РЕШЕНИЕ

 

№    99/    17.04.2014 г   Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                            търговско отделение

На  двадесет  и пети март                                                                                   2014 година

В публично заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова

                                                                              Кристияна Генковска

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 93 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивните жалби на Г.В.Т. и ЗК”Л.И.” АД срещу решение  № 978/07.11.2013 г. постановено по т.д. 684/2013 г. на ВОС с което е осъден застрахователят да плати на Г.Т. сумата 8 000 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, виновно причинено от Е.Ю. на 3.10.2010 г. ведно със мораторни лихви 2079,75 лв. за периода от настъпване на деликта до предявяване на иска и искът за обезщетение е отхвърлен за разликата до 30 000 лв.

Въззивникът Т. обжалва решението в отхвърлителната част на иска за разликата над 8 000 лв. до 30 000 лв. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и константната практика на ВКС относно размера на обезщетението, поради което претендира отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция за обезщетение в пълен размер, ведно със законна лихва и съдебни разноски.

Въззивникът ЗК”Л.И.” АД обжалва решението като неправилно в частта с която искът за главницата е уважен за разликата над 4 000 лв. до 8 000 лв. и в частта на присъдена законна лихва 2 079,75 лв. за периода до предявяване на иска. Наведени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неприето от съда съпричиняване по чл. 51 ал. 2 ЗЗД поради което се иска отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска за обезщетение за разликата над 4 000 лв. и в частта на присъдената законна лихва за периода до предявяване на иска.

Третото лице помагач – деликвентът Е.Ю. не изразява становище по въззивните жалби.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт и са допустими.

По съображения изложени в писмен отговор всяка от страните оспорва основателността на въззивната жалба на другата страна.

Съдът след служебна проверка намира, че постановеното решение е валидно и допустимо и в качеството си на въззивна инстанция приема по съществото на спора:

Предмет на въззивното обжалване е размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 ал. 1 КЗ и началният момент на начисляване на законна лихва. Застрахователят обжалва решението в осъдителната му част, над 4 000 лв, поради което няма спор относно фактическият състав на иска за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на увредения Г.Т. за неимуществените вреди настъпили в резултат на виновно причинено ПТП на 3.10.2010 г. от Е.Ю., като водач на МПС л.а.марка”Ауди” с рег. № В ХХХХ СН застрахован по риск „Гражданска отговорност” в ЗК”Л.И.” АД, а спорът се свежда до размера на дължимото обезщетение.

Размерът на паричното обезщетение за вредите от непозволеното увреждане на здравето на ищеца съгл. чл. 52 ЗЗД следва да се определи по справедливост, въз основа на преценката на съществуващи обективни обстоятелства и факти. В случая от значение е характера на увреждането, продължителността на лечението и резултатите от него, перспективите за здравословното състояние на пострадалото лице. Видът на причинената телесна повреда по смисъла на чл. 128 – 135 НК има отношение към квалификацията на престъпленията и определяне на наказанието и няма пряко отношение към размера на обезщетението. Затова доводите на ищеца, че е претърпял две средни телесно повреди, поради което следва да му се присъди по- високо по размер обезщетение са неоснователни. В случая получените от ищеца в резултат на ПТП травми са счупване основата на първа предходилна кост на ляво стъпало и изкълчване на дясна ключично-лопаткова става. Те се установяват от издаден болничен лист № 0362165/5.10.2010 г. за 20 дни домашно лечение и се потвърждават от заключенията на съдебно-медицинската експертиза назначени и приети в първа инстанция. Счупването без разместване на първата предходилна кост на долен ляв крайник е обусловило нетежки затруднения при ходене за период от 1,5 месеца, като възстановяването е преминало без усложнения. Видно от допълнителното заключение на вещото лице  д-р Р. и обясненията в с.з. на 16.10.2013 г., изкълчената ключично-лопаткова става не е зарастнала пълноценно, като в областта на съединяване на ключицата с акромиона има лека неболезнена подутина, като остатъчната деформация на раменната става е обусловила по- дълъг период на болезнени усещания, въпреки че няма нарушения в обема на движение на ръката.

Така понесените от ищеца и подлежащи на обезщетение болки следва да се съобразят с тези факти, както и с продължителността на лечението което е преминало без оперативна интервенция, престой в стационар или обслужване на легло. Проявата на болки в ставата при промяна на температура и влажността, което вещото лице допуска като възможност, както и наличие на болки в крака при продължително шофиране в раменната става при вдигане на тежести, които се потвърждават от свидетелските показания, следва да се съобразят при определяне на размера на вредите. Но тези субективни усещания не доказват допълнително влошаване на здравето и лоша перспектива занапред, след като счупването е заздравяло без усложнения, а обема на движение на ръката не е нарушен. Затова твърдението, че наличието на болки е станало причина за отказ от спортуване на ветроходство и въобще от занимания със спорт и за в бъдеще и в този смисъл ограничения до края на живота, не намират опора в доказателствата по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че по справедливост в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД компенсацията на преживените болки и дискомфорт от трайното затруднение на движенията от около 1,5 месеца за счупената без разместване първата предходилна кост на долен ляв крайник и около 2 месеца за изкълчената раменна става следва да се определи на общо 8 000 лв. Доводите, че съдът не е съобразил размера на обезщетението с лимитите по застрахователния договор са несъстоятелни. При определяне на размера на обезщетение са отчетени конкретните икономически условия и съответно застрахователните нива като ориентир, затова определената парична сума на обезщетението за конкретните увреждания по настоящия спор е значително по- висока от присъдено обезщетение към 2009 г. по сходен казус /вж. определение 1084/17.08.2009 г. на ВКС по гр.д. 769/2009 г.IV г.о. ГК./ Пряката съпоставката на конкретното обезщетение със лимита на застрахователни суми за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е некоректна. Лимитът от 1 000 000 лв. при едно пострадало лице включва пълния обем за обезщетяване на кръга от наследници и близки при смърт, поради което сравнение само двете цифри води до нелогични изводи.

По възраженията на застрахователя за намаляване на обезщетението поради принос на увредения - чл. 51 ал. 2 ЗЗД. В производството пред първа инстанция е направено възражение за съпричиняване - поради превишена скорост, което е разгледано от съда и е отхвърлено на база данни от съдебната автотранспортна експертиза. Повдигнатото за първи път с исковата молба ново възражение за съпричиняване основано на твърдението, че ищецът който има свидетелство за правоуправление на лек автомобил, не е правоспособен водач на мотоциклет от категорията на управлявания от него в момента на ПТП не подлежи на разглеждане поради преклузия на правото съгл. чл. 370 ГПК. Доводите, че съдът е бил длъжен като част от съвкупната преценка на съда по чл. 52 от ЗЗД да изследва служебно и въпроса за т.н. „относителна неправоспособност”са несъстоятелни. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първата инстанция и да бъде доказан от предявилата го страна / Така Решение № 92/24.07.2013 г. на ВКС по т.д.№540/2012 г. I т.о.ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

По основателността на претенцията за мораторни лихви за периода до предявяване на иска. Отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ е функционално обусловена от отговорността на деликвента, причинил застрахователното събитие и е при същите условия при които отговаря прекия причинител. Поради това на осн. чл. 84 ал. 3 ЗЗД законната лихва следва да бъде начислена от датата на увреждането, а не при условията на чл. 84 ал. 2 ЗЗД от поканата. С разпоредбата на чл. 226 ал. 2 КЗ изрично е изключена възможността на застрахователя да прави възражения за неуведомяване по чл. 224 ал. 1 КЗ в производството по прекия иск. Неуведомяването е неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования деликвент и затова  на осн. чл. 227 т. 2 вр. с чл. 223 ал. 2 КЗ изрично е предоставено право на застрахователя да предяви регресен иск срещу застрахования за платени лихви за забава съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на уведомяването по чл. 224 ал. 1 КЗ. /Така Решение № 6/28.01.2010 г. на ВКС по т.д. № 705/2009 г. ТК II о, постановено по реда на чл. 290 ГПК/

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди

За въззивната инстанция на основание чл. 78 ГПК на Г.Т. следва да се присъдят разноски за процесуално представителство, съобразно отхвърлената част от претенциите по въззивната жалба на другата страна, в размер на сумата 389,70 лв. от общо претендираните 1800 лв. за въззивната инстанция.

На ЗК”Л.И.” АД съдебни разноски за въззивната инстанция не се присъждат, тъй като  не се дължи възстановяване на държавна такса поради отхвърляне на жалбата и няма доказателства за платен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция за определяне на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената жалба на другата страна.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 978/07.11.2013 г. постановено по т.д. 684/2013 г. на ВОС.

ОСЪЖДА ЗК”Л.И.” АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София район Лозенец  бул.”Черни връх” № 51Д да плати на Г.В.Т. ЕГН ********** *** сумата 389,70 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата на другата страна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :