Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  143/14.05. 2015г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                         търговско   отделение

на  четиринадесети април                                            Година 2015

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                          А.Братанова

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 95   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „С З”, ЕООД, ЕИК 175143077, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Съборни” № 11, ет.4, представлявано от управителя Щефан Симон против решение № 1167/05.12.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1183/2014г., с което са отхвърлени предявените от него осъдителни искове срещу Е П М АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, 9009, Варна Тауърс, кула Е, бул.“Владислав Варненчик“ 258 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 61 231.84 лева, представляваща сбор от парични суми, получени от ответника в периода от 18.09.2012 год. до 31.12.2012 год. като цена за достъп, на отпаднало основание, в евентуалност, като платени без основание и в евентуалност, като платени при неосъществено основание и сума в размер на 3 783.06 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизпълнение на задължението за възстановяване на главницата за периода от 21.11.13 год. до 12.05.14 год., както и законната лихва от завеждане на иска до изплащането върху претендираната главница, с правно основание чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД, в евентуалност  чл.55, ал.1, пр. първо и второ ЗЗД и чл.86 ЗЗД и дружеството е осъдено да заплати на   „Е П М АД сторените по делото разноски в размер на 2 976 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК. По съображения за неправилност – немотивираност на обжалваното решение, постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост на направените изводи, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените искови претенции в пълен размер. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Страните не спорят, че ищцовото дружество „С З” ЕООД, гр.Варна, ЕИК 175143077, е собственик и експлоатира  вятърна електрическа централа  с два ветрогенератора с инсталирана мощност 4,2 МW, която е въведена в редовна експлоатация. Във връзка с това „С З” ЕООД в качеството си на „производител” е сключил с „Е.ОН Б П” АД, /понастоящем – „Е П П” АД/, в качеството му на „продавач” Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 157/28.09.2010г. Няма спор и че въз основа на валидно възникналата облигационна връзка дружеството е присъединено към електропреносната и електроразпределителната мрежа и е ползвало услугата „достъп”, за която е и заплатило процесната сума от 61 231,84лв. като такса достъп  за периода 18.09.2012г. – 31.12.2012г.

С решение Ц -33/14.09.2012г. на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор” ЕАД и всички ЕРП, вкл.”Е П М” АД, считано от 18.09.2012г., които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. „С З” ЕООД е обжалвало административния акт в частта по р.VІІ, т.1, отнасяща се до него, като по жалбата е образувано адм.дело № 13201/2012г. на ВАдм.С – ІV отд. С протоколно определение от 18.09.2013г. производството по делото е прекратено по мотиви, че обжалваната част на решението е отменена с влязло в сила решение № 4621/03.04.2013г. по адм.д.№ 13 121/2012г. на тричленен състав на ВАдм.С, ІV отд., което решение е оставено в сила със съдебно решение № 10535/11.07.2013г. по адм.д.№ 6074/2013г. на петчленен състав на ВАдм.С и на осн.чл.177 ал.1 АПК това съдебно решение има действие по отношение на всички, а не само на участвалите в процеса. Т.е. – отмяната на р.VІІ т.1 от решение Ц -33/14.09.2012г. на ДКЕВР действа и по отношение на „С З” ЕООД, независимо, че дружеството не е било страна по делото, в което тази отмяна е постановена.

С решение № Ц-6/13.03.2014г. ДКЕВР е утвърдена, считано от 13.03.2014г., окончателна  цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД, която се дължи от производители на електрическа енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи в размер на 2,45 лв /МВтч и която следва да се заплаща от операторите на електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД, както и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени – 0,00лв/МВтч. За преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ  във връзка с Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия ДКЕВР  е приела  решение № КМ-1/13.03.2014г., с който утвърждава компенсаторни мерки в различните хипотези, като изрично е изключила от кръга на адресатите на тези мерки онези производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена.  Видно от установената по делото фактическа обстановка ищцовото дружество не е сред тях, тъй като по отношение на него адм.производство по обжалване на решение Ц-33 на ДКЕВР е прекратено. Следователно ищцовото дружество е адресат на компенсаторните мерки, установени с решение № КМ -1 /13.03.2014г.  Отказът на оператора на електропреносната и електроразпределителната мрежа да приложи компенсаторния механизъм по отношение на него следва да бъде преодолян по реда за обжалване на адм.акт на Комисията,   вкл. и самото му евентуално невключване в кръга на адресатите на КМ. Процедура в тази насока е инициирана от друг производител на електрическа енергия от ВИ – „Еолика България” ЕАД, който е обжалвал решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР в частта, с която от обхвата на решението са изключени производителите, подали жалба срещу решение Ц -33, по която жалба е образувано адм.дело № 6774/2014г. на ВАдмС, ІV отд., насрочено за 29.09.2015г. Неприлагането на компенсаторния механизъм по отношение на ищцовото дружество от друга страна  може да бъде преодолян и чрез искане ДКЕВР да задължи електроразпределителното дружество да изпълни административния акт на Комисията – решение № КМ -1/13.03.2014г., подлежащ на предварително изпълнение  по чл.13 ал.7 ЗЕ, т.е. ДКЕВР да упражни своите правомощия по ЗЕ и НЛДЕ. В този смисъл на съда е служебно известно решение № Ж -30/26.03.2015г. на КЕВР по отношение на „В Б” ЕООД, инициирало гр.д. № 10 691/2014г. на ВРС, ХХХІХ с-в, чието решение е предмет на обжалване по в.гр.д. № 1105/2015г., ВОС, ІІІ с-в.

Процесното плащане е извършено въз основа на валидно възникнало и непрекратено и към настоящия момент облигационно отношение по достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа на „С З” ЕООД.

В качеството си на производител на електрическа енергия от възобновяем източник  и въз основа на сключения с „Е.ОН Б П” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия  от 28.09.2010г. за него възниква нормативно установеното задължение да уреди с писмен договор и взаимоотношенията си във връзка с предоставяне на услугата „достъп” до електроразпределителната мрежа, собственост на енергийното предприятие, а в последствие и да сключи договор за изкупуване/продажба на произведената  от него ел.енергия – чл.84 ал.3 ЗЕ. Дори и при липсата на формално сключен договор, правоотношението по достъп не отпада, тъй като съгласно разпоредбата на пар.197  ал.1 от ПЗР на ЗЕ производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на  закона не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, изпълняват изискванията на чл.84 ал.2 в срок до два месеца от влизането му в сила, като в противен случай операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп до сключването на договор. Законово регламентирана е  и възмездността на предоставената услуга „достъп до ЕРМ”, както в самото легално определение на понятието „достъп” в пар.1, т.15 от ДР на ЗЕ, така и в разпоредбите на чл.18а, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.59/28.07.2009г. и чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.64/17.08.2010г./ При това положение съдът прави извода, че заплащането на суми по фактури № 0001100648/11.10.2012 год., 0001100680/11.10.2012 год., 0001100729/06.11.2012 год., 0001100913/06.11.2012 год., 0001101256/12.12.2012 год., 0001101263/12.12.2012 год., 0001101332/07.01.2013 год. и 0001101538/07.01.2013 год./, въз основа на които   „Е П М“ АД е начислило такса „достъп ВЕИ“ в общ размер на 61 231.84 лв., е извършено на валидно правно основание, свързано с установената в чл.13 ал.9 от ЗЕ предварителна изпълняемост на решенията на регулаторния орган. Отмяната на решение № Ц – 33/14.09.2012г. от ВАС  не се отразява на  валидността на съществуващата между страните по спора облигационна връзка по предоставен достъп.  Самият акт на ценообразуване не съставлява основанието за възникване на вземането за достъп. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението,  нормативно  възмездно по своя характер, а създава задължение за преуреждане на разменените престации. Механизмът за това преуреждане е нормативно определен – чл.32 ал.4 от ЗЕ. И тъй като  ищцовото дружество, по изложени по-горе съображения, не е изключено от кръга на адресатите на компенсаторни мерки по решение І КМ – 1/13.03.22014г. на ДКЕВР, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 в трите му хипотези – при начална липса на основание, при неосъществено и отпаднало основание, е неоснователен  и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск предпоставя и неоснователност на акцесорната претенция за мораторна лихва.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.272 ГПК съдът  препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

С оглед изхода на спора на въззиваемото дружество „Е П М” АД се присъждат направените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 5 952лв, съобразно направеното искане и приложените към него писмени доказателства.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1167/05.12.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1183/2014г.

ОСЪЖДА   „С З”, ЕООД, ЕИК 175143077, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Съборни” № 11, ет.4, представлявано от управителя Щефан Симон да заплати на Е П М АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, 9009, Варна Тауърс, кула Е, бул.“Владислав Варненчик“ 258 сумата от 5 952лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :

 

 

Особено мнение на съдия А.Братанова

Съгласна съм с изводите за неоснователност на главната претенция с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.

Считам обаче, че са налице предпоставките за уважаване на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е постановено в процедура по пар.197, ал.2  ПЗР на ЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт, който определя  същественото съдържание на договорната връзка между страните.  Допълнително, дължимата престация в полза на електроразпределителното дружество е определена като временна цена, на основание  чл.32, ал.4 ЗЕ и възлиза на 18, 83 лв/МВтч /раздел VII, т.1/. 

Следователно – страните са субекти на договорно правоотношение по предоставянето на възмезден достъп, чието съдържание е определено в закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган. Намесата на регулаторния орган произтича от закона и  съставлява действие, което замества отделните елементи от договора по аналогия с чл. 299, ал.1 ТЗ. Не се спори и че в процесния период  ищците трайно са отдавали произведената електрическа енергия в електроразпределителната мрежа и са ползвали същата за целите на дължимите доставки по договора за продажба.  Сочените фактически действия са осъществени при заплащане на доставчика на индивидуализираната в  Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ.

Определянето на временна цена за достъп съставлява специално предвидено в чл. 32, ал.4 ЗЕ правомощие на ДКЕВР, упражнимо в случаите, когато е налице забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп.  В случай, че окончателно определените цени за достъп са различни от временно определените, законодателят е предвидил нарочен механизъм за компенсиране  на разликите като последните могат да бъдат както в полза на доставчика /при определяне на по-ниски временни цени от окончателните/, така и в полза на ползвателите /при определяне на временни цени, които са по-високи от окончателните/. При всяко положение, на основание  чл.31, т.2 и 8 ЗЕ цената за достъп следва да е равна на  разходите, които са необходими във връзка с управление  на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. Следователно – цената за достъп отразява действителното обедняване на доставчика, равнявящо се на сторените и прогнозни разноски във връзка с учредения достъп.

Не е спорно между страните още и това, че с решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. по описа на ВАС, оставено в сила с решение № 9484/25.06.2013г. по адм. д. № 6473/13г. по описа на ВАС, в петчленен състав, горецитираното решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено, в частта по раздел VІІ, т.1 и 2, както и че на основание чл.177, ал.1 от АПК, същото има действие спрямо всички и е задължително за настоящия състав, на основание чл. 17, ал.2 ГПК.  Решението на АС има конститутивно  и обратно правно действие (Решение № 3929 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2011 г., V о., решение № 1546 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2008 г., VII о., Решение № 1024 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2008 г., VII о., решение № 15037 от 11.14.2013г по адм. д. 1ЗЗ31/2013г на ВАС, 5 чл. с-в).  Аргумент в полза на изложеното е и разпоредбата на чл. 301 ГПК – отмяната на административния акт,  по който е налице изпълнение въвежда задължение за предприемането на възстановителни мерки от административния орган, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта.

    На съда е служебно известно, че  с последващ административен акт Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите.  ДКЕВР е констатирал, че не са налице основания за признаване за текущия ценови период на разходи за експлоатация и поддръжка, тъй като те вече са били отчетени при определяне на цените, дължими от потребителите, а нови разходи за диспечиране, подстанции и разходи за управление на мрежата не са били доказани. Съответно и окончателно определените цени в полза на „Е П М” АД на използваната от производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности в р. V от решението. Същевременно обаче, производителите на електрическа енергия,  произведена от слънчева и възобновяема енергия за задължени да заплащат по 2,45 лева/МВтч на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своят страна ги превеждат на „ЕСО” ЕАД. Окончателните цени са утвърдени, считано от 13.03.2014 год.  Постановеният административен акт не е влязъл в законна сила, тъй като е налице предприето обжалване от страна на електроразпределителното дружество, по което е образувано висящо адм.дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС. Независимо от горното, същият подлежи на предварително изпълнение, на основание чл.13, ал.7 ЗЕ.

Тъй като актът на ДКВР се ползва с предварително изпълнение  и едновременно с това по арг. от чл.32, ал.4 ЗЕ има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени, с последващо решение № КМ – 1/13.03.2014 год. ДКЕВР е разпоредил компенсаторни мерки  чрез връщане на платените в повече средства. Адресат обаче на посочените компенсаторни мерки са единствено ползвателите на достъп с неотменени временни цени. Аргумент в полза на изложеното е изричното отбелязване, че според ДКЕВР същият има компетентност да компенсира само разликата между временни и окончателни цени, а в случаите, когато временните цени са отменени, компенсирането следва да се осъществи по съдебен ред. Ищецът е производител, за когото временните цени са отменени, респ. по волята на административният орган е изключен от обхвата на административна компенсация.

Не се спори, че до датата на даване на ход на устните състезания, ищецът не е получил нито заплатената временна цена, нито разликата между окончателната и временна такава.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

С оглед конкретните характеристики на възникналото правоотношение и съществуващата регулационна уредба, отмяната на временните цени сама по себе си не би могла да доведе до  претенция на производителя за връщане на даденото на отпаднало основание. При липса на определена временна  цена за достъп, размерът на дължимата от производителя престация  подлежи на определяне по административен ред – чрез окончателни цени.  В случай, че при окончателното ценообразуване е налице разлика в цената, породеното неоснователно обогатяване следва да бъде отстранено чрез способа на компенсаторните мерки  - чл. 32, ал.4 ЗЕ. При липса на предвидена в закона изрична правна защита за производителите, за които регулаторният оран  не  е издал компенсаторно решение, за последните е налице възможността да претендират само недължимо платената разлика, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.   Имущественото разместване за посочената разлика има правно недопустим характер, тъй като е лишено от основание. По изложените съображения, считам, че предявената претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е частично основателна до размер на разликата между заплатената временна цена и окончателната такава /2,45 лева/МВтч/. 

Дори и да се допусне, че ищецът е адресат на компенсаторни мерки, предявеният иск също е основателен, доколкото компенсационно плащане не е осъществено. При това положение, породеното неоснователно обогатяване може да бъде отстранено от гражданския съд, който по арг. от чл.2 е длъжен да даде защита и съдействие на накърненото право.