О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 161

 

                                         гр.Варна, 07.03.2018 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №96 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „АГРОРОМЕКС“ ЕООД, ЕИК 203109633, със седалище гр.Балчик против определение №613/13.11.2017 год., постановено  по т.д.№234/2017 год. по описа на ОС - Добрич, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото, поради неподведомственост – наличие на арбитражно споразумение.

Твърди се, че съдът може служебно във всяко положение на делото да се произнесе по въпроса дали спора е подведомствен на съда, поради което молбата не е преклудирана.

Насрещната страна „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД е подала отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди определението.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което са допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение, или е спор по който една от страните е потребител.

С постигането на арбитражно споразумение, страните се съгласяват споровете, възникнали от определено правоотношение да бъдат възложени на арбитраж. Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.

При разрешаване на поставения спор за договорно предвидена от страните чрез арбитражното споразумение подведомственост на спора на арбитраж е приложима специалната норма на чл.8, ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж, на основание § 3 от ПЗР на Закона за международния търговски арбитраж, тъй като мястото на посочения в договора арбитраж е в Република България.

Тъй като в чл.8, ал.1 от ЗМТА, изрично е посочен срока, в който страната може да се позове на наличието на арбитражно споразумение, то в случая е неприложима нормата на чл. 15, ал.1 от ГПК, съгласно която съдът следи служебно за подведомствеността при всяко положение на делото. Ето защо, възражението за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, поради наличие на арбитражен договор или на арбитражна клауза в договора, е само относителна, а не абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска пред държавния съд и следва да бъде заявено в срока за отговор на исковата молба.

След като за наличието на арбитражно споразумение, сезираният с иска съд не следи служебно, то може да се разгледа само ако ответникът се позове на него в срока за отговор на исковата молба - чл.8, ал.1 от ЗМТА. Ако ответникът не се позове на арбитражното споразумение до изтичане на предвидения в закона преклузивен срок или ако съдът констатира, че споразумението не е валидно, то губи значението си на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска и съдът дължи произнасяне по спора, с който е сезиран.

В конкретния случай, жалбоподателят не се е позовавал на арбитражно споразумение с предмет правния спор, предявен с исковата молба нито в отговора на исковата молба, нито в срока за подване на отговор, изтекъл на 27.09.2017 г.

Възражението за арбитражно споразумение е въведено за пръв път с молба от 22.11.2017 г. и по аргумент от чл.8, ал.1 от ЗМТА, дори такова споразумение да съществува, след като не е релевирано в срока за отговор на исковата молба, спорът продължава да е подведомствен на държавния съд, който е компетентен да постанови валидно решение по него.

Пропускът на ответника да се позове на арбитражното споразумение е погасило правото му да се позове на него, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за прекратяване на делото.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което частнната жалба, следва да се остави без уважение.

С оглед разясненията дадени в т.9в, предл.2 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от „АГРОРОМЕКС“ ЕООД, ЕИК 203109633, със седалище гр.Балчик против определение №613/13.11.2017 год., постановено  по т.д.№234/2017 год. по описа на ОС - Добрич, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото, поради неподведомственост – наличие на арбитражно споразумение.

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: