РЕШЕНИЕ

   № 68

               гр.Варна, 10.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 21.03.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 94 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение № 659/12.10.2017 г. на Окръжен съд – Силистра по т.д. № 58/2017 г., подадени от „ОМВ България ООД – гр. София в отхвърлителната му част за разликата от 46936.45  лв до първоначално предявения размер от 68804 лв и в осъдителната му част за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 824.44 лв, и от „Булцем“ ЕАД - гр.Варна и Н.Г.Ч. ***, в уважената част по иска, с която е прието за установено, че дължат солидарно - първият като издател на запис на заповед, а вторият като авалист по същия, на „ОМВ България“ ООД гр.София сумата от 46936.45  лв, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №6780/10.11.2016 г. по ч.гр.д.№13738/2016 г. на ВРС, представляваща част от парично задължение по запис на заповед, издаден на 28.05.2012 г. и платим на предявяване, цялото в размер на 1600000 лв, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. чл. 422 във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК, както и са осъдени солидарно за разноски в заповедното производство, от които 938.73 лв - държавна такса и 1938.09 лв – адв.хонорар, и за разноски в исковото производство - 3562.32 лв. Първият въззивник моли с жалбата, с писмен отговор и с писмена молба за уважаване на иска и в отхвърлената му част и за потвърждаване на решението в обжалваната от ответниците част, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Вторите въззивници молят с жалбата, с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за отмяна на решението в осъдителната му част и за отхвърляне на иска изцяло и за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като възразяват за недоказаност и прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Оплакването в жалбата на ответниците срещу решението в уважената част по иска по чл.422 - ГПК относно валидността на процесния запис на заповед от 28.05.2012 г. е неоснователно. Записът не е невалиден предвид направена добавка в него относно наличието на каузално правоотношение, което той обезпечава, а именно – че е издаден за всички настоящи и бъдещи вземания на „ОМВ България“ ООД по договор за доставка на петролни продукти от 02.04.2009 г. между него и издателя на записа на заповед. Тази добавка не опорочава записа, доколкото не отрича безусловния и неотменим характер на обещанието за плащане. Посочване на задължението, което се обезпечава с менителничния ефект, не се изисква предвид абстрактния му характер, но и не се отразява на валидността му като ценна книга.

Оплакването в жалбата за погасяване на вземанията по процесните фактури по давност – с изтичането на тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ - ЗЗД, тъй като доставките и плащанията за тях били периодични, е неоснователно. В случая не са налице периодични плащания по смисъла на закона, а именно – такива, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, като размерите им са начално определени или определяеми, без да е нужно периодите да са равни, а плащанията – еднакви. Няма периодичност в доставките и плащанията, като доставките се извършват съобразно заявките на ответника. Плащанията следват издадените фактури, а те следват извършените доставки съобразно направените заявки. В договора няма предварително уговорени падежи на задължения за доставка на конкретни количества и видове горива и за заплащане на стойността им. Фактурите не са месечни, а съобразно заявките на купувача. В случая и двете фактури са от 20.12.2011 г. по две отделни поръчки. Плащанията са уговорени в 30-дневен срок от издаване на фактурата, т.е. зависят от датата на издаването й, а не от предварително уговорени падежи за доставка на конкретни количества и видове горива. Рамковият договор между страните не е с периодично, а с продължително действие. Вземанията по фактурите се погасяват с общата 5 –годишна давност, а не с кратката 3 –годишна такава. Не е налице погасяване по давност на абстрактното задължение по записа на заповед поради погасяване на задължението по каузалното правоотношение.

Оплакването във връзка с неприлагането от съда на разпоредбата на чл.147 – ЗЗД е неоснователно. Тази норма е приложима само спрямо договора за поръчителство, но не и спрямо менителничното поръчителство, което е уредено от закона като самостоятелно /неакцесорно/ на главното задължение. Авалът е действителен дори и задължението, за което е дадено, да е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата – чл.485, ал.2 – ТЗ.

Оплакването в жалбата на ищеца за неправилно изтълкуване от съда на действителната воля на страните в договора между тях от 02.04.2009 г. и в анексите към него е неоснователно. В чл.6.2 от договора страните са уговорили предоставянето на обезпечения /банкова гаранция и запис на заповед/ с оглед обезпечаване на изпълнението на задълженията за плащане на клиента и с цел покриване на кредитния риск. Няма изрична уговорка, че обезпеченията ще покриват и обезщетения за забава, дължими от клиента на доставчика. Под задължения за плащане следва да се разбира задължения за заплащане цената на доставените горива. Под кредитен риск следва да се разбира превишаване на кредитния лимит по чл.5.2 от договора чрез натрупване на стойността на една или повече поръчки, които не са били платени от клиента. Съгласно чл.5.1 от договора „кредитен лимит“ означава общата стойност на продуктите, които са доставени от ОМВ и/или са поръчани за доставка, но не са заплатени от клиента. Следователно, не може да се направи извод, че обезпеченията покриват освен задълженията за заплащане стойността на доставените количества гориво, така също и дължими върху тази стойност обезщетения за забава в размер на законната лихва. Такъв извод не може да се направи дори и от добавката в записа на заповед, че същият е издаден за обезпечаване на всички настоящи и бъдещи вземания на „ОМВ“ ООД по договора за доставка на петролни продукти от 02.04.2009 г. Отново под вземания следва да се разбира вземания за стойността на доставените горива по договора за доставка.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Съдът намира, че претендираното от първия въззивник договорено адвокатско възнаграждение /3500 лв/ е заплатено, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018 г. изрично е посочено, че същото е внесено в брой. Възражението на другата страна за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, поради което съдът го намалява до минималния размер – 2600 лв съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно изхода на спора първият въззивник има право на разноски  в размер на 2072 лв, а вторите въззивници – на такива в размер на 298.35 лв, предвид което в полза на първия въззивник се присъждат съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция в размер на 1773.65 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №659/12.10.2017 г. на Окръжен съд – Силистра по т.д. № 58/2017 г.  

ОСЪЖДА „Булцем" ЕАД - гр.Варна,   ЕИК   103101781, с адрес на управление: бул. „Осми приморски полк" №128, ет.1, ст.118, и Н.Г.Ч., ЕГН – **********, с адрес ***, да заплатят на „ОМВ България“ ООД - гр.София ЕИК 121759222, бул. „Цариградско шосе" №90, сграда А, ет.20, сумата 1773.65 лв – съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.