Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №120

 

Гр.Варна, 16.05.2019г.  

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шестнадесети април през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С. 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                          МАРИЯ ХРИСТОВА     

 

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 95 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби на „Търговище Инвест“ ЕООД със седалище гр.Търговище и „Кооптрейд“ АД в ликвидация със седалище гр.Търговище срещу решение № 84 от 26.11.2018г. по търг.дело № 37/18г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено по отношение на тях, че „Търговска Банка Д“ АД със седалище гр.София има вземане от тях в условията на солидарност за сумите както следва: сумата от 62 671лв. - главница по договор за кредит, 602.79лв. – възнаградителна договорна лихва, начислена върху редовна и просрочена главница за периода 05.09.2015г. – 30.09.2015г., 9 012.31лв. – наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода 05.01.2015г. – 30.09.2015г. и 626.71лв.- просрочена годишна такса за обслужване на кредитната сметка, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012г., анекс № 1 от 17.01.2013г., анекс № 2 от 30.06.2014г., договор за поръчителство № 1236.0712-А1 от 17.01.2013г., за които суми е издадена заповед № 761 от 05.10.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 1456/15г. по описа на ТРС, както и са осъдени да заплатят направените в заповедното производство разноски в размер на сумата 2 876.95лв. направените по исковото производство разноски в размер на сумата 6 775.64лв.

В жалбата на „Търговище Инвест“ ЕООД се твърди че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.

Твърди че съдът не е обсъдил възраженията за нищожност на клаузата в договора за кредит, съгласно която банката има право едностранно да променя лихвените проценти. Твърди че ищецът не е представил решение на управителния си орган, с което да определя базисния лихвен процент за корпоративни клиенти. Твърди че възражението на банката че решение не е необходимо, поради това че този процент не е променян от 2009г. е неоснователно. Твърди че по делото е останал неизяснен въпроса за датата на предсрочна изискуемост на задължението, което е от значение, както с оглед основателността на исковете, така с оглед разпоредбата на чл.147 от ЗЗД относно спазване на преклузивния срок. Твърди че е налице погасяване по давност на вземанията на банката за главница, лихви и на всички задължения на поръчителя.

Излага, че съдът не е обсъдил и възражението, че за да се сключи договор следва да има валидно прието решение на едноличния собственик или управителя на дружеството. Сочи че по делото липсва и не е представен акт, от който да е видно, че управителят е упълномощен да сключи договора за поръчителство, поради което и твърди че договорът е сключен без представителна власт и не ангажира отговорността на дружеството.

Възразява срещу солидарното осъждане на всички ответници за разноски.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание, чрез назначения му от съда особен представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззивната жалба на „Кооптрейд“ АД е бланкетна. Твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа направените в отговора на исковата молба възражения. В съдебно заседание, чрез назначения му от съда особен представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Търговска Банка Д“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор по двете въззивни жалби моли съда да ги остави без уважение като неоснователни и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание молба моли съда да остави без уважение въззивните жалби и да потвърди решението в обжалваните му части.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Търговска банка Д“ АД срещу „СП – Първи Май“ ЕООД, „Кооптрейд“ АД и „Търговище Инвест“ ЕООД, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземания на банката солидарно от тримата ответници по договор за банков кредит № 1236.07712 от 09.07.2012г. и анекси към него, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Решението, в частта му, с която установителният иск срещу „СП Първи Май“ ЕООД в ликвидация е уважен не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване са само вземанията на банката срещу „Кооптрейд“ АД в ликвидация и „Търговище Инвест“ ЕООД.

По жалбата на „Търговище Инвест“ ЕООД:

Не е спорно пред въззивна инстанция сключването на 09.07.2012г. между банката и „СП – Първи Май“ ЕООД – кредитополучател, „Кооперация Областен Кооперативен съюз“ и „Кооптрейд“ АД – съдлъжници на договор за кредит № 1236.0712, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя стандартен кредит за оборотни средства в размер на максимум 80 000лв. до 05.07.2017г., изменен с анекси № 1 от 17.01.2013г. и № 2 от 30.06.2014г. Не е спорно пред въззивна инстанция сключването на 17.01.2013г. между банката и въззивника „Търговище Инвест“ ЕООД на договор за поръчителство № 1236.0712-А1 от 17.01.213г. по силата на който въззивникът „Търговище Инвест“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред банката солидарно с кредитополучателя за плащането на всички задължения на кредитополучателя по договор за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012г. с анекси към него.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за датата на предсрочната изискуемост на задължението:

Съобразно задължителните указания на т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС при предявените по специалния ред на чл.422 от ГПК установителни искове предсрочната изискуемост на вземането трябва да е била обявена в един по-ранен момент, предшестващ подаването на исковата молба и предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните предпоставки, обуславящи настъпването и.

В първоинстанционното производство е бил спорен фактът на получаване на нотариалните покани, съдържащи изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит. В обжалваното решение окръжният съд е приел за доказан факта, че Йордан Ботунски, в качеството си на управител на ответните дружества, лично е получил нотариалните покани, поради което и волята на банката за обявяване на процесния кредит за изцяло предсрочно изискуем е достигнала до него в качеството му на представител на длъжниците. Доколкото разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Оплакване във въззивната жалба досежно приетото за установено от първоинстанционния съд връчване на нотариалните покани на 25.08.2015г. на кредитополучателя и на поръчителя чрез техния управител няма, поради което и фактът на получаване на изявлението на банката, не е спорен пред въззивна инстанция. Оспорването на това обстоятелство в пледоарията по съществото на спора и в писмените бележки е късно направено.

Спорен пред въззивна инстанция е само въпроса за наличието на обективните предпоставки, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост към датата на получаване на изявлението на кредитора.

Установено е от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, че след изтичането на уговорения с анекс № 2 към договора гратисен период до 04.01.2015г., включително, няма извършени погасявания на главницата съобразно уговорения в чл.5 ал.2 от анекс № 2 от 30.06.2014г. погасителен план. Съобразно чл.4.5 от договора за кредит неплащането на която и да е вноска по главницата, на начислените лихви или комисиона дава основание на банката да обяви за предсрочно изискуем целия дълг по кредита до размера на усвоената част.

С оглед на така установеното наличие на обективните предпоставки, въззивният съд намира, че задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо на 25.08.2015г. с получаването на нотариалната покана, съдържаща изявление на банката за упражняване на субективното си потестативно право.

Въззивният съд намира възражението на въззивника за нищожност на уговорката в договора за едностранно увеличение на лихвения процент от страна на банката за неоснователно. Видно от сключения договор за кредит кредитът е предоставен за оборотни средства и за рефинансиране на предходен договор за овърдрафт. Кредитополучателят „СП – Първи Май“ ЕООД е получил кредита във връзка с търговската дейност за оборотни нужди, както той, така и поръчителят – „Търговище Инвест“ ЕООД  нямат качеството на потребител и не се ползват с потребителската защита, уредена в ЗЗП. Именно с оглед качеството на търговец на страната – кредитополучател и поръчител по договора за кредит към него законът поставя по-големи изисквания при участие в търговския оборот, поради което и правата му при участие в сделка, която за него е търговска, не се ползват със засилената потребителска защита, която ЗЗП дава на по-слабата и уязвима страна по договора.

 Поради това и проверка на съществуващите клаузи на договора за банков кредит от 09.07.2012г. за неравноправност по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП не следва да бъде извършвана.

Чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД уреждат различни основания за нищожност на договорите, като за основанията за нищожност съдът не е задължен да следи служебно. Конкретно въведени основания за нищожност на клаузи от договора, освен тези за тяхната неравноправност няма.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на въззивника за липса на решение на едноличния собственик на капитала и на управителя на дружеството за опровомощаване на управителя за сключване на договора за поръчителство и възражението за сключване на договора от лице без представителна власт. Не е спорно че подписалият договора за поръчителство от 17.01.2013г. е вписаният в търговския регистър управител на дружеството Йордан Ботунски. Действията, извършени от управителя обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Чл.137 от ТЗ във чл.147 ал.2 от ТЗ не поставя като изискване предварително овластавяне на управителя за сключване на определени категории договори, нито решение за предварително съгласие за поемане на задължения по договори.

По възражението за погасяване на иска срещу поръчителя поради изтичане на срока по чл.147 от ЗЗД:

Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6 -месечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

В настоящия случай вземанията на банката по изложени по-горе съображения са обявени за предсрочно изискуеми на 25.08.2015г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителя – въззивник „Търговище Инвест“ ЕООД е подадено на 01.10.2015г., поради което и срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД не е изтекъл, а възражението на поръчителя е неоснователно.

Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на задълженията към банката за главница и лихви, доколкото установените по делото забави са за вноски с падеж 05.01.2015г.

Няма оплаквания във въззвната жалба и спор пред въззивна инстанция по отношение на приетия от първата инстанция размер на задължението – в общ размер и по отделни пера.

С оглед на така изложеното и при липсата на въведено правопогасяващо възражение за плащане на задълженията и установен размер на вземанията от заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд намира предявеният установителен иск срещу поръчителя „Търговище Инвест“ ЕООД за доказан и основателен и следва да бъде уважен, а обжалваното решение в тази част потвърдено.

Що се касае до оплакването, че въззивникът „Търговище Инвест“ ЕООД е осъден солидарно с другите двама ответници да заплати разноските на банката в заповедното и в исковото производство, а отговорността на ответниците за разноски е разделна, въззивният съд намира, че в тази си част въззивната жалба съдържа искане по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноски, поради което и след влизане в сила на решението, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за произнасяне по молбата.

 

По жалбата на „Кооптрейд“ АД:

Видно от представените по делото договор за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012г. и анексите към него въззивникът „Кооптрейд“ АД участва в договорното правоотношение като солидарен длъжник с кредитополучателя. Предявеният спрямо него установителен иск и постановеното по него решение са допустими.

Въззивната жалба, подадена от „Кооптрейд“ АД не съдържа конкретни оплаквания по отношение на решението в частта му, с която е уважен искът срещу него, поради което и въззивният съд намира същата за бланкетна и дължи проверка само в рамките очертани в разрешението, дадено в т.1 на тълкувателно решение № 1/2013г от 09.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК, а именно че при проверка на правилността на първоинстнационното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Императивни правни норми, установени в обществен интерес, за които съдът следи служебно, са нормите, регламентиращи потребителската закрила в ЗЗП и установяващи нищожност на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Въззивният съд намира, че потребителската закрила по отношение на въззивника „Кооптрейд“ АД не е приложима, по същите съображения, изложени по-горе по отношение на въззивника „Търговище Инвест“ ЕООД, тъй като същият няма качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП.

 С оглед ограниченията в обсега на въззивната дейност, които се отнасят до установяване на фактическата страна на спора и при липсата на оплаквания във въззивната жалба срещу приетата за установена от първоинстнационния съд фактическа обстановка досежно: сключването на договор за кредит, усвояване на отпусната сума, наличие на забава в плащанията, волеизявление на кредитор отправено волеизявление за обявяване на целия размер на кредита за предсрочно изискуем, размера на дълга – главница и лихви, установен в приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза, въззивният съд намира предявеният установителен иск срещу „Кооптрейд“ АД за доказан и основателен и следва да бъде уважен. Предвид на което и решението в частта му по отношение на въззивника „Кооптрейд“ АД следва да бъде потвърдено. 

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото за въззивна инстанция разноски в размер на сумата 900лв., по равно от двамата въззиваеми, представляващи възнаграждение за особен представител. Претендираната в молбата сума в размер на 1 359лв. като юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде възлагана върху насрещните страна, тъй като пред въззивна инстанция дружеството е представлявано от адвокат М., а не от юрисконсулт, а доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение няма представени.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 26.11.2018г. по търг.дело № 37/18г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частите му, с които е прието за установено в отношенията между страните, че „Търговска Банка Д“ АД със седалище гр.София има вземане от „Кооптрейд“ АД в ликвидация със седалище гр.Търговище и „Търговище Инвест“ ЕООД със седалище гр.Търговище в условията на солидарност за сумите както следва: сумата от 62 671лв. - главница по договор за кредит, 602.79лв. – възнаградителна договорна лихва, начислена върху редовна и просрочена главница за периода 05.09.2015г. – 30.09.2015г., 9 012.31лв. – наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода 05.01.2015г. – 30.09.2015г. и 626.71лв.- просрочена годишна такса за обслужване на кредитната сметка, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за кредит № 1236.0712 от 09.07.2012г., анекс № 1 от 17.01.2013г., анекс № 2 от 30.06.2014г., договор за поръчителство № 1236.0712-А1 от 17.01.2013г., за които суми е издадена заповед № 761 от 05.10.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 1456/15г. по описа на ТРС.

ОСЪЖДА „Кооптрейд“ АД в ликвидация, със седалище гр.Търговище, адрес на управление гр.Търговище, ул.“Васил Левски“ № 5, ЕИК 125548920, да заплати на „Търговска Банка Д“ АД със седалище гр.София, ЕИК 121884560 сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „Търговище Инвест“ ЕООД със седалище гр.Търговище, адрес на управление гр.Търговище, ул.“Васил Левски“ № 5, ЕИК 835046905, да заплати на „Търговска Банка Д“ АД със седалище гр.София, ЕИК 121884560 сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски във въззивното производство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението и връщането му в Окръжен съд – Търговище указва на първоинстанционния съд да се произнесе по молба на „Търговище Инвест“ ЕООД по чл.248 от ГПК, съдържаща се във въззивната жалба, за изменение на решението в частта му за разноските касаеща солидарното му осъждане с другите ответници за заплащане на разноски в заповедното и в исковото производство.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: