Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

84./гр. Варна, 24.04.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№93/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София срещу решение №818/30.11.2017 г. по т.д.1729/2016 г.  по описа на ВОС, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 70 000 лева до 120 000 лева, ведно със законната лихва от 16.09.2014 г. до окончателното плащане.

Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпените страдания от загубата на майката. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е съобразен с направеното възражение за съпричиняване.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 70 000 лева.

Постъпил е писмен отговор от Г.М.Т., който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.    Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                                             Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

При прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване на произшествието - 2014 г. нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от въззиваемите през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на техния баща. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.

От показанията на свидетелите С К и М М, които се кредитират от съда като безпристрастни и отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалата се установяват изключително близки отношения на обич и привързаност между починалата и нейния син. Починалата е живеела в същото населено място в близост до сина си, макар и в пенсионна възраст – 75 г. е била жизнена и му е помагала почти ежедневно, както в домакинската работа, така и при отглеждането на двете му деца.

Според показанията на свидетелите, след инцидента, общото физическо и психическо състояние на въззиваемия се е променило драматично – затворил се е в себе си, ограничил е социалните си контакти, загубил е работата си.

Със загубата на майка си, въззиваемият се е лишил от моралната  подкрепа и опора на един от най-близките хора в живота му, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живее с болката от нелепата загуба на майка си, изгубвайки я при трагични обстоятелства.

Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с факта, че загубата на майката  няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявения иск за неимуществени вреди, причинени със смъртта на майката на въззиваемия, е основателен и доказан до размер от  120 000 лева. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – септември 2014 г. съгл. §27 ал. 1 т. 1 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при едно пострадало лице до 1 000 000 лв.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лева.

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника  възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че въззиваемата не се е съобразила с пътната обстановка и приближаващото МПС. Това е така, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в близост до мястото на произшествието е нямало пешеходна пътека, като при пресичане на платното за движение, въззиваемата изцяло е спазила правилата на чл.113, ал.1 вр. ал.2 от ЗДвП, съобразявайки липсата на автомобили по платното за движение, не е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, нито е спряла без необходимост на платното за движение. Водачът на автомобила през цялото време след завоя от ул.“Ген.Колев“ по бул.“Цар Освободител“ е имал възможност да възприеме пешеходката, като разстоянието на видимост е 65 м. В момента на завиване, скоростта му е била ниска и е започнал да ускорява, като по времето, когато пешеходката е навлязла в лявата лента за движение по посока „Летен театър“ е бил със скорост 20.76 км.ч. Пострадалата също е имала видимост на цялата част от улицата в посока към кръстовището и е могла е да забележи автомобила, но е навлязла в платно, съобразявайки ниската му скорост. Независимо от ускорението, ако водачът е бил предприел спиране в момента, когато пешеходката е станала опасна за него със стъпването на лявата лента за движение, то автомобилът би спрял преди мястото на пресичане на пешеходката  и произшествие, не би настъпило.

По смисъла на чл.116 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, поради което съдът намира, че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача, който не е спазил горепосочената разпоредба.

Според заключението на съдебно медицинската експертиза, В Т е страдала от редица заболявания, които обаче са били адекватно контролирани, а аденокарцинома на сигмовидното черво е успешно лекуван със спокоен следоперативен период, което изключва възможността смъртта й да е настъпила в резултат на някой от тези заболявания.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемия Т. се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 5000 лева, които следва да бъдат заплатени от въззивника.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №818/30.11.2017 г. по т.д.1729/2016 г.  по описа на ВОС, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 70 000 лева до 120 000 лева, ведно със законната лихва от 16.09.2014 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” №51Д ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, офис 4, сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: