О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №145

 

06.03.2018г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 90

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, образувано по частна жалба на Р.И.С., Л.Р.М. и И.С.М., представлявани по пълномощие от адв. Е.Ф. ***, срещу определение № 1/02.01.2018г., постановено по т. д. № 346/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите въззивна частната жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, допуснато със Заповед № 458/28.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4204/2012г. по описа на Добрички районен съд, и производството по делото е прекратено.

С оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на прекратителното определение се иска неговата отмяна е връщане на делото на окръжния съд с указания за произнасяне по същество. В евентуалност е направено искане за решаване на спора по същество от апелативния съд. Твърди се, че предявяването на отрицателен установителен иск от частните жалбоподатели, в срока по чл. 414 ГПК, с който се цели отричане съществуването на паричните задължения, за които е издадена заповед за изпълнение, е еквивалентно на възражение по чл. 414 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Представителя на насрещната страна „ БАНКА ДСК“ ЕАД  гр. София, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на ВнАпС, като обсъди твърденията на жалбоподателите във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба по чл. 419 ГПК, Добричкият окръжен съд е съобразил безспорното обстоятелство, че жалбоподателите не са подали възражения по чл. 414 ГПК. Прието е, че единствено подаването на възражение по реда на чл. 414 от ГПК може да доведе до правната възможност да бъде подадена жалба срещу незабавното изпълнение и, евентуално, същото да бъде отменено, а при предявен допустим иск по чл. 124 от ГПК, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, защитата на длъжника се изчерпва в това за да поиска спиране на незабавното изпълнение от съда, пред който делото по установителния иск е висящо, или да поиска спиране по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, от заповедния съд.

Оплакванията за неправилност на определението са неоснователни.

Предпоставка за допустимостта на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, съобразно правилото на чл. 419, ал. 2 ГПК, е едновременното подаване, заедно с жалбата, и на възражение по чл. 414 ГПК.

По делото е безспорно установено от фактическа страна, че по ч. гр. д. № 4204/2012г. по описа на Добрички районен съд, по което е издадена Заповед № 458/28.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в полза на „ Банка ДСК“ ЕАД - гр. София срещу частните жалбоподатели, не са подадени възражения по чл. 414 ГПК от солидарните длъжници. По подадена на 04.12.2017г. искова молба пред СРС, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, от Р.И.С., Л.Р.М. и И.С.М., срещу „ Банка ДСК“ ЕАД - гр. София, е образувано гр. д. № 85047/2017г. по описа на СРС, І г. о., 162 състав, за установяване несъществуване в отношенията между страните на вземанията на банката, за които е издадена заповед за изпълнение. С разпореждане № 294605/15.12.2017г., постановено по гр. д. № 85047/2017г. по описа на СРС, І г. о., 162 състав, исковата молба е върната, на основание чл. 130 ГПК, като недопустима. Въпросът за допустимостта на образуваното исково производство по чл. 124 ГПК към момента не е разрешен с окончателен съдебен акт, тъй като няма данни за влизане в сила на разпореждането за връщането на исковата молба. Същевременно, практиката на съдилищата по аналогични казуси е противоречива.

Съгласно цитираното в частната жалба решение № 76/07.05.2013г. на ВКС по гр. д. № 391/2012г. , ІV г. о., отрицателния иск за установяване, че едно парично вземане не съществува, е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай, според съставът на ВКС, предявеният иск има ефекта на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и заповедта за изпълнение не може да влезе в сила, като е прието, че ищецът може да поиска от исковия съд спиране на допуснатото незабавно изпълнение като обезпечителна мярка.

Посочените разрешения по процесуални въпроси се възприемат от настоящия състав, но не и изразеното становище по – долу в мотивите на решението на ВКС, че с предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника в срока по чл. 414 ГПК е осъществена предвидена от закона процесуална предпоставка за допустимост на искане за спиране на изпълнението, по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, от съда, постановил незабавното изпълнение. Не се възприемат и доводът в жалбата, основан на твърдения за приложение по аналогия на разрешението на ВКС за допустимост на искане по чл. 420, ал. 2 ГПК пред заповедния съд. Доводът е в смисъл, че при липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК, въззивният съд, който е сезиран с частната жалба по чл. 419 ГПК, следва да приравни предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника по заповедта за изпълнение с предвиденото като условие за допустимостта на процесуалното действие по подаването на възражение по чл. 414 ГПК пред заповедния съд.

Способите за защита на длъжника в заповедното производство са изчерпателно /лимитативно/ определени от процесуалния закон. Ако се възприеме становище, че длъжникът има право да избере дали да ползва специаалните способи за защита в заповедното производство или да инициира допустимо исково производство по общия исков ред, то приравняването на ефекта на предявяване на отрицателен установителен иск на този на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е само по отношение на това, че заповедта за изпълнение, задълженията по която са оспорени по съдебен ред в предвидения срок за възражение, не може да влезе в сила. В случая длъжниците са избрали способ за защита, при който разрешаване на спора за съществуване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, е пренесен в общ исков процес. С инициирането на исковото производство не може да се приеме за осъществено изрично предвиденото от закона, като условие за допустимостта на жалба по чл. 419 ГПК, процесуалното действие по чл. 414 ГПК пред заповедния съд.

Добричкият окръжен съд е направил правилна преценка на фактите по делото, които са от значение за допустимостта на жалбата срещу допуснатото незабавно изпълнение на Заповед № 458/28.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. При постановяване на определението не е допуснато нарушение на закона, същото не страда от пороци и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, І - ви състав на Варненски апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1/02.01.2018г., постановено по т. д. № 346/2017г. по описа на Добрички окръжен съд.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.