Р Е Ш Е Н И Е

            

 № 275

                              гр.Варна, 26.11.2018г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II състав,  в открито съдебно заседание на 24.10.2018 год. в състав :

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря E.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А. БРАТАНОВА в. т. дело № 93/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Л.И.К. *** против решение № 353/17.05.2016 год., постановено по т.д.№ 1601/2013 год.  по описа на ВОС, с което страната е осъдена да заплати на „Еффект" ЕООД, ЕИК 103826406, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна“ № 7, представлявано от Т. К. Д., сумата от сумата от 40477.22 /четиридесет хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за вреди, причинени от ответника на дружеството-ищец, в качеството му на негов управител, изразяващи се в подписване на спогодба с нотариална заверка на подписите 07.11.2012 г. с „Геосим” ООД за признаване на съществуване на задължение по договор за наем от 01.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2013г. до окончателното й изплащане на основание чл. 145 от ТЗ.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Предявената въззивна жалба е редовна и надлежно администрирана:

          По допустимостта на постановения съдебен акт:

Производството е с правно основание чл. 145 ТЗ. Съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС процесуална предпоставка за допустимо предявяване на иска по чл.145 ТЗ е наличието на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност по чл.145 ТЗ за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от регистъра / в този смисъл Решение № 129/02.09.2016 год., постановено по т.д. № 1002 по описа за 2015 г. на ВКС, ТО; Решение № 152/13.01.2017 год., постановено по т.д.№ 2795/2015 год. на ВКС, ТО, I отделение; Решение № 188/20.12.2016г. по т.д. № 1525/2015г. на ВКС, II т.о /. Решението на общото събрание на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск по чл.145 ГПК и е от категорията на онези процесуални предпоставки, за наличието на които сезираният със спора съд е длъжен да следи служебно и без да е необходимо надлежно направено от ответника по иска възражение за отсъствие на взето решение на общото събрание на съдружниците за реализиране на отговорността на бившия управител на дружеството с ограничена отговорност.

Настоящият иск е заведен на 30.08.2013 год. при твърдения, че подателят на исковата молба и управител на търговското дружество „Еффект“ ЕООД Т. К. Д. е и вписан едноличен собственик на капитала. В този случай,  предявената искова молба имплицитно обективира и решение на едноличния собственик за надлежно предявяване на иска, тъй като последният съвпада с подателя.

В срока за произнасяне и след извършена служебна справка в ТР по партидата на търговеца „Еффект“ ЕООД, въззивният съд констатира, че с договор от 29.08.2013 год. едноличният собственик Т. К. Д. е прехвърлил притежаваните дялове на Явор Кънчев К.. Последният е вписан като едноличен собственик на капитала на 10.09.2013 год. След изрични указания на въззивната инстанция, по делото е представено и решение от 29.08.2013 год., с което Явор Кънчев К. приема изрично решение и упълномощава управителя Т. К. Д. да предяви иск с правно основание чл. 145 ТЗ по отношение на ответника Л.К., основан на сключването на неизгодни договор за наем от 01.10.2011 год. и последваща спогодба от 07.11.2012 год.

Следователно – исковата претенция е заведена при наличие на изискуема положителна процесуална предпоставка, обективирана както в изявление на вписания към 30.08.2013 год.  едноличен собственик Т.Д., с чиито подпис е инициирано производство, така и в нарочно решение на действителния собственик – приобретател на дружествени дялове и настоящ едноличен собственик Я.К..

В настоящото производство не могат да бъдат разглеждани по същество вътрешнодружествени спорове за членствените права  при дружеството – ищец. Ответникът твърди, че със стабилизиран акт – решение от 27.09.2010 год. е  изключил Т.Д. като съдружник, но промяната в членския състав не е вписана в ТР. За съда в настоящото производство, правното положение на дружеството е това, което е вписано в ТР. Отделно от изложеното, възраженията, насочени към оспорване на едноличната собственост на капитала на Я.К. са възражения за несъществуване на вписано в ТР обстоятелство, които могат да бъдат разглеждани единствено в специалното производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. В същото следва да бъде и съобразена и принципната противопоставимост на соченото възражение срещу преобретателя на дружествени дялове, който се ползва от защитата по чл. 10, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.

Исковата претенция е за заплащане на сумата от 33 600 лева, равностойна на формираното задължение, възникнало при условията на вредоносно договаряне по договор за наем от 01.10.2011 год. и  последващо сключена спогодба от 07.11.2012 год.

С уточнителна молба от 09.09.2013 год. и преди размяната на съдебните книжа, страната е формулирала размер на претенцията за сумата от 41 398, 84 лева, съставляващи заплатен наемен дълг и акцесорни притезания по ИД 4125/2012 год. по описа на ЧСИ З.Д..

С допълнителна молба от 27.07.2015 год. ищецът е намалил размера на предявения иск със сумата от 921, 62 лева, поради връщане на надвнесени суми от съдебния изпълнител. В резултат на осъщественото намаление, размерът на претенцията възлиза на 40 477,22  лева /така Определение от 25.04.2016 год. на ВОС за частично прекратяване на производството, потвърдено с Определение № 570/10.09.2016 год. по ч.т.д.№ 363/2016 год. на АС – Варна, недопуснато до касационен контрол с Определение № 650/14.12.2016 год., постановено по ч.т.д.№ 2415/14.12.2016 год. на ВКС, второ отделение на ТК/. Постановеният съдебен акт съответства на размера на предявената претенция.

В производството се претендира парична обезвреда за вредоносни действия на управителя, равностойна на заплатен заповед дълг по ИД 4125/2012 год. по описа на ЧСИ З.Д.. Съгласно Определение № 152 от 4.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2010 г., IV г. о., ГК когато предявеният иск за обезщетение не е частичен, дължи се пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите), които произтичат от увреждащото действие или бездействие. Само когато предявеният иск е частичен, т. е. е запазена възможността да се претендира с отделен иск обезщетение за различни вреди от същия увреждащ фактор или за същите вреди, които са настъпили по друго време, ищецът е длъжен да посочи конкретните вреди, за които претендира обезщетение и времето на настъпването им. Претендираните имуществени вреди в настоящото производство са достатъчно индивидуализирани като глобален дълг с изявленията на страната по молби от 09.09.2013 год. и  27.07.2015 год. като същите имат  едновременно и характера на справка по чл. 366 ГПК.

Неоснователни са и доводите за недопустимост на съдебния акт, обосновани с настъпването на имуществените вреди в хода на производството. Осъществяването на релевантни факти след завеждането на исковата молба е обстоятелство, което следва да бъде съобразено от съда по съществото на спора – чл. 235, ал.3 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени и възражения, че в диспозитива на съдебния акт е посочено, че отговорността на управителя е с източник – подписана спогодба, а съдът е разглеждал и вредоносния характер на предхождащо правно действие – сключване на договор за наем. Исковата молба е предявена при твърдения за наличие на последователна съвкупност от вредоносни действия, в т.ч. и сключването на договор за наем без знанието и съгласието на дружеството и  без „обясними основания“ /стр.6 от исковата молба/.  Идентични съображения са формулирани и в допълнителната искова молба. Следователно – съдебният акт е постановен в пределите на претендираното спорно право. Обстоятелството, че диспозитивът на постановеното решение не формулира цялата съвкупност от твърдяни и установени вредоносни действия, не обуславя нито неговата допустимост, нито неговата правилност.

        По правилността на съдебното решение:

Към датата на осъществяване на процесните отношения /сключването на наемен договор и последваща спогодба/ дружеството „Еффект” ООД е вписано в ТР при режим на представителство от двамата управители Т.  К. Д. и Л.И.К., действащи ЗАЕДНО и ПООТДЕЛНО. Соченият режим на представителство означава, че всеки от двамата управители разполага със самостоятелна представителна власт като органен представител на търговеца по чл.141, ал.2 ТЗ. За всяко трето лице всеки от двамата вписани управители е надлежен представител на ЮЛ и може да извършва правни действия с валиден обвързващ ефект. Всеки от вписаните управители отговаря за причинени вреди на дружеството, респ. е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенция с правно основание чл.145 ЗЗД.

Невписаните промени в органното представителство имат релевантно значение единствено във вътрешните отношения /арг. чл. 141, ал.3 ТЗ/ и не дерогират отговорността по чл.145 ТЗ. Предмет на настоящото производство е възмездяването на последиците от вредоносни действия, предприети от лице, действащо в  качеството на вписан управител на дружеството. Инвокираните вътрешните спорове по чл.74 ТЗ и чл.29 ЗТР относно действителните права на вписания управител нямат релевантно значение за релевиране на отговорността по чл.145 ТЗ.

Предявеният иск се основава на вредоносен характер на сключената спогодба и предшестващия я договор за наем с твърдения, че наемното правоотношение е фиктивно и не е необходимо за дружествените цели. Сделката е осъществена без знанието на дружеството, без съгласие на ОС и при прекратено представително правоотношение на К.. Имотът не е ползван от дружеството. Задълженията не са осчетоводени. Последващо осъществените фактически и правни действия от ответника, насочени към осуетяване оспорването на дълга  в заповедното производство са извършени с цел увреждане на дружеството. Управителят К. е получил и покана за доброволно изпълнение, респ. не е уведомил дружеството като е осуетил своевременното оспорване на заповедния дълг. Сочените вредоносни действия са изложени в исковата молба, допълнителната искова молба, вкл. са поддържани в хода на съдебното производство пред ВОС.

С влязла в сила присъда  № 69/29.09.2017 год., постановена по НОХД № 167/2017 год.  по описа на ВОС, Л.И.К. е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностното лице – управител на „Еффект“ ООД, в условията на продължавано престъпление съзнателно сключил неизгодни сделки, изразяващи се в подписването на 01.10.2011 год.  на договор за наем със страни “Еффект“ ООД – наемател и „Геосим“ ООД – наемодател, с който на дружеството е предоставено за временно и възмездно ползване за срок от една година недвижим имот /закрит склад, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ, УПИ ХХVIII-53/ за сумата от 7 лева на кв.м. или 2800 лева месечно с включен ДДС. На основание чл. 220, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и чл. 54 НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитатателен срок от три години.

В решаващите си мотиви ВОС е приел, че подсъдимият е сключил съзнателно неизгодна сделка, тъй като същата не е била небходима за функциониране на дружеството и нейните клаузи са неизгодни. Към датата на сключване на договора за наем, дружеството „Еффект“ ООД е притежавало два недвижими имота, вкл. само е извършвало действия по отдаване под наем.  Договорът за наем не е бил представен в счетоводството на дружеството, по същия не са извършвани плащания и съответни счетоводни записвания. Имотът не е ползван съобразно предвиденото в договора предназначение. Отделно, сделката е сключена при неизгодни условия, тъй като наемната цена превишава неколкократно средната пазарна наемна цена за подобен имот. Необявяването на договора пред дружеството, вкл. сключването на допълнителна спогодба от 07.11.2012 год., с която са признати задължения към наемодателя  сочат наличието на умисъл за ощетяване на представляваното търговско дружество.

С решение № 30/08.02.2018 год., постановено по ВНОХД 482/2017 год. АС – Варна е изменил присъдата чрез приложение на закон за същото наказуемо престъпление по чл. 220, ал.1 НК и е оправдал подсъдимия относно сключената на 07.11.2012 год. спогодба и приложението на чл. 26, ал.1 НК. Въззивната инстанция е потвърдила присъдата в останалата й част. Решаващите изводи досежно частичното оправдаване на подсъдимия са свързани с това, че сключената последваща спогодба не съставлява неизгодна сделка, тъй като със същата не се създават нови правоотношения във вреда на дружеството. Решението е оставено в сила с Решение № 165/10.07.2018 год., постановено по КД № 465/2018 год. на ВКС, Второ НО.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е твърдяното действие, има ли то противоправен характер и виновен ли е деецът – чл. 300 ГПК.

Въз основа на коментираната обвързваща сила на постановената присъда, настоящият състав приема, че управителят К. е осъществил неизгодно и вредоносно договоряне, сключвайки договор за наем от 01.10.2011 год.  Последващите действия на ответника, свързани  с признаване на формиран наемен дълг в нарочна спогодба, имат само производен характер. Сключването на договор за възмездно ползване на имот, от който дружеството няма доказана производствена необходимост, е достатъчно за формулиране на извод относно вредоносно поведение на управителя без да е необходимо изследването на останалите наведени от ищеца доводи за противоправност.

По размера на вредата: 

Управителят К. е осъществил неизгодно договаряне, наемайки имот, от който дружеството няма установена икономическа необходимост, респ. полза. Договорът не е отразен счетоводно, сделката не е отчетена пред ОС,  а дружеството не е ползвало наетата вещ.

Договорът за наем е обвързващо  съглашение, по силата на което наемателят следва да заплати наемната цена, независимо от това осъществил ли е фактическо ползване на вещта. Не се спори, че последната възлиза на 33 600 лева и е дължима в отношенията наемател – наемодател. Наемателят не разполага с допустими възражения крещу наемодателя, основани на незнание, липса на икономическа изгодност или неползване на вещта. На посоченото основание, формираният наемен дълг съставлява загуба за дружеството. Последното е формирало пасив, срещу който липсва каквато и да е икономическа изгода. Отговорността за сочената загуба следва да понесе управителят, сключил вредосната сделка.

По делото е представена спогодба от 07.11.2012 г., с нотариално заверени подписи, с която „Еффект“ ООД, чрез управителя си Л.К. признава, че дължи на „Геосим“ ООД по договор за наем от 01.10.2011г. сумата от 33600 лв., наемни вноски за периода 01.10.2011 г. до 01.10.2012 г. Страните са се споразумели, че наемателят има задължението да погаси натрупания дълг в 7-мо дневен срок. Уговорено е още, че при неизпълнение наемодателят  ще се снабди със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. В чл.3 е вписано, че при издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК наемателят се отказва от правото си да подаде възражение по чл.414 от ГПК.

Ответникът не е ангажирал доказателства, че сочената спогодба е била представена в счетоводството на дружеството. Обратно – налице е липса на счетоводно отразяване. На посоченото основание натрупаният наемен дълг се е увеличил с такси, разноски и лихви в последващо проведено заповедно и изпълнително производство, а ищецът не е  имал фактическата възможност да ограничи вредите чрез своевременно плащане. Разноските, свързани със забавата и последващото принудително събиране на дълга, съставляват част от понесената от дружеството имуществена загуба.

По подадено заявление по чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 16757/2012 г. на ВРС и изпълнителен лист в полза на „Геосим“ ООД срещу „Еффект“ ООД за сумата от 33600 лв., ведно със начислената законна лихва от датата на сезиране на съда, както и съдебноделоводни разноски  в размер на  672 лева.  

Въз основа на издадената заповед е образувано  изпълнително дело № 20128080404125  по описа на ЧСИ З. Д., по което дългът с такси и лихви възлиза на 37 443,87 лева. В този смисъл е и представената по делото призовка за доброволно изпълнение, приложена на л.9 от делото. Същата е връчена на Л.К. – управител на 11.12.2012  г.  Липсват данни за уведомяване на дружеството, с оглед предприемане на доброволно изпълнение или оспорване на заповедния дълг по предвидения ред в ГПК.

Депозирано е възражение по чл.414 от ГПК от „Еффект“ ЕООД, чрез управителя Т.Д. на 08.01.2013 г. Не се спори, че знанието на дружеството относно инициираните производства има инцидентен характер  и е свързано с направена справка в канцеларията на ЧСИ З.Д.. Депозираното възражение е върнато като просрочено с влязъл в сила акт на заповедния съд. Стабилизирането на заповедния дълг не преклудира възможността на дружеството да води процес по чл. 145 ТЗ за преценка в интерес ли са предприети материалноправните и процесуалните волеизявления на управителя по повод възникването на дълга и неговото събиране.

По делото е представен договор за заем от 05.09.2013 г. по силата на който „В.“ ООД предоставя в заем на „Еффект“ ЕООД сумата от 41398.84 лв., която да послужи за заплащане на дълга по изпълнително дело № 20128080404125. В ал.2 от договора е уговорено, че сумата ще бъде преведена по сметка на ЧСИ З. Д..  С 2 бр. преводни нареждания от 05.09.2013 г. е заплатена сумата от 41 398, 84 лв по изпълнително дело №20128080404125 с наредител „В.“ ООД. Ищецът твърди, че  на 08.10.2013 год. по сметка на „В.“ ООД е върната сумата от 921, 62 лева с основание „надвнесена сума по ИД 4125/2012 год.“. Следователно, преведената за погасяване на изпълнителния дълг сума възлиза на 40 477.22 лева. На същата стойност възлиза и формирания заемен дълг на ищеца към третото лице – платец.

Причинено е обедняване на страната, което е съизмеримо с величината на поетия заемен дълг,  чрез който са погасени задълженията от вредоносното договаряне. Налице е реално и сигурно намаляване на имуществото в претендирания пълен размер.

Настъпването на вредата съвпада с момента  на погасяване на дълга – 05.09.2013 год., от която дата следва да се присъди и претендираната законна лихва върху главницата. Постановеният съдебен акт следва да бъде отменен единствено в частта, в която е присъдена законна лихва за периода от датата на исковата молба – 30.08.2013 год. до 05.09.2013 год. Присъждането на законна лихва върху исковата сума не противоречи на правилото на чл. 10, ал.3 ЗЗД. Претендираният дълг е такъв за обезщетение за понесени имуществени вреди и не съставлява лихва по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗЗД.

         Неснователно е възражението на въззивника, че дружеството претендира идентични вреди – предмет на гр.д.№ 169/2015 год. по описа на ВОС. Съобразно извършената от съда служебна справка,  соченото производство има за предмет възмездяване на идентични вреди, но на друго правно основание и срещу различни ответници. С решение от 10.06.2015 год. ВОС е отхвърлил предявените искове срещу Държавата, евентуално – ВРС за заплащане на сумата от 40 477, 22 лева – вреди, претендирани при уловията на чл. 49 ЗЗД. Решението е влязло в законна сила.

Разноски: В полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените съдебноделоводни разноски във въззивното производство, възлизащи на 2415 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 353/17.05.2016 год., постановено по т.д.№ 1601/2013 год.  по описа на ВОС в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата от 40477.22 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2013г. до 05.09.2013 год..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 353/17.05.2016 год., постановено по т.д.№ 1601/2013 год.  по описа на ВОС в останалата част.

ОСЪЖДА Л.И.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Еффект" ЕООД, ЕИК 103826406, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Жеравна“ № 7 сумата от 2415 лева, представляваща сторени разноски  във въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: