ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  236                                                26.03.2015 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                  Търговско отделение

На  26-и март                                                         Година 2015год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*  

                                          ЧЛЕНОВЕ:  Р* С* 

                                                             П*Х*

Като разгледа докладваното от Р.С* в.ч. търговско    дело

№ 93 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба от адв.Й.Ч., като пълномощник на Е.К.Д., против определение на ВОС № 4980/23.12.2014год. по т.д. № 2061/2014год. с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения, като се иска определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Основното съображение е, че водените между страните съдебни производства, са имали различен предмет, от предмета по прекратеното производство. Изрично уточнява, че предмета на прекратеното производство е установяване на липса на договор за заем и неполучаване на заеманата сума.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество същата е  неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба на жалбоподателя с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, срещу „Б* и* к*”ООД гр.Варна, представлявано от управителя П* Е* П* с  искане да бъде развален сключения по НА №35, т.ХІV, д. 22000/2004год. по описа на СлВп Варна, Договор за ипотека между  Е.К.Д. и „Б* и* к*”ООД с описание на ипотекираните имоти, поради неизпълнение на задължение за предоставяне в заем на сумата от 170 000лв.

С Разпореждане № 4835/13.12.2014год. съдът е оставил производството без движение и е задължил ищеца да изложи твърдения, с които  да обоснове правния си интерес от предявения иск, предвид водените между страните предходни съдебни производства.

В изпълнение на разпореждането, с молба вх.№ 36147/18.12.14год., жалбоподателят е посочил, че правният интерес от завеждане на иска е обстоятелството, че ответника не е предоставил заема в размер на 170 000лв., за обезпечение на който е сключен договора за учредяване на договорна ипотека. С обжалваното определение съдът е прекратил производството като е изложил съображения за недопустимост на същото, понеже съществуването на материалното право, на което се основава иска, е   установено с влязло в сила решение.

Определението е законосъобразно.

След направена  справка се установи, че по ч.г.д. № 8897/2007год. на ВРС ХХІ-ви с-в, с определение  от 23.11.2007год. постановено по реда на чл.237 ГПК/отм/ ищецът Е.К.Д.-лично и като ЕТ”А*-500-Е.Д.”, заедно с физическото лице Л.Д* са осъдени да заплатят на „Б* и* к*”ООД гр.Варна, сумата от 170 000лв., представляваща главница по договор за заем от 15.12.2004год., обективиран в н.а. № 85 н.д. 885/2004год. на н-с № 148 РНК, обезпечен с ипотека по същия н.а.  Определението е влязло в законна сила на 13.02.2009год.  Следователно, с влязъл в сила съдебен акт ищецът е осъден да заплати сумата от 170 000лв., като предоставена и невърната по договора за заем от 15.12.2004год.

Производството по т.д. № 939/2008год. на ВОС е образувано по предявени искове от „Б* и* к*”ООД гр.Варна, срещу жалбоподателя и Л.Д* за заплащане на договорни и законни лихви върху сумата от 170 000лв., представляваща главница по договор за заем от 15.12.2004год., на основание чл.240 ал.2 и чл.86 ал.1 ЗЗД. В процеса ответникът Е.К.Д. и ответницата Л.Д* са заявили и съда е приел за безспорно обстоятелството, че същите са получили по време на брака си сумата от 170 000лв. С постановеното решение, което е влязло в сила,  исковете са уважени, на претендираното основание. ..В процеса ответника Д. е оспорил единствено изискуемостта на задължението.  Влязлото в сила съдебно решение установява със сила на присъдено между страните по водения процес, съществуването на  материалното право, което е било основание на иска. А с разпоредбата на чл.299 ГПК е въведена забрана, спор разрешен с влязло в сила решение, да не може да бъде пререшаван.  Следователно, установеното по т.д. № 939/2008год. на ВОС, като част от предмета на делото съществуващо задължение по договора за заем от 15.12.2004год. в размер на 170 000лв., което е и дало основание на съда да уважи исковете за обезщетение за лихви за забава, не може да бъде пререшавано в друг съдебен процес.

Предвид изложеното и установеното със сила на присъдено нещо между страните относно  материалното право, формиращо предмета на влязлото в сила решение по т.д. № 939/2008год. на ВОС /дължимост на сумата от 170 000лв. по договор за заем от 15.12.2004год./, не може да бъде пререшаван. За това по т.д. № 2061/14год. на ВОС- което е с предмет да установи недължимост на сумата по договора за заем от  15.12.2004год.,- т. е. цели установяване на съществуването на обстоятелства, вече установени  с влязло в сила решение по проведен съдебен спор, производството се явява недопустимо и законосъобразно е било прекратено на основание чл.299 ал.2 ГПК.

С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          По изложените съображения Варненският апелативен съд

                                    

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4980 от 23.12.2014год. постанонвено по т.д. № 2061/2014год. по описа на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.