О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер155/02.03.2016                              , Град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                       ЧЛЕНОВЕ:       АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                     МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

в.ч.т.дело номер 98 по описа за 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.121 вр. чл.274 и следв. ГПК.

         С определение № 5/05.01.2016 год., постановено по гр.д.№ 257/2015 год. ОС – Търговище, гражданско отделение е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на СГС, на основание чл. 108, ал.1 и чл.119, ал.3 ГПК.

         Срещу определението на съда във връзка с подсъдността е постъпила частна жалба от Е* С* П*, действаща в качеството на майка и законен представител на Г.К.К.. Страната поддържа, че дадените от ТОС разрешения на правния спор във връзка с подсъдността са в противоречие с изводите в т.6 на ТР № 1/2014 год. на ОСГТК на ВКС. В предявената частна жалба страната изрично се позовава на качеството си на  потребител на застрахователна услуга по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КЗ /отм./. Поддържа се, че местната подсъдност по спора следва да се определи според правилото на чл. 113 ГПК.

Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна ЗК„Лев инс” АД. 

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

         ТОС е бил сезиран с искова молба от Г.К.К., действащ чрез своята майка и законна представителка Е* С* П* срещу ЗК „Лев инс” АД за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица за риска „гражданска отговорност”  за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания във връзка със смъртта на К* И.К., причинена виновно от Д* Х* Е* като водач на л.а.”Мерцедес – Е 270”- CDI с рег.№ Т 2222, на основание чл. 226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2012 год. до окончателното погасяване на задължението.

          В срока по чл.367 ГПК ответното дружество – застраховател е предявило възражение за местна подсъдност, предвид обстоятелството, че е със седалище в гр.София. Поддържа се още, че по искове на други легитимирани лица са предявени искове за заплащане на застрахователно обезщетение от същото застрахователно събитие пред СГС.

За да се произнесе по спорния предмет, съдът съобрази следното:

Ищецът има качеството на "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ / обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, респ. на „потребител” по силата на дефинитивната разпоредба на пар.13, т.1 ЗЗП. На посоченото основание, третото ползващо се лице, третото увредено лице и другите лица, за които са възникнали права по застрахователния договор следва да се ползват от правото на изборна местна подсъдност, уредено в чл. 113 КЗ / т.6 от ТР № 1/23.12.2015 год. на ВКС по т.д.№ 1/14 на ОСТК/.

Правото на изборна местна подсъдност е упражнено с депозирането на искова молба пред съда по местожителството на ищеца. Отделно - ОС – Търговище е прекратил производството по делото непосредствено след депозирането на отговор на ответника, респ. ищецът е бил лишен от правото да изрази становище по отвода за местна подсъдност. Пред въззивната инстанция, страната изрично се е позовала на правата си като потребител на застрахователни услуги, а предявяването на частна жалба е първото възможно процесуално действие, в което ищецът е можел изрично да формулира фактическите и правни основания за избраната местна подсъдност.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че правото на изборна местна подсъдност по чл. 113 ГПК е надлежно упражнено от ищеца. Постановеното в противен смисъл определение на ТОС следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л  И:

         ОТМЕНЯ определение № 5/05.01.2016 год., постановено по гр.д.№ 257/2015 год.

          ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.