Р Е Ш Е Н И Е № 203

 

Гр.Варна, 08.08. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юли, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 99 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ГАМОР” ООД /в открито производство по несъстоятелност/ срещу решение № 1009/21.12.2015 година по т.д.№ 696/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е обявена неплатежоспособността на „ГАМОР” ООД с начална дата 31.12.2014 година и е открито производство по несъстоятелност.

Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е неправилно, тъй като молителят не е страна по търговска сделка. Представени са доказателства, установяващи, че молителят П.И. не е кредитро по търговска сделка, тъй като е налице протокол от ОС, в което дължимите суми са за допълнителни парични вноски. Молителят „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е присъединен кредитор, поради което ако се отхвърли търговският характер на сделката на първоначалния кредитор присъединеният кредитор няма самостоятелно искане за откриване на производство по несъстоятелност и не следва да се открива производство въз основа на предявената от него молба. Датата на неплатежоспособността е определена неправилно. Няма яснота относно това как е възприета датата 31.12.2014 година като дата, на която са спрени плащанията. Първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е очевидно непълно, а второто е оспорено изцяло и е поискано назначаване на тройна съдебно-счетоводна експертиза. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски. В о.с.з., чрез процесуалния си представител подържа жалбата.

Въззиваемата страна П.С.И. е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски.  В о.с.з., чрез процесуалния си представител подържа отговора и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Подадена е молба от П.С.И. за откриване на производство по несъстоятелност на „ГАМОРООД.

В молбата се излага, че П.С. от 06.08.2012 година е съдружник и управител в «Гамор» ООД, като за да бъдат осъществени търговските цели на дружеството и за да се разработи стопанската му дейност са били необходими финансови средства, които освен договора за ипотечен кредит са осигурени от молителя като физическо лице чрез заемни средства, които са предавани на дружеството по банков път. Налице са сключени договори за заем от 21.04.2013г., 14.04.2013г. , 17.04.2013г., 14.03.2013г., 12.03.2013г., 05.02.2013г., 20.12.2012г., 18.12.2012г., 15.12.2012г., 13.12.2012г. 05.12.2012г. 08.11.2012г., 06.11.2012г.., като общата сума е в размер на 1 348 000 лева. Сумите са предоставени на дружеството, за да осъществява нормално търговската си дейност, като съгласно договорните отношения срокът за връщане на заемите е 1 година от датата на получаването им. Част от заетата сума в размер на 525 000 лева е възстановена на кредитора, като общо дължимия остатък възлиза на сумата от 823 000 лева. Последно плащане е направено на 30.04.2013 година. От тази дата длъжникът е в забава по отношение на погасяване на задължението, като видно от извлечение от хронолигичния регистър от счетоводна сметка 499 «Разчети с други кредитори – управител П.И.» към 31.12.2013 година общият размер на изискуемите и неплатени в срок задължения на ответника са в размер на 823 000 лева. Единственият дълготраен актив, собственост на дружеството е УПИ, находящо се в гр.Варна, район Одесос, ул.»Константин Доганов», 48, ведно с намиращата се в него сграда-медицински център за репродуктиван и обща медицина» с разгърната застроена площ от 847.20 кв.м., със стойност по НА в размер на 500 000 лева без ДДС, като активът е ипотекиран в полза на «Уникредит Булбанк» АД. При проверка е установил задължения към НАП в размер на 127 881.43 лева главница и лихви в размер на 1853.23 лева, а в полза на „УниКредит Булбанк” АД е издадена заповед № 7941/05.12.2014г. по описа на РС Варна за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 811 992.55 лева главница, 13 128.93 лева лихви и разноски – 16 602.41 лева. От така направения финансов анализ на дружеството е видно, че същото не е в състояние да изпълнява изискуемите се и безспорни задължения като кредитор по договорите за заем. Налице са финансови затруднения, като задълженията надвишават активите на дружеството. Дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, чиято начална дата е 31.12.2014 година. 

С определение от 26.05.2015 година е конституиран присъединил се  кредитор  „УниКредит Булбанк” АД, който в молбата си за присъединяване излага, че е кредитор на ответника с изискуеми вземания, като в негова полза е издадена заповед № 7941/05.12.2014г. по ч.гр. д. №15527/2014г. по описа на РС Варна за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 811 991.55 лева главница, 13 128.93 лева лихви, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.12.2014 година до окончателното изплащане на задължението и разноски – 16 602.41 лева, като е образувано изпълнително дело №20157180400009 срещу кредитополучателя „Гамор” ООД и всички солидарно осъдени длъжници. Вземанията на банката, въз основа на които е издадена посочената заповед, произтичат от договор за банков кредит – инвестиционен №565/05208/020020/13.12.2012г., по който е налице и учредена договорна ипотека в полза на кредитора по НА№NN, т.N, рег. №NNN, дело 242/2012г. на нотариус Виктория Дякова.

 Ответникът „Гамор” ООД е подал отговор в законоустановения срок, в който чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на подадената молба. Твърди, че молбата е недопустима, тъй като изхожда от лице, което няма качеството кредитор по търговска сделка. Предоставените от ищеца суми съставляват допълнителни парични вноски въз основа на решение на ОСС от 01.11.2012г. , като съгласно това решение молителят П.И. по решение на общо събрание на съдружниците е поел задължението да внесе допълнителни парични вноски в размер на 1 100 000 лева. Представените договори за заем не фигурират в счетоводството на дружеството, видно от извършения одит. Договорът за заем сам по себе си не е търговска сделка, като задължението за връщане на заетите суми не произтича от търговска сделка, като заемът не попада сред сделките, изброени в чл.1, ал.1 вр. с чл.286, ал.2 ТЗ, поради което не отговаря на обективните критерии за квалификацията му като търговска сделка. Не е налице и допълнителният субективен критерий на чл.286, ал.1 ТЗ.

Всички предоставени договори за заем са създадени за целите на процеса, като по същество е налице договаряне сам със себе си. Към датата на извършването на преводите договори за заем не са съществували, като всички плащания, които са извършени през 2012-2013 година са в резултат на поетото задължение по силата на ОСС от 01.11.2012 година да извърши допълнителни парични вноски, като това се доказва и от факта, че първият превод е извършен на 07.11.2012 година. Дружеството не е в състояние на неплатежоспособност.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото с молбата доказателства, становищата на страните, приетата съдебно-счетоводна експертиза, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Основните процесуално правни спорни въпроси, които се повдигат и като оплаквания във въззивната жалба са следните: Има ли молителя П.И. качеството кредитор по търговска сделка и води ли липсата на това качество до недопустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или до неоснователност, както и при липса на качеството кредитор на търговска сделка и недопустимост на молбата следва ли съдът да разгледа  молбата на присъединилия се кредитор. Разрешаването на тези два въпроса касае допустимостта на производството и на постановеното решение, съдът дължи произнасяне по тези два въпроса, преди да разгледа спора по същество.

Въпросът за търговския характер на твърдяното правоотношение обуславя материалноправната легитимация на спора и основателността му. Отговор на този въпрос е даден с решение по т.д.141/2009 година на ВКС, допуснато до касационно обжалване по този материалноправен въпрос и имащо задължителен характер за съдилищата по чл.290 ГПК. Изискването задължението да произтича от търговска сделка е материалноправна предпоставка. В съответствие с тази задължителна практика процесуалната легитимация се основава на правните твърдения и заявеното право от ищеца, а по въпроса за материалната легитимация, съдът се произнася с решение по съществото на спора.  Въпросът за търговския характер на твърдяното правоотношение обуславя материалноправната легитимация на спора и основателността му, а не неговата допустимост /в този смисъл и Определение 437 от 09.07.2010 година по т.д.392/2010 година на ВКС, II т.о., ТК, Определение 283/08.04.2014 година по ч.т.д.235/2014 година на ВКС, I т.о., ТК/.    

При липса на качеството кредитор на търговска сделка на първоначално подалия молба кредитор, съдът дължи произнасяне по същество и следва да отхвърли молбата поради липса на активна материалноправна легитимация, поради което следва да разгледа и молбата на присъединилия се кредитор по същество. С уредената от закона възможност за присъединяване на кредитор, законодателят цели да гарантира и защити интереса на кредиторите и на самия длъжник за провеждане на едно производство, в което да се разгледа финансовото състояние на длъжника. Правото на присъединилия се кредитор да се разгледа неговото искане е самостоятелно и не произтича от правото на първоначалния кредитор, като този извод се налага от систематическото тълкуване на разпоредбите, които поставят изискването молбата на присъединилия се кредитор да отговаря на изискванията на чл.628 ТЗ.

Безпротиворечиво между страните е установена следната фактическа обстановка: П.С.И. и А.Е. са съдружници и управители в «Гамор» ООД, като дружеството е закупило УПИ, находящо се в гр.Варна, район Одесос, ул.»Константин Доганов», 48, ведно с намиращата се в него сграда-медицински център за репродуктиван и обща медицина» с разгърната застроена площ от 847.20 кв.м., със стойност по НА в размер на 500 000 лева без ДДС, а активът е ипотекиран в полза на «Уникредит Булбанк» АД.

Дружеството има задължение по договор за банков кредит към „УниКредит Булбанк” АД, като в негова полза е издадена заповед № 7941/05.12.2014г. по ч.гр. д. №15527/2014г. по описа на РС Варна за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата в размер на 811 991.55 лева главница, 13 128.93 лева лихви, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.12.2014 година до окончателното изплащане на задължението и разноски – 16 602.41 лева, като е образувано изпълнително дело №20157180400009 срещу кредитополучателя „Гамор” ООД и всички солидарно осъдени длъжници. Вземанията на банката, въз основа на които е издадена посочената заповед, произтичат от договор за банков кредит – инвестиционен №565/05208/020020/13.12.2012г., по който е налице и учредена договорна ипотека в полза на кредитора по НА№75, т.2, рег. №3524, дело 242/2012г. на нотариус Виктория Дякова.

По образуваното изпълнително дело е налице приключила публична продан, с обявен купувач, като срещу изготвеното разпределение е налице постъпила жалба и образувано производство по жалбата срещу действия на съдебен изпълнител, поради което към момента на приключване на устните състезания паричните задължения на дружеството към „Уникредит Булбанк не са погасени и „Уникредит Булбанк” АД безспорно е кредитор с парично вземане по търговска сделка – договор за банков кредит и е активно материално правно легитимиран да поиска откриване на производството по несъстоятелност.

Няма спор, а и се установява от заключението на вещото лице, че дружеството е получило от П.И. суми като сума в размер на 823 000 лева не е върната от дружеството.

Основният спорен въпрос е за характера на предоставените парични средства, като молителят подържа, че същите са предоставени по силата на договори за заем, а ответникът като допълнителни парични вноски.

Основните правни последици, които произтичат от осъществяването на този факт са качеството кредитор по търговска сделка на лицето, носител на това вземане, като ответникът «Гамор» ООД подържа, че и в двата случая не е налице вземане по търговска сделка и различния начин на осчетоводяване на задълженията, който би довел по твърдения на страните до различен размер на краткосрочните задължения и като краен резултат до разлики при определяне на финансовото състояние на дружеството.

По въпроса за това има ли качеството кредитор по търговска сделка съдружник, който е направил допълнителни парични вноски е налице постановено решение No-70/25.08.2014 година по т.д.3560 по описа за 2013 година на ВКС, ТК, II т.о., като с определение 998/27.12.2013 година , на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпросите : Кой е източникът на задължението за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност и вземането към дружеството за връщането и легитимира ли кредитора с вземане по търговска сделка по чл.625 ТЗ в хипотеза на сключен между съдружника и дружеството договор за предоставяне на заем под формата на допълнителни парични вноски и взето решение от Общото събрание на съдружниците за направата на допълнителни парични вноски?. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което даденото разрешение има за съдилищата задължителен характер и то е в смисъл, че доколкото законоустановеният източник на задължението за допълнителни парични вноски е решение на общото събрание на съдружниците, което няма характер на договор /двустранна сделка/ допълнителните парични вноски не могат да бъдат предмет на договор, същото като особен вид сделка – решение няма търговски характер по смисъла на чл.286 ТЗ, защото не попада в кръга на изброените в чл.1, ал.1 ТЗ търговски сделки, нито покрива критерия на чл.286, ал.1 ТЗ за субективна търговска сделка, тъй като не е свързана с упражняваното от търговското дружество занятие, а е източник на спесифично задължение, явяващо се част от съдържанието на членственото правоотношение на съдружника. Ето защо кредитор, чието вземане е за връщане на направена допълнителна парична вноска не се явява активно легитимиран по молбата по чл.625 ТЗ вр. с чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като вземането не е породено от или отнасящо се до търговска сделка.   

По делото са представени договори за заем, двустранно подписани от лицето П.И., за когото няма спор, че има качеството управител , като е уговорен срок за връщане 1 година от датата на получаване, както са представени и реално извършени банкови преводи с посочено основание заем като сумите са в размерите, посочени по договора.

По делото е представен и протокол от ОСС от 01.11.2012 година, в който съдружниците са взели решение да се осигури временна финансова помощ от съдружника П.И. в размер на 1 100 000 лева, като временната помощ се предостави за срок от една година.

По делото е представен доклад за фактическите констатации, оценки и заключения в резултат от одит за периода 2012 година и към 31.10.2013 година, целта на който е да се установи коректността на заведените първични счетоводни документи в дружеството, от който се установява, че към 31.12.2012 година са внесени по банковата сметка на дружеството 1051000 лева, като постъпленията са отразени в счетоводството на дружеството като е дебитирана счетоводна сметка разплащателна сметка в лева и кредитирана счетоводна сметка други кредитори, основанията за банковите преводи са договори по заем, одиторът е констатирал наличието на протокола от ОСС за предоставяне на временна финансова помощ, като е дал препоръки да се се сключи договор за паричен заем.

При преценка на така представените доказателства следва да се отговори на въпроса съставлява ли решението на ОСС такова по смисъла на чл.134, ал.1 ТЗ за допълнителни парични вноски и как да се преценява доказателствената стойност на представените договори за заем.

Представеното решение на ОСС не съставлява такова по смисъла на чл.134, ал.1 ТЗ, тъй като в него липсва решение на съдружниците за предоставяне на допълнителни парични вноски и от двамата съдружници, а съдържат изявление на съдружниците, че са съгласни дружеството да получи определена сума пари от П.И., като е уговорен срок за връщане на сумата. С факта на предоставяне на заетата сума и осчетоводяването и като заем се е осъществил фактическия състав на договора за заем, който е реален. Заемът за потребление е реален, поради което при изразено волеизявление за съгласие в протокола и предаването на сумата следва да се счита сключен. С оглед констатациите в одита следва да се приеме, че представените договори за заем са антидатирани и съставени впоследствие след предаването на сумата, но фактическият състав на договора за заем следва да се счита осъществен с факта на предаването, което е безспорно установено, чрез представените платежни нареждания.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че молителят И. се явява актвно материално правно легитимиран да предяви молбата за откриване на производство по несъстоятелност и е кредитор с вземане по търговска сделка – заем, сключен с търговец по повод упражняване на дейността му.  

Съгласно заключението на вещото лице Р.Станчев по допълнителната СсчЕ т.3 ако се приеме, че сумата от 1100 000 лева е дадена в изпълнение на решението на ОСС от 01.11.2012 година следва да се осчетоводи като задължение към лицата, които предоставят тези средства. При получаване на сумата следва да се дебитира сметката, по която е получена сумата /501 ако е по каса или 503 ако е по банков път/ и се кредитира сметка, отчитаща разчет със собствениците /сметка от група 49- или разчети със собствениците или други дебитори/кредитори/.

Съгласно заключението на вещото лице М.П. по допълнителната СсчЕ – втори вариант ако се приеме, че сумата от 1100 000 лева е дадена в изпълнение на решението на ОСС от 01.11.2012 година следва да се осчетоводи в отделно перо в собствения капитал в раздел А на пасива на баланса – като резерви.

Съдът намира, че ако предоставените суми представляват допълнителни парични вноски, същите следва да се осчетоводят като задължение към лицата, които предоставят тези средства. При получаване на сумата следва да се дебитира сметката, по която е получена сумата /501 ако е по каса или 503 ако е по банков път/ и се кредитира сметка, отчитаща разчет със собствениците /сметка от група 49- или разчети със собствениците или други дебитори/кредитори/. Не приема счетоводно отразяване в собствения капитал в раздел А на пасива на баланса по следните съображения:

Допълнителните парични вноски и заемът на парични средства са отделни способи за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, произтичащи от различни фактически състави, като в първия случай следва да има решение на ОСС на дружеството, а във втория договор за заем и реално предаване на заемната сума. Независимо от различните правни последици, които ще настъпят при неплащане на сумите, същите съставляват източник на парични средства за дружеството със задължение за последното за връщане. Тези характеристики – предоставяне на средства и задължение за връщане обуславят извода, че се касае за привлечен капитал на дружеството, поради което достоверното счетоводно отразяване е като привлечен капитал – кредитиране на сметка 49. За разлика от привлечения капитал при собствения капитал не възниква задължение за връщане т.е. счетоводното отразяване като резерви е възможно единствено ако съдружниците впоследствие вземат решение, че допълнителните парични вноски не подлежат на връщане, като дори и в този случай за нуждите на данъчното облагане се приема, че не следва да бъдат отразени като резерви, а следва да се посочат като приходи.

Гореизложеното обуславя извода, че независимо от обстоятелството дали се касае за допълнителни парични вноски или за предоставени заемни средства, с оглед уговорките за връщане на сумите в срок от една година, същите следва да се отчетат като краткострочни задължения, поради което при определяне финасовото състояние на дружеството следва да се има пред вид вариант първи на заключението на вещото лице М.П., при изготвянето, на който същата е посочила тези задължения като краткосрочни, като е изготвила заключението и при съобразяване на актуалната информация, дадена от НАП за размера на публичните задължения на дружеството.

Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства, като нарушаването на соченото съотношение индикира неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ.  При препоръчителна стойност на коефициента за обща ликвидност възлизащ на 1, се установява, че при ответника същият е под 1 считано от 2013 година, като продължава да пада. Показателят за абсолютна ликвидност (съотношение на парични средства към текущи задължения) също е неблагоприятен, (от 0.1489 през 2013г. до 0.000 към 2015г.) и показва, че дружеството не разполага с парични средства за покриване на текущите си задължения.

Балансът отразява и изложените по горе съображени, като е видно, че дружеството е изключително зависимо от кредиторите си, тъй като задълженията са повече от краткотрайните активи, коефициентът на автономност, под „0” още през 2013 година. Дори и да се изключат при определяне коефициентите на ликвидност задълженията и вземанията по разчетите със свързаните лица в групата /видно от допълнителната ССчЕ/, дружеството отново е с показатели за ликвидност, които са под препоръчителните, което сочи на неговото декапитализиране и неспособност да се обезпечат задълженията.

Рентабилността е икономическа категория, чрез която се отчита способността на дружеството да реализира печалба и доход на своите притежатели. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни, когато финансовият резултат е загуба. Видно от приетото по делото експертно заключение показателите за рентабилност на „Гамор“ ООД за трите изследвани години-  2013 год. - 2015 год., са отрицателни величини.

Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към кредиторите по търговски сделки предполага състояние на неплатежоспособност. Тежестта да обори законовата презумпция по чл.608, ал.3, т.2 ТЗ лежи върху длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си.

Ответникът се намира в състояние на неплатежоспособност. Той не може да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, не притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива. Състоянието на ответника понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно анализа на вещото лице, като същевременно не се правят и възражения за временно финансово затруднение по смисъла на чл.631 ТЗ.

След 2012 година с оглед отчетените отрицателни финансови резултати дейността на дружеството не е рентабилна. Не е налице ефективност на разходи и приходи, извършените разходи не са довели до достатъчно приходи за формиране на положителен финансов резултат, като това състояние се наблюдава през целия период след 2012 година. Основната причина за отрицателния финансов резултат е високата стойност на разходите за амортизация и финансовите разходи за обслужване на привлечените средства за финансиране спрямо величината на реализираните приходи. Основният фактор, който обуславя ниската ликвидност на дружеството е липсата на краткотрайни активи и парични средства, с които да покрива текущите си задължения.

Тук следва да се отбележи, че не може да намери приложение твърдяното от ответното дружество наличие на икономическа група, както и прилагането на регламент 4064/89 за контрол на концентрацията между предприятията. Регламентът е приложим в отношенията по закона за защита на конкуренцията, а по отношение на твърдението за икономическа група не са налице данни, че е налице група предприятия. Видно е, че не се съставя консолидиран финансов отчет.

Не се спори, между страните, че ответното дружество е собственик на имот, който се отдава под наем на МЦРМ Радост ООД за осъществяване на медицинската му търговска дейност, в което дружество съдружници са лицата, които са съдружници и в «Гамор» ООД. Решението по този начин да се осъществява търговската дейност на дружествата е взета с решение на собствениците, като при анализа на търговската дейност на дружеството е видно, че същото притежава един недвижим имот, който отдава под наем, като същият е придобит с привлечен капитал, което автоматично поставя дружеството в зависимост от кредиторите. Търговската дейност на дружеството и реализирането на приходи е поставено в зависимост от изплащането на кредита към «Уникредит Булбанк» АД, който е дългосрочно задължение и който, с факта на обявяването му за предсрочно изискуем и предприетото принудително изпълнение поставя дружеството в невъзможност да обслужва краткосрочните си задължения.

Именно момента на снабдяването на банката със заповед за незабавно

изпълнение и изпълнителен лист обуславят и датата на неплатежоспособността – 31.12.2014 година. Към тази дата задълженията към банката от дългосрочни се превръщат в краткосрочни, което обуславя рязкото спадане на коефициента на ликвидност, като това състояние се запазва и през следващите отчетни периоди.

Съдът суверенно преценява началния момент на състоянието на неплатежоспособност, респективно свръхзадлъжнялост, въз основа на обективните данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, т.к. решението му има действие спрямо всички, а последиците за третите лица могат да бъдат твърде сериозни – така чл.646 ал.2 т.1 ТЗ прогласява нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение.

С оглед на така изложеното, съдът намира молбата за откриване на производство по несъстоятелност за основателна и следва да бъде уважена, като бъде постановено решение по чл.630 ал.1 от ТЗ, а за начална дата бъде определена датата 31.12.2014 година.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1, с оглед изхода на спора «Гамор» ООД следва да бъде осъдено да заплати на П.И. сумата от 2000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представените на л.49 доказателства за реалното им извършване и представения списък за разноски.

На осн. чл.77 ГПК, с оглед изхода на спора «Гамор» ООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 125 лева, представляваща дължима държавна такса.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1009/21.12.2015 година по т.д.№ 696/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА „ГАМОР” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК – 200668069, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”К.Доганов”, 48  да заплати на П.С.И., ЕГН- сумата от 2000 /две хиляди/ лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „ГАМОР” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК – 200668069, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”К.Доганов”, 48  да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: