РЕШЕНИЕ

   № 100

               гр.Варна, 04.05.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 04.04.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 96 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София срещу решение № 880/29.11.2016 г. по т.д.№ 426/2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО, с което са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 1221830616 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ № 19 срещу ответника Г.Ц.М., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ за установяване в отношенията между страните съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д.№ 16072/2016 г на ВРС, 26 състав заповед за изпълнение № 8230/17.12.2015 г. за сумата 14 631.85 евро, представляваща дължима главница по договор за кредит от 14.03.2013 г., допълнително споразумение от 30.06.2014 г. и договор за поръчителство от 14.03.2013 г. към него, ведно със законната лихва върху същата сума от 15.12.2015 г. до окончателното й плащане, за сумата 1872.09 евро - дължима и незаплатена редовна лихва за периода – 20.07.2014 г. – 15.12.2015 г., за сумата 182.43 евро – дължима и незаплатена лихвена надбавка за забава за периода – 21.08.2014 г.-15.12.2015 г., за сумата 60 евро - дължими такси и разноски  към 15.12.2015 г., и за сумата 2820 лв - присъдени съдебни разноски. Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване вместо него на друго такова, с което искът бъде уважен изцяло, евентуално за вземанията с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции.

 С писмен отговор Г.Ц.М. оспорва основателността на въззивната жалба, моли съдът да я остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция

Постъпила е и частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София против определение № 130/13.01.2017 г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта, в която банката е осъдена да заплати на Г.М. сумата 2820 лева, представляваща общия размер на сторените по делото разноски и същата да бъде намалена до установения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 1512.60 лв.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от ответника Г.М., с който моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановеното определение № 130/13.01.2017 г. да бъде потвърдено. Ответникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за оставяне на частната жалба без уважение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Основното оплакване в жалбата се отнася до приетото от съда нередовно обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оплакването е основателно. На ответника – поръчител е съобщено това обстоятелство предвид необслужване на кредита в размер на 15600 евро от кредитополучателя с нотариална покана от 07.08.2015 г., връчена му лично на 13.08.2015 г. Обявяването е редовно извършено и спрямо кредитополучателя, който е уведомен с нотариална покана от 07.08.2015 г. при условията на чл.47, ал.1 – ГПК – със залепяне на уведомление на адреса му по договора за потребителски кредит на 12.09.2015 г., тъй като не е намерен на него при направените от пом.нотариуса посещения в продължение на един месец през периода от 12.08.2015 г. до 12.09.2015 г., като при тях не е намерено и друго лице, съгласно да получи съобщението. Длъжникът не се е явил да получи поканата в нотариалната  кантора в двуседмичния срок от залепянето по чл.47, ал.2 – ГПК, предвид което същата се счита връчена на лицето – чл.47, ал.5 - ГПК. Няма направено възражение, че адресът, на който кредитополучателят е търсен, е различен от постоянния му и настоящ адрес. Към нотариалната покана в заповедното производство е представена справка от НБД „Население“, от която е видно, че той е посочил за свой постоянен и настоящ адрес именно адреса, отразен в договора за кредит, на който му е изпратена и съобщена чрез фингирано връчване нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На същия адрес е получил на 02.02.2016 г. лично и поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано по издадения в заповедното производство изпълнителен лист. При това положение следва да се приеме, че и на двамата солидарни длъжници е редовно съобщено обявяването на договора за предсрочно изискуем.

Съгласно чл.2 от договора за поръчителство от 14.03.2013 г. поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя и помежду си и се задължават спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, описан в т.1 /договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2013 г. за сумата 15600 евро/. Отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателя в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и ако крайният срок за погасяване на кредита по т.2 от договора за кредит бъде продължен по съгласие между кредитора и длъжника. Следователно, ответникът –поръчител отговаря за задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит, който банката-кредитодател е обявила за предсрочно изискуем. Възражението на ответника по чл.147, ал.1 – ЗЗД предвид цитираната уговорка в договора за поръчителство е поначало неоснователно, още повече че и заявлението на банката е подадено до заповедния съд в рамките на шестмесечния срок. Възражението за неравноправни клаузи предвид твърдяната едностранна промяна на размера на договорната лихва, респективно – на базовия лихвен процент, от ищеца, без за това да е уведомен длъжникът, е неоснователно, доколкото от заключението на ССЕ се установява, че такава промяна няма, като прилаганият годишен лихвен процент – 8.95% съответства на уговорения със споразумението към договора от 30.06.2014 г. и не е променян през целия период. От заключението на ССЕ се установява, че кредитът не е издължаван редовно и са налице множество просрочия, като е налице забава още от първата месечна вноска с падеж 20.07.2014 г. В крайна сметка само тя е изцяло погасена. Към 15.12.2015 г. всички падежирали вноски след 20.07.2014 г. са изцяло просрочени и непогасени, като общият им размер възлиза на 16746.37 евро, от които главница – 14631.85 евро, просрочена редовна лихва – 1872.09 евро, лихвена надбавка за забава-182.43 евро и такса предсрочна изискуемост – 60 евро. В т.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, представляващи неразделна част от договора за кредит за текущо потребление, изрично е уговорено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискум и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Ето защо, искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният съд постанови друго за уважаване на иска, така както е предявен, ведно с присъждане на разноските на ищеца и настоящ въззивник в заповедното и в исковото производство пред двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в поискания със списъците по чл.80-ГПК размер, който не е прекомерен и е по-нисък от този на изплатения на насрещната страна адвокатски хонорар.

Предвид изхода на спора се отменя и определение №130/13.01.2017 г. на ОС Варна-ТО по т.д. №426/2016 г., с което е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1-ГПК на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 880/29.11.2016 г. по т.д.№ 426/2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО, с което са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК 1221830616, ул.“Московска“ № 19 срещу ответника Г.Ц.М., ЕГН **********,***, искове по чл.422, ал.1 - ГПК и  са присъдени съдебни разноски в полза на ответника в размер на 2820 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК 1221830616, ул.“Московска“ №19, и Г.Ц.М., ЕГН **********, с адрес ***, съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д.№ 16072/2016 г на ВРС, 26 състав заповед за изпълнение № 8230/17.12.2015 г. срещу ответника - поръчител за сумата 14 631.85 евро, представляваща дължима незаплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2013 г., договор за поръчителство от 14.03.2013 г. към него и допълнително споразумение от 30.06.2014 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 15.12.2015 г. до окончателното й изплащане, за сумата 1872.09 евро - дължима и незаплатена редовна лихва за периода – 20.07.2014 г. – 15.12.2015 г., за сумата 182.43 евро – дължима и незаплатена лихвена надбавка за забава за периода – 21.08.2014 г. – 15.12.2015 г., и за сумата 60 евро - дължими такси и разноски  към 15.12.2015 г.

ОТМЕНЯ определение №130/13.01.2017 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №426/2016 г., с което е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1-ГПК на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София.

ОСЪЖДА Г.Ц.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК 1221830616, ул.“Московска“ №19, сумите: 2248.69 лв – разноски за заповедното производство, 2598.69 лв – съдебни разноски за първата инстанция и 2210.58 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.