Р Е Ш Е Н И Е

№   155/28.05. 2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 21.04.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРА ХРИСТОВА        

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

          РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

при секретаря Десислав Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 90 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:  Производството е по чл.258 ГПК.

Производството е образувано по подадена от Синдика  на „Г П” ЕООД/в несъстоятелност/ ЕИК-124611032, чрез процесуален представител жалба срещу решение № 168 от 28.10.2014год., постановено по т.д. № 124/2013год. по описа на ДОС.  С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Г ПЕООД/в несъстоятелност/   ЕИК-124611032   срещу Т.Г.Г. ЕГН-********** искове за заплащане общо на сумата от 39 768,91лв.- вреди, причинени на дружеството ищец до 16.03.2011 г. в качеството му на управител и за сумата от  9 295 лв. вреди, причинени в периода от 28.03.2011 г. до 29.04.2011 г.,в качеството му на пълномощник на управителя и «Г П»ЕООД/в несъстоятелност/ е осъдено да заплати по сметката на ДОС сумата от  1 962,56 лв. за държавна такса.

 Изразява становище за неправилност на решението, поради незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуални правила, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, че не е налице нанесена вреда на дружеството, въпреки установеното разпореждане с парични средства на несъстоятелното дружество за погасяване на чужди задължения.

В съдебно заседание, въззивната страна чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В подкрепа на жалбата синдикът е представил и писмени бележки.

Въззиваемата страна и третото лице-помагач-„Здравец тур”ООД, не са изразили становище по жалбата.

 Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от И.А.М.–синдик на «Г П»ЕООД/в несъстоятелност/, с която са предявени следните обективно съединени искове срещу  ответника Т.Г.Г.:

За осъждането на ответника за вреди, причинени на„Г П” ЕООД, в качеството му на управител на „Г П” ЕООД, чрез погасяване задължения на „Здравец-тур” ООД към трети лица, с парични  средства на „Г П” ЕООД, извършени през периода 10.12.2009 г. до 16.03.2011 г. в размер на сумата от 39 768,91 лв.

Иск  за осъждането на ответника за вреди в размер на 9 295 лв., причинени чрез погасяване задълженията на „Здравец-тур”ООД към трети лица, с парични средства на „Г П” ЕООД в периода 28.03.2011 г. до 29.04.2011 г.,в качеството му на пълномощник на управителя.

В исковата молба се излага, че ответникът в качеството му на управител на „Г П” ЕООД и на пълномощник на управителя, е погасявал задължения на  „ЗДРАВЕЦ-ТУР”ООД към трети лица, в периода 10.12.2009 г. до 16.03.2011 г., в общ размер на  сумата от 39 768,91 лв., чрез извършването на преводи от паричните средства по сметките на дружеството в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” и „АЛФА БАНК-КЛОН БЪЛГАРИЯ”. С извършените преводи, ответникът неправомерно и без основание е погасил чужди задължения, като с тези разпоредителни действия на дружеството били причинени вреди. За това се иска осъждането на ответника да заплати исковата сума, представляваща общия размер на преведените суми от сметките на „Г П” ЕООД за погасяване на задължения на „Здравец тур” към трети лица.

Ответникът Т.Г.Г., в писмен отговор, както и в съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва извършването на процесните плащания, но оспорва твърденията за причинена вреда на търговското дружество „Г П”ЕООД, като заявява, че задължения на ищеца в размер на 138 270евро  са платени от страна и със средства на „Здравец тур”ООД. Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че посочените в исковата молба плащания със средства на ищеца за погасяване на задължения на ”ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД към трети лица, са извършени от управителя на «Г П»ЕООД Т.Г.Г. и впоследствие -от лицето Т.Г.Г., като пълномощник на управителя. Тези безспорни плащания се установяват и от приложените към исковата молба писмени доказателства /стр.17-78/.

По делото е допусната ССчЕ, която е изготвила заключение, неоспорено от страните. Според заключението, за периода 01.01.2009 г.-22.02.2012 г. по разплащателната валутна сметка на «Г П»ЕООД в «ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ» АД, са постъпили парични средства от чуждестранните лица «Томас Кук» АГ и «Бухер Райзен» ГмбХ в размер на 55 247,94 евро, с левова равностойност 108 055,58лв., с посочено основание «за «”ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД .Вещото лице подчертава, че това са вземания на ”ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД  от тези лица, но валутните парични средства постъпват и се усвояват от «Г П»ЕООД.

         Вещото лице отбелязва, че при всяко движение на парични средства е формирано вземане или задължение между дружествата. С така получените парични средства по валутната сметка на «Г П»ЕООД, при «Г П»ЕООД възниква задължение към ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД   до размера на получените валутни парични средства.

Изложеното от вещото лице се установява и от доказателствата по делото.

Видно от изготвената справка-Приложение 1 към ССЕ, първото внесено  в полза на «Г П»ЕООД и извършено плащане със суми, предназначени за «Здравец тур»ООД е на 24.06.2009год. Към 15.12.2009год., когато са извършени първите плащания / в размер около 2 500лв./от дружеството-ищец на задължения на «Здравец тур»ООД, внесената сума е в общ размер 14 613лв. Видно от приложението, винаги внесените суми за сметка на «Здравец тур»ООД, във всеки един момент са надвишавали сумите с които са погасявани задължения на дружеството към трети лица. В този смисъл, ответникът е погасявал задължения на посоченото дружество към трети лица със средства, дължими към «Здравец тур»ООД, на което ответникът също е управител.

С оглед на изложеното, следва да се направи следното обобщение: Ответникът Г., в качеството си на управител на «Здравец тур»ООД, се е договарял с трети лица, задълженията им към дружеството да бъдат погасявани чрез превеждане по сметка на «Грин парк»ЕООД. Впоследствие, като управител на «Грин Парк»ЕООД, от средствата на дружеството е превеждал процесните суми за погасяване на задължения на «Здравец тур»ООД към трети лица. Следователно, чрез извършените плащания, средствата са били възстановявани на ”ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД.

Както се изложи, в банковата сметка на «Грин парк»ЕООД са постъпили по- голям размер средства на ”ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД, в полза на когото са извършени плащанията и през целият процесен период постъпилите средства са били в по-голям размер от разплатените.

Следователно,  след извършените плащания, по крайното салдо по сметката на «Г П»ЕООД, не се е получил  отрицателен резултат, който да е довел до реална вреда, респективно и след извършените плащания на задължения на ”ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД към трети лица, по сметката на «Г П»ЕООД са оставали суми, преведени за ”ЗДРАВЕЦ ТУР” ООД. С други думи, при извършениете плащания,  „Г П”ЕООД  не се явява кредитор на „Здравец тур”ООД.

По изложените съображения съдът намира, че не се установяват реално настъпили вреди от посочените действия на ответника, следователно  не се установяват материално-правните предпоставки за ангажиране отговорността на същия в качеството му на управител, на основание чл. 145 от ТЗ  и в качеството му на пълномощник на управителя по чл.45 от ЗЗД, относно претендираните вреди. Исковете се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

На основание чл.620 ал.5 ТЗ, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата от 981,28лв.-държавна такса по въззивната жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168 от 28.10.2014 год., постановено по т. д. № 124/2013 год. по описа на Добрички окръжен съд.

ОСЪЖДА Г ПЕООД/в несъстоятелност/   ЕИК-124611032, представлявано от синдика И.А.М., да заплати в приход на държавния бюджет по сметка на ВАпС сумата 981,28лв.-държавна такса по въззивната жалба.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.