Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   102/24.04.2019 г.                                                 2019г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   двадесет и седми март                                           Година 2019

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                   Р.Славов

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 93    по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Кулеви 2015” ЕООД, ЕИК 203648614, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Бели лом” № 57, вх.В, ап.45, представлявано от управителя Х.В. против решение № 32/28.12.2018г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 112/2018г., с което е отхвърлена молбата на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност, като неоснователна. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него – постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи подадената молба с правно основание чл.625 ТЗ.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Производството по делото е образувано по подадена молба от „Кулеви 2015” ЕООД ЕИК 203648614, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Бели лом” № 57, вх.В, ап.45, представлявано от управителя Х.В. за обявяване неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата, за откриване на производство по несъстоятелност и прекратяване дейността на предприятието.

          В молбата се навеждат твърдения, че дружеството не е в състояние  да покрива публичноправните си задължения към НАП, както и задълженията си  за текущи осигуровки и данъци, не разполага с парични средства, няма активи и вземания, не развива дейност. Основната дейност на дружеството е свързана с търговия с хранителни продукти.

          За изясняване на финансово-икономическото състояние на молителя в първата инстанция е прието заключението на ССчЕ. Според него дружеството няма задължение да съставя ГФО, заверен от регистриран одитор. Размерът на ликвидните и изискуеми задължения по търговски сделки, публичноправни и частноправни отношения с държавата и общините към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 09.11.2018г. е 66 098,38лв, от които – публичноправни задължения – 65 458,38лв /ДДС, ДОД, ДОО, ЗО, УПФ и корпоративен данък/, задължения по търговски сделки към доставчици – 500лв и задължение съм собственика – 140лв. Плащанията към НАП са спрени от 15.10.2016г., като последното плащане за здравни осигуровки е от 25.10.2018г. Плащанията към кредитора  по търговски сделки са спрени от 01.10.2018г. Основното перо от текущите активи е стойността на материалните запаси – стоки, която към 31.12.2016г. е 34 000лв, към 31.12.2017г. – 72 000лв, а към 09.11.2018г. – 62 000лв във вариант втори на експертизата, отчитащ финансово-икономическото състояние на молителя при незачитане на извършеното от дружеството бракуване на материални запаси в размер на 62 584,67лв.

          В деня на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност управителят на „Кулеви 2015“ЕООД е съставил протокол за бракуване на материални запаси, приложен към заключението на ССчЕ. Съгласно този протокол при инвентаризация на материалните запаси, поради изтекъл срок на годност, за бракуване са се оказали стоки на обща стойност 62 584,67лв., които са отнесени в загуба на дружеството. Основното задължение на молителя е към НАП за незаплатени публичноправни задължения – ДДС, ДОД, ДОО, ЗО, УПФ и корпоративен данък, които към 22.11.2018г. са в размер на 65 458,38лв / 58 052,87лв главница и 7 405,51лв лихви/.

          Финансово – икономическото състояние на дружеството е изследвано от в.лице в два варианта: първи вариант – при отчитане на извършеното бракуване на стоките и втори вариант – при несъобразяване с него, предвид липсата на доказателства за надлежното му извършване. Не са представени по делото :  заповед за инвентаризация, назначена инвентаризационна комисия, инвентаризационен опис, обяснителна записка за наличие на форсмажорни или други обстоятелства, довели до загуба в огромни за дружеството размери или за виновно поведение на МОЛ, заповед за назначаване на комисия по унищожаването на подлежащите на бракуване стоки, протокол за физическо унищожаване на отписаните активи, протокол за предаване за унищожение в екарисаж на меса и месни продукти, както и заповед за отразяване на резултатите от инвентаризацията.

          Според установилата се съдебна практика бракуването е процес, при който се отписват активи, тъй като същите са обективно негодни, не могат да се използват по предназначение и въобще да носят икономическа изгода. Основните  документи, необходими за доказване на брак  това са : съответен първичен счетоводен документ / акта за брак или  протокол за брак/, от съдържанието на който могат да се установяват следните обстоятелства: наличието към точно определен момент на стоково материални запаси - вид, място на съхранение/местоположение и т.н., констатирана негодност на същите и причина за това - вина на определено лице, изтичане срок на годност, непреодолима сила и т.н. и акт за бракуване на негодните активи. В документа следва да се отразяват: наименованията, количеството и основната характеристика на бракуваните материални запаси, № на заповедта въз основа на която се осъществява бракуванeто, имената на членовете на комисията, обекта в който се извършва бракуването, получените при бракуването отпадъци и заключението на комисията относно основанието за бракуването.

От счетоводна гледна точка бракуването винаги представлява разход,  при което от една страна се кредитира съответната материална сметка по която са заведени негодните активи, с което се отразява намалението на наличностите, а от друга се дебитира съответната разходна сметка, с което се натрупват разходи, които се отнасят или като разходи свързани с дейността, чрез което впоследствие се формира себестойността на произведени стоки, продукция или услуги, или директно се отнасят като загуба. И в двата случая като краен резултат се достига до намаление на счетоводния финансов резултат.

          В процесния случай бракуваните стоки са храни по смисъла на пар. 1, т.12 от ДР на Закона за храните. Чл.20 ал.1 от ЗХ въвежда изрична забрана за търговците на храни да предлагат за продажба храни, които не са безопасни за консумация от потребителите, увреждат или могат да увредят здравето на хората и които не са годни за консумация. Храните с изтекъл срок на годност са негодни за консумация, съгласно пар.1 т.34 от ДР на закона и не могат да бъдат предлагани на пазара. Те следва да бъдат бракувани, като за целта бъдат съставени изискуемите от закона документи, вкл. и от ЗСч.

          От представения пред първата инстанция Протокол №1/09.11.2018г. за бракуване на материални запаси не става ясно кога е изтекъл срока на годност на описаните в него стоки, кога са закупени те,  с коя фактура, налични ли са към  датата на съставяне на протокола – 09.11.2018г., за да може да бъде установена тяхната негодност, поради изтекъл срок на годност, от комисията по интентаризацията и бракуването, а след това – да бъдат унищожени от друга специална комисия. Пред настоящата инстанция са представени фактури за закупени хранителни стоки за периода м. януари 2016г. – м.октомври 2017г. / салати, краставици, моркови, зеле, картофи, филе, яйца, кебапчета, кюфтета/, които закупени през м.октомври 2017г. няма как да са налични в дружеството към 09.11.2018г. Липсата на тази съществена за спорния въпрос информация не дава възможност да се формира обоснования извод, че стоките, описани в протоколите за брак са действително с изтекъл срок на годност. Разпоредбите на Закона за храните – чл.20 и чл.21а задължават търговците на храни да водят по подходящ начин счетоводството си, така че във всеки един момент да са установими характеристиките, в това число и срокът на годност на хранителните продукти в обръщение и местонахождението им. В конкретния случай, молителят/въззивник не е доказал релевантните за спора обстоятелства - кога са закупени бракуваните хранителни стоки, от коя партида са, с какъв срок на годност. Тоест, съдържанието на протокола за брак не се обосновава с данни от други, предхождащи ги документи. Ето защо следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че бракуването на стоките не е извършено по установения от закона ред.

          Основният въпрос се свежда до това дали в този случай преценката за наличието на неплатежоспособност следва да бъде извършена при приоритетната релевантност на показателите за финансово-икономическото състояние на предприятието, изчислени единствено въз основа на счетоводно-икономическите данни. В този случай съдът би следвало да съобрази вариант втори от заключението на ССчЕ и да отрече трайния характер на затрудненията на дружеството, поради наличието на достатъчно имущество за покриване на задълженията му, респ. – да отхвърли молбата като неоснователна.

          Настоящият състав споделя установилото се в съдебната практика виждане, че коефициентите за ликвидност и финансова автономност на предприятието имат относителна, а не абсолютна релевантност при преценката за наличието на неплатежоспособност. Конкретната правна преценка при прилагането на чл.608 ТЗ включва оценка на реалната способност на предприятието на търговеца да обслужва краткосрочните си задължения. А това означава, че ако даден актив се води в баланса на предприятието, но той реално не съществува или не е бързо ликвиден, не би следвало да бъде включен в тази преценка. /така решение № 482/20.05.2011г. по т.д. № 1976810г. на Варненския окръжен съд, както и решение № 22/04.02.2005г. по т.д. № 293/2004г.         При това положение съдът кредитира първия вариант от заключението на ССчЕ, при който  бракуваните стоки са изключени от материалните запаси в счетоводния баланс на дружеството. В този вариант коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2015г. е 6,5, към 31.12.2016г. е 1,42, към 31.12.2017г. е 1,4, а към 09.11.2018г. – 0,07. Коефициентът за бърза ликвидност към 31.12.2015г. е 6,5, към 31.12.2016г. е 0,12, към 31.12.2017г. е 0,02, а към 09.11.2018г. – 0,07.  Коефициентът за незабавна ликвидност към 31.12.2015г. е 6,5, към 31.12.2016г. е 0,12, към 31.12.2017г. е 0,02, а към 09.11.2018г. – 0,07. Коефициентът за абсолютна ликвидност към 31.12.2015г. е 6,5, към 31.12.2016г. е 0,04, към 31.12.2017г. е 0,02, а към 09.11.2018г. – 0,07. Всички коефициенти към 09.11.2018г. са под референтни стойности в т.ч. и коефициентът с най-голяма тежест при определяне на състоянието на  неплатежоспособност – коефициентът за обща ликвидност, показващ съотношението между текущи /краткотрайни/ активи  и текущи задължения /краткосрочни заеми и задължения/, чиято препоръчителната  стойност е от 1,2 до 2. Коефициентът на финансова автономност за 2015г. е 2,25, за 2016г. е 0,42, за 2017г. е 0,40, а към 09.11.2018г. – 0. Коефициентът на задлъжнялост за 2015г. е 0,44, за 2016г. е 2,36, за 2017г. е 2,48, а към 09.11.2018г. – 0. В този вариант на заключението според експертното мнение дружеството не разполага с достатъчно ликвидно имущество, с което може да обслужва задълженията си към кредиторите при условията, при които са поети без да преустановява дейността си.

          Плащанията към основния кредитор НАП са спрени от 15.10.2016г., като последното плащане в размер на 100лв за здравни осигуровки е от 25.10.2018г. Плащането към кредитора ЕТ „Интер Рум Разград – Румен Маринов“ е спряно, считано от 01.10.2018г. Молителят не разполага със средства по банкови сметки и касова наличност, вкл. възнаграждение за временен синдик, тъй като паричните му средства по банковите сметки са блокирани. Според експертното мнение спирането на плащанията е с траен характер, а продължаването на дейността на предприятието застрашава интересите на кредиторите чрез натрупване на нови задължения поради липсата на ресурс за търговска дейност.

          Въз основа на горната фактическа установеност съдът намира предявената молба за откриване на производство по несъстоятелност за основателна. Налице са изискуемите кумулативни материалноправни предпоставки за това : длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане по см. на чл.608 ал.1 ТЗ; състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно по аргумент от противното на чл.631 ТЗ, при което затрудненията на длъжника не са временни или разполагаемото имущество не е достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

В процесния  случай са установени : качеството на търговец на „Кулеви 2015“ЕООД, наличието на  публичноправни задължения към държавата, произтичащи от осъществяваната търговска дейност в общ размер 65 458,38лв. и парични задължения към доставчици по търговски сделки в размер 500лв. Спирането на процеса на погасяване на задълженията му не е с временен и обратим характер. Дружеството не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

          Началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника или последното плащане към кредитор, към която дата са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност, финансова автономност и рентабилност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки. Т.е. не да не е погасявал задълженията си, а да не е бил в състояние да ги погаси.

          За такава не може да бъде определена датата 15.10.2016г., на която са спрени плащанията към основния кредитор, тъй като към този момент дружеството има много добър коефициент на обща ликвидност и следователно е могъл да покрива краткосрочните си задължения.

          За начална дата на неплатежоспособността съдът определя датата 09.11.2018г.,  когато дружеството бракува материални запаси в размер на 62 000лв, тъй като от този момент то трайно и необратимо не е  в състояние да изпълнява задълженията си към кредитори по търговски сделки и фиска.

          Предвид липсата на каквото и да е имущество и на парични средства, както и заключението на в.лице, че продължаването на дейността на търговеца застрашава интересите на кредиторите му чрез трупане на нови задължения, поради липсата на ресурс за търговска дейност, съдът намира, че молителят следва да бъде обявен в несъстоятелност в хипотезата на чл.630 ал.2 ТЗ, едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност. Искането за това е направено имплицитно в депозираната молба с правно основание чл.625 ТЗ, където изрично се иска постановяване прекратяване на дейността на предприятието като кумулативно изискуем елемент от диспозитива на решението по чл.630 ал.2 ТЗ.

          Спиране на производството в хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ не следва да бъде постановявано, тъй като размерът на първоначално изискуемите разноски за производството по несъстоятелност не е определен от приетата от първата инстанция ССчЕ и въз основа на това не е предоставена възможност на заинтересованите лица да ги предплатят. След влизане на решението в сила и след евентуално предплащане на първоначалните разноски съдът по несъстоятелността следва да назначи временен синдик и да определи датата на първото събрание на кредиторите.

          Водим от горното и на осн.чл.630 ал.2 ТЗ съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ОТМЕНЯ решение № 32/28.12.2018г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 112/2018г., като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

          ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА  на „Кулеви 2015” ЕООД, ЕИК 203648614, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Бели лом” № 57, вх.В, ап.45, представлявано от управителя Х.В., с начална дата 09.11.2018г.

          ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО  по несъстоятелност на „Кулеви 2015” ЕООД, ЕИК 203648614, гр.Варна.

          ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Кулеви 2015” ЕООД, ЕИК 203648614, гр.Варна.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Кулеви 2015” ЕООД, ЕИК 203648614, гр.Варна.

ПОСТАНОВЯВА общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на длъжника да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

ЗАДЪЛЖАВА длъжника при обявяване на фирмата си да прави добавката „в несъстоятелност“.

Решението да се впише в търговския регистър, както и в книгата по чл.634в от ТЗ.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 7-дневен срок от вписването му в ТР, на осн.чл.633 ал.1 ТЗ.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :