РЕШЕНИЕ

   № 66

               гр.Варна, 10.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 21.03.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 98 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Обзор дивелъпмънт“ ЕАД /в несъстоятелност/ гр. София срещу решение № 837/07.12.2017 г., постановено по т.д.№ 93/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна-ТО, с което е отхвърлен предявеният чрез ликвидатора му иск срещу Национална агенция за приходите - гр. София, при задължителното участие на С.В.М., в качеството му на постоянен синдик, за приемане за установено несъществуването на прието вземане за сумата 300689.35 лв, от които - 142991.85 лв - главница по РА № 031302511/03.09.2013 г.;  105597.57 лв - лихви до 29.05.2013 г.; 49812.90 лв - лихви след откриване производство по несъстоятелност за периода 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г.; 1860.00 лв - главница по декларации обр. 6 за м.06.2013 г. – м.11.2013 г.; м.01.2014 г. – м.04.2014 г., м.12.2014 г. – м.06.2015 г. вкл. и 427.03 лв - лихви за периода 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г., на осн. чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

       Ответникът по жалбата - Национална агенция за приходите моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

         Синдикът на въззивника счита обжалваното решение за неправилно и подлежащо на отмяна и моли за постановяване вместо него на друго решение, с което бъде призната недължимост на предявените вземания от кредитора НАП-София.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Няма данни ревизионният акт от 03.09.2013 г. на ТД на НАП Варна за установени данъчни задължения /корпоративен данък/ на длъжника за периода: 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. да е съобщен на длъжника чрез ликвидатора му и да е влязъл в сила. Актът обаче е съобщен на синдика на 02.10.2013 г./л.21/ и 15.10.2013 г./л.22/, като същият е потвърдил получаването му по електронна поща с обратно съобщение от същите дати. При това положение синдикът е следвало да включи вземането по РА под условие. Съгласно чл.164, ал.5 – ДОПК в случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в закон е предвидено друго. В този случай не е било нужно предявяване на вземането от НАП в срока по чл.688, ал.1 – ТЗ, съответно оплакването в жалбата за преклудиране след изтичането му на правото да се предявят вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, е неоснователно.

Оплакването за погасяване на публичното вземане поради настъпила абсолютна давност относно него в хода на процеса е основателно.

Съгласно чл. 171, ал.1-ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал.2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В случая корпоративният данък за съответната година се внася в срок до 31 март на следващата година- чл.93-ЗКПО, т.е. до 31.03.2007 г., съответно давностният срок започва да тече от 01.01.2008 г. От това следва, че към 01.01.2018 г. е изтекъл срокът на абсолютната давност за вземанията по РА. Разпоредбата на чл.171, ал.1-ДОПК, въвеждаща абсолютната 10-годишна давност за публични вземания, представлява санкция за бездействието в този срок на органите по приходите и публичните изпълнители, на които е възложено обезпечаването и събирането на публичните вземания. Тя се явява специална норма спрямо разпоредбите на чл.685а - ТЗ, предвид което последните не могат да я дерогират. Абсолютната давност за публични вземания настъпва автоматично с изтичането на 10 години от началото на течене на давностния срок и е независима от спирането или прекъсването на давността през този период. Съгласно чл.173, ал.2 – ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2. Абсолютната давност не е била настъпила при първоинстанционното разглеждане на делото, като това е станало, съответно вземанията са се погасили, едва в срока за подаване на въззивна жалба срещу решението. Въззивният съд следва да съобрази този новонастъпил факт и да приложи изтеклата абсолютна давност за вземанията – предмет на процесния ревизионен акт.

 Предвид това решението следва да се отмени и искът в частта му за несъществуване на вземанията по РА от 03.09.2013 г. на ТД на НАП Варна за сумите: 142991.85 лв – главница,  105597.57 лв - лихви до 29.05.2013 г. и 49812.90 лв - лихви след откриване производство по несъстоятелност за периода: 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г. следва да се уважи.

Оплакванията относно вземанията – предмет на декларациите - обр.6 за публични задължения по КСО са неоснователни. Тези вземания са настъпили след откриване на производството по несъстоятелност – 03.06.2013 г., като в този случай не важи срокът по чл.688, ал.1 – ТЗ, вземанията се предявяват допълнително и за тях синдикът изготвя допълнителен списък – чл.688, ал.3 – ТЗ. С предявяване на вземането давността се прекъсва, а докато трае производството по несъстоятелност давността спира да тече – чл.685а, ал.1 – ТЗ. Искът за сумите: 1860.00 лв - главница по декларации обр. 6 за м.06.2013 г. – м.11.2013 г.; м.01.2014 г. – м.04.2014 г., м.12.2014 г. – м.06.2015 г. вкл. и 427.03 лв - лихви за периода 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г. се явява неоснователен, решението в тази му част е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към съответните мотиви на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора следва да се отмени решението в частта му за дължима от ищеца държавна такса над сумата 23.02 лв до 3006.89 лв и следва да се осъди същия за сумата 11.10 лв – държавна такса за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от иска. НАП – София е освободена от заплащане на държавни такси по искове за публични държавни вземания съгласно чл.84, т.1 – ГПК и не следва да бъде осъждана за дължима държавна такса за първата и за въззивната инстанция съобразно уважената част от иска. В полза на въззивника не следва да се присъждат направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, тъй като такива за първата инстанция поначало не са искани и се търсят едва с фактурата от 16.03.2018 г. на л.26 пред настоящата инстанция, а за въззивната инстанция ликвидаторът не може да търси адвокатско възнаграждение за труда си като адвокат,  доколкото е органен и процесуален представител на длъжника и не може да бъде същевременно процесуален представител – адвокат сам на себе си. Няма и представени договор и пълномощно за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 837/07.12.2017 г. на Окръжен съд Варна-ТО  по т.д.№ 93/2017 г. в отхвърлителната му част по иска за сумите: 142991.85 лв – главница по РА № 031302511/03.09.2013 г.,  105597.57 лв - лихви до 29.05.2013 г. и 49812.90 лв - лихви след откриване производство по несъстоятелност за периода: 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г., и в осъдителната му част за дължима от ищеца държавна такса над сумата 23.02 лв до 3006.89 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на кредитора Национална агенция по приходите – гр.София, длъжника чрез ликвидатора А.С.С., синдика С.В.М. и кредиторите на „Обзор Дивелопмънт“ ЕАД в несъстоятелност – гр.Варна, ЕИК 131412164, че не съществува вземане на НАП – София, включено в списъка на приетите вземания с определение №173/18.01.2017 г. по т.д. №2769/2012 г. на Окръжен съд Варна-ТО, за сумите: 142991.85 лв – главница по ревизионен акт № 031302511/03.09.2013 г.,  105597.57 лв - лихви до 29.05.2013 г. и 49812.90 лв - лихви след откриване производство по несъстоятелност за периода: 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г., като погасено по давност.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част за сумите: 1860.00 лв - главница по декларации обр. 6 за м.06.2013 г. – м.11.2013 г.; м.01.2014 г. – м.04.2014 г., м.12.2014 г. – м.06.2015 г. вкл. и 427.03 лв - лихви за периода 30.05.2013 г. – 01.11.2016 г., включени в списъка на приетите вземания с определение №173/18.01.2017 г. по т.д. №2769/2012 г. на Окръжен съд Варна-ТО, и в осъдителната му част за дължима от ищеца държавна такса до размера на сумата 23.02 лв.

ОСЪЖДА „Обзор Дивелопмънт“ ЕАД в несъстоятелност – гр.Варна, ЕИК 131412164, чрез ликвидатора А.С.С., да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна държавна такса в размер на 11.10 лв за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.