е възникнало правото да развали едностранно договора. Дори да се приеме, че писмото – изявление по смисъла на чл.87 ал. 1 ЗЗД получено на 14.01.2010 г. във фирмата на ответника от Камена Дичева, не е произвело действие, защото не е връчено на законния представител, съдът намира, че договорът е развален. Съображенията за това са, че ответникът е уведомен считано от получаване на исковата молба и въпреки дадената му възможност за изпълнение, за което производството пред първата инстанция е спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 1 ГПК, той не е предприел необходимото за да стане собственик на зърнокомбайна и ПСС, след което да изпълни задължението си да прехвърли собствеността им на ищеца. Като последица на развалянето за ищеца е възникнало правото на осн. чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 87 ал. 1 ЗЗД да претендира връщане на дадените 168 000 лв., които съдът приема че са платени чрез приетите от експертизата погашения от 160 684,20 лв. и признатите за получени по сключения предварителен договор авансови плащания, за разликата над 52 000 лв. /за които има издадени фактури/ до признатите за платени 77 999 лв.. Искът с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на 168 000 лв.е основателен и следва да се уважи.

По процесуалните възражения за прихващане: Съдържат се в отговора на исковата молба и са допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

1.Ответникът е направил изявление за прихващане на сумата 168 000 лв. дължима от другата страна - „”Т Д Е” ЕТ. Без да определя правната квалификация, е посочил фактическите основания – обезщетение за ползване на продадената вещ за времето от сключване на договора до предявяване на иска, алтернативно същата сума като обезщетение на вреди от обезценяване на вещта.

Право на обезщетение поради разваляне има кредиторът упражнил правото си по чл. 87 ал. 1 ЗЗД, но не и виновната за развалянето страна в случая „А ДБ” ООД. Съгл. чл. 88 ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие. Ползването до момента на разваляне на договора е било на правно основание, затова не се дължи обезщетение за ползване, нито вреди поради обезценка на вещите, тъй като е естествен процес на изхабяване в резулат на ползването. С развалянето на договора се е заличил юридическият факт на договора и е отпаднала договорната връзка. В хипотезата на връщане на вещи на отпаднало основание получателят, т.е. лицето, което държи вещта след отпадане на основанието, на осн. чл. 57 ЗЗД дължи плодовете от момента на поканата и стойността, ако вещта е погинала. За минал период преди направеното възражение за прихващане, което съдът третира като покана липсва основание за присъждане на вземане по смисъла на чл. 57 ЗЗД.

Второто възражение за прихващане е със сумата 6 900 лв. вреди също е неоснователно.. Сумата представлява размера на ДДС по издадената от ищеца фактура №75/13.01.2010 г. за цената на продадена на „А ДБ” пшеница. С ревизионен акт № 1003468/01.11.2010 г. на ТД на НАП Варна не е признато право на данъчен кредит в полза на „А ДБ”, като жалбата на страната е отхвърлена от ВАС. В мотивите на решение № 7290/22.05.2012 г. постановено по адм.д. 10409/2011 г. на ВАС е посочено, че липсват годни доказателства за предаване на пшеницата по договор за влог от 17.07.2009 г. както твърди ревизираната страна „А ДБ” , тъй като товарителниците за превоз на 173 т. пшеница не са подписани от изпращач, превозвач и получател. Поради липса на действителен превозен договор не е доказано предаден ли е товарът на получателя, респ. имал ли е право на данъчен кредит към този момент. Настоящият състав на съда приема, че настъпилите за „А ДБ”вреди са резултат на негови действия - а именно несъответствие между счетоводните регистри и първичната документация относно получената пшеница, по договор за влог от 17.07.2009 г.

Тъй като ответникът не е предявил иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на вещта липсва основание за упражняване на право на задържане на плащането от негова страна до предаване владението на зърнокомбайна.

Поради различие в мотивите и крайния резултата  обжалваното решение следва да се отмени  и се постанови друго с което искът се уважи.

Предвид направеното искане и представени доказателства за извършените съдебни разноски на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК на ЕТ”Г- Д Е” следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции в размер на сумата  15 720  лв.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение № 211/12.11.2013 г. постановено по т.д. 74/2012 г. по описа на ДОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „А – ДБ”ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич ул”Крайовски договор №9 ЕИК 124654707 да плати на ЕТ”Г- Д Е” със седалище с. Вазово обл. Разград ЕИК 116544809 сумата 168 000 лв. дадена на отпаднало основание поради разваляне на договор от 22.06.2009 г., ведно със законната лихва считано от 13.03.2012 г. до окончателното плащане и съдебни разноски за двете инстанции 15 720 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1  от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :