Р Е Ш Е Н И Е

 

173

                              

 

                гр. Варна, 20.06.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 95 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от „С И”ЕООД, представлявано от управителя И С, чрез адв.Б., против решение № 975/07.11.2013г. по т.д. № 832/12г. на ВОС, с което са отхвърлени исковете на въззивника против  У.Р. Сойерс  за заплащане на сумата 26 000 лева, представляваща част от незаплатено възнаграждение в общ размер на 488 957,50 лева /левовата равностойност на 250 000 евро/, по договор за посредничество, сключен между страните на 28.01.2008г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 10 586,52 лева,  дължима за периода 28.08.2008г. – 12.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски, като неоснователен.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът счита, че необосновано е прието, че не се установява изпълнение на възложената работа от страна на ищеца. Допуснати са нарушения на материалния закон. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба.

ВнАС прецени следното:

В исковата молба „С И”ЕООД твърди, че с ответника У.Р.С. имат сключен договор за посредничество за продажба на процесния недвижим имот , находящ се в гр.Варна , ул. Шопен №4. Същият имот е собственост на „В Г”ООД. В изпълнение на договора ищецът е свързал ответника с купувачката Лиляна Стоянова. На датата на сключване на договора за посредничество е сключен предварителен договор между У.Р.С., лично за себе си и като пълномощник на останалите съдружници във ”В Г”ООД и от друга страна – Лиляна Стоянова за продажба на дружествени дялове. В последствие дружествените дялове на съдружниците в дружеството, собственик на имота, изцяло са прехвърлени. Счита, че с промяна в собственика на капитала на „В Г”ООД е постигнат целеният ефект, за който е посредничил ищецът. В изпълнение на договора за посредничество и след подписване на предварителния договор за прехвърляне на дружествени дялове ответникът е превел на „С И”ЕООД част от дължимото при посредничество възнаграждение от 149 988 евро. Останал е задължен за остатъка от 250 000 евро. Ищецът иска осъждане на ответника за заплащане на част от дължимия остатък , а именно на 26 000 лв. и 10 586,52лв. – обезщетение за забава върху така посочената главница за периода 28.08.2008г.-12.03.2012г.

Ответникът У.Р.С. оспорва основателността на иска. Прави възражение, че не е подписвал договора за посредничество. Имотът не е негова собственост и не може да поема задължения във връзка с това имущество. Извършено е прехвърляне на дружествени дялове, а не продажба на недвижим имот. Оспорва ищецът да се познава с купувачката Лиляна Стоянова и твърди, „С И” ЕООД няма нищо общо със сключения предварителен договор за продажба на дружествени дялове. В с.з. на 16.05.2013г. във връзка искане на ищеца за допускане на гласни доказателства поддържа възражението си , че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество.

ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, намира за установено следното:

Видно от договор за поръчка от 28.01.2008г., подписан от У.Р.С. / според заключенито на СГЕ/ като възложител и от „Севоизточни имоти”ЕООД и Валентина К. като изпълнители, първият е възложил извършването от последните двама на посредничество за продажба на процесния недвижим имот. Изрично страните са посочили титула за собственост върху имота – НА № 121/05г. , т.е. безспорно те са знаели , чия собственост е имотът , а именно на „В Г”ООД. Договорена е продажна цена, на която следва да се извърши продажбата. А възнаграждението за посредника „С И”ЕООД е уговорено по следния начин: 150000 евро платими в тридневен срок от подписване на предварителния договор, а останалите 250000 евро – в тридневен срок след подписване на окончателния договор.

Заключението на ССЕ установява, че на 31.01.2008г. по сметка на ищеца е постъпила сумата от 149 988 евро по превод с наредител У.Р.С. с посочено основание „договор от 28.01.2008г.”.

Представени са писмени доказателства предварителен договор от 28.01.2008г. и анекси към него, видно от които между У.Р.С., действащ лично за себе си и като пълномощник на останалите съдружници във „В Г”ООД и от друга страна Лиляна Стоянова е скючен предварителен договор за продажба на дружествени дялове. Изрично в предварителния договор е описано единственото имущество на дружеството – процесния недвижим имот.

Не се спори, че в последствие на 25.08.2008г. са сключени и окончателни договори за покупко-продажба на дружествени дялове, а е и представено решение на ОСС в дружеството от 12.08.2008г. с взети решения в тази насока. Като краен резултат съдружниците чуждестранни граждани, сред които и настоящата въззиваема страна, са заличени като съдружници във „В Г”ООД и едноличен собственик на капитала на последното е станала Лиляна Стоянова. Във връзка с неуредените по повод прехвърлянето на дружествените дялове имуществени въпроси /в същата насока и представения договор за доброволна ипотека по НА № 107/08г./ следва да се разглежда изявлението на У.Р.С. по протокол от 12.11.2013г. по т.д.№ 38/13г. на ГОС, приет пред настоящата инстанция. Същото изявление няма предвид договора за посредничество. И по-конкретно не коментира свързването на купувачката Лиляна Стоянова с ответника чрез ищеца-посредник.

Кореспонденцията по ел.поща, ангажирана пред ВОС е относима само досежно поканата за среща и отговора на У.Р.С. / л.223-225 по делото на ВОС/. Последният в отговора си не прави признания относно конкретни факти, а само посочва в кой времеви период е възможна среща с ищеца относно обсъждане на договор за посредничество от 28.01.2008г. Останалите писма касаят други имоти, които евентуално се предлагат за продажба от ответника или свързани с него дружества. По отношение на ангажираното пред ВнАС ел.писмо и предвид направеното от въззиваемата страна оспорване не може според СТЕ да се установи с точност лицето, от чийто имейл адрес е изпратено.

Въпреки дадена възможност ищецът не е водил пред ВОС свидетелката Л.Стоянова, а настоящата инстанция е отказала да приеме писмени доказателства по определение от 05.03.2014г. поради настъпила процесуална преклузия. Разпитаната пред първоинстанционния съд св.Асенова дава показания за начина, по който е протекло сключването на договора за посредничество.

Предвид кака установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Предявеният иск е по чл.51 ТЗ.

Между страните по спора е сключен валиден договор за посредничество с цел извършване на продажба на недвижим имот , собственост на трето лице. Тъй като договорът има облигационен характер възлагането на такава работа от ответника, респ. поемането й от ищеца не е лишено от предмет, нито същият е невъзможен. С притежаването на качество съдружник от У. Ронадл С. *** груп”ООД към 28.01.2008г. и последващото му участие като пълномощник на останалите съдружници при прехвърляне на дружествените дялове в същото дружество следва да се обясни личната му обвързаност по договора за посредничство. Като ирелевантни за спора са конкретните основания, мотивирали ответника да го сключи.

Безспорно ищецът е поел задължение да посредничи за намиране на купувач и сключване на окончателен договор за продажба, а ответникът да заплати възнаграждение за извършване на посредничество .

Основателни са оплакванията на въззивника досежно преценката на сключените договори за продажба на дружествени дялове. Съдът намира , че с оглед правните последици на същите – смяна на съдружниците в дружеството , титуляр на правото на собственост на процесния недвижим имот, се постига целеният ефект. Очевидно , че съдружниците договорят обща цена на дружествените си дялове идентична с тази , която е посочена като продажна по договора за посредничество с оглед на една бъдеща покупко-продажба на имота. Ако същата е била реализирана, дружеството-собственик би получило продажната цена, която в последствие съдружниците в него евентуално искат да си разпределят чрез възможни за това способи.

Неоснователни са доводите, че е доказано изпълнение на поетото по договора задължение от изпълнителя „С И”ЕООД. Липсват каквито и да е писмени или гласни доказателства установяващи , че Лиляна Стоянова е представена на ответника като купувач от ищеца. Извършеният превод на сумата от 149988 евро е на основание договора за посредничество и той от дата 28.01.2008г. фигурира в платежното нареждане. Не може да се направи безпротиворечив извод, че записът „договор от 28.01.2008г.”  се отнася за  предварителния договор за прехвърляне на дружествени дялове. Липсва, както вече бе коментирано, признание на ответника за връзка между купувачката на дружествени дялове и дружеството-ищец.

Предвид гореизложеното искът за заплащане на възнаграждение за извършено посредничество следва да бъде отхвърлен, обжалваното решение на ВОС – потвърдено. Не са налице доказателства за сключен договор за правна помощ между въззиваемата страна и пълномощника й, в който да е уговорено адв.възнаграждение и начин на плащане, за да се направи извод, че действително са извършени такива разноски от страната. Поради което поисканите разноски за адв.възнаграждение не следва да й се присъдят за настоящата инстанция.

Водим от горното , съдът

 

             Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 975/07.11.2013г. по т.д. № 832/12г. на ВОС.

Решенито може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: