О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                           297

 

                 гр.Варна,07.05.2014г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

    ЧЛЕНОВЕ: П. Х*

                          К* Г*

     

 

като разгледа  докладваното от съдия Кр. Г* в.т.д. № 92 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по въззивна жалба от „Ю* Б*”АД, чрез пълномощника адв.П.К., против решение № 1091/29.112013г. по т.д. № 1493/13г. на ВОС, с което е обявена неплатежоспособността на „Л* И* К*”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Осми Приморски Полк №128, ет.3, оф.81, представлявано от Р* Й* А*, с начална дата - 08.02.12г., на основание чл. 630 ал. 1, т. 1 ТЗ.; е открито производство по несъстоятелност на „Л* И* К*” ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Осми Приморски Полк №128, ет.3, оф.81, представлявано от Р* Й* А*, на основание чл. 630 ал. 1, т. 2 ТЗ ; е назначен за временен синдик А* Г* К*.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение. Оплакванията са за допуснато от ВОС съществено процесуално нарушение предвид неназначаване на допълнителна ССЕ по релевантни за спора въпроси, което е довело до необосновани изводи относно спорните факти. Прави се и оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът счита, че не съществува задължение на длъжника спрямо ищеца „И* к*”АД , така както е посочено по исковата молба и прието за установено от първоинстанционния съд. От друга страна намира, че се доказва притежаване от длъжника на достатъчни като стойност краткотрайни и дълготрайни активи, поради което същият може да удовлетвори вземанията на кредиторите и за техните интереси не съществува опасност.  Изрично и във въззивната жалба, и в проведените две съдебни заседания пред настоящата инстанция процесуалният представител на въззивника поддържа искане за отмяна на атакуваното решение на ВОС изцяло и постановяване на друго, с което се отхвърли молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Л* И* К*”ЕАД.

Въззиваемите страни „Л* И* К*”ЕАД / в открито производство по несъстоятелност/ и „И* к*”АД не депозират писмен отговор. В с.з. пълномощникът на последното дружество поддържа становище за недопустимост на въззивната жалба, евент. за неоснователност.

ВнАС намира следното:

Производството по т.д. № 1493/2013г. на ВОС е образувано по исковата молба на „И* к*”АД по чл.625 ТЗ, в която се обосновава качеството на ищеца като кредитор на  длъжника „Л* И* К*”ЕАД с оглед съществуващи в полза на първото дружество на изискуеми парични вземания,  основаващи се на три договора за заем – за главници , договорни лихви и неустойки.

„Ю* Б*”АД е присъединил се по реда на чл.629, ал.4 ГПК кредитор.

Предвид гореизложеното ВнАС прави следните правни изводи:

Присъединил се по реда на чл.629,ал.4 ТЗ кредитор няма правен интерес да обжалва изцяло решение по чл.630 , ал.1 ТЗ / като изрично не прави оплакване и не формулира искане досежно определяне на друга начална дата на неплатежоспособност на длъжника/ с искане за отмяна и постановяване на друго решение от въззивния съд , с което се отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл.631 ТЗ.

Производството по несъстоятелност разкрива някои специфики за разлика от общите правила на ГПК. Както е прието и в Определение № 245/23.04.2012г. по т.д. № 176/12г. на ВКС, І т.о., щом като първоначалният кредитор на осн. чл.621а,ал.3,т.2 ТЗ не може да оттегли или се откаже от молбата си по чл.625 ТЗ, недопустимо е това да направи присъединилият се към нея в първото съдебно заседание по образуваното производство по несъстоятелност кредитор. Оттук по аргумент от по-силното основание недопустимо е след постановяване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ , този съдебен акт да се атакува от присъединилият се в производството по несъстоятелност кредитор с искане за постановяване на решение по чл.631 ТЗ .

Видно от настоящата въззивна жалба оплакванията в нея са за липса на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Л* И* К*”ЕАД като основно се оспорва качеството кредитор на първоначалния ищец „И* к*”АД. Същите възражения по съществото си представляват оспорване на вземане на кредитор и могат да се въведат от настоящия въззивник по реда на чл.690, евент. чл.694 ТЗ.

Поради което производството по недопустимата въззивна жалба следва да се прекрати.

На осн. чл.78, ал.4 ГПК в полза на въззиваемата страна „И* к*”АД следва да се присъдят сторените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв. Доколкото предмет на обжалване е решение по чл.630, ал.1 ТЗ , съдебната практика приема, че не се касае до произнасяне със сила на пресъдено нещо относно предявено вземане. Следователно разноските следва да се определят по реда на чл.7, ал.1,т.4 от Наредба №1/2004г. – като при неоценяем иск.

Водим от горното , съдът

 

                 О П Р Е Д Е Л И

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 92/14г. на ВнАС.

ОСЪЖДА „Ю* Б*”АД, ЕИК 000694749 да заплати на „И* к*”АД, ЕИК ***** сумата от 300лв. , представляваща сторените от последното разноски пред настоящата инстанция , на осн. чл.78, ал.4 ГПК.

Определението за прекратяване може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: